Туристи от цял свят откриват магията на родопското село Косово

В България има села, в които живеят само няколко души, а някои вече са напълно обезлюдени. Има обаче и места, които сякаш са открили своя начин да върнат живота обратно – не с шумни атракции, а с тишина, автентичност и човешко отношение. Едно от тях е живописното село Косово в Родопите, където туристите отдавна не се възприемат просто като гости, а като приятели.

Към 31 декември 2025 г. в България има 1280 населени места с между 1 и 49 жители, а напълно обезлюдените са 192, сочат данните на Националния статистически институт. Причините са различни, но най-често са свързани с търсенето на работа и по-добри възможности за живот, които за мнозина са възможни единствено в големите градове или в чужбина.

Историята на семейство Христо и Светла Ралеви е различна. След повече от 15 години живот и работа във Венецуела, където отглеждат и изучават двете си деца, те решават да се върнат в България. Търсят тихо място, на което да променят начина си на живот, и през 2004 г. попадат в село Косово – на около 50 километра от втория по големина български град Пловдив, по пътя Асеновград–Смолян и само на пет километра от курорта Нареченски бани.

Двамата нямат предишна връзка със селото – той е електротехник, а тя – софтуерен инженер. Постепенно обаче се влюбват в мястото и реставрират три от старите му къщи, които превръщат в малки туристически обекти, посрещащи гости от България и чужбина.

Името на Косово се свързва с различни предания. Оказва се, че не идва от птицата кос, а по-скоро от особеността на терена – разположено е ко̀со /под ъгъл, отвесно/ по склоновете на планината. Така че за да се движи в селото и околностите му, човек трябва да е готов за стръмни пътеки и улици.

Десет години по-късно към Христо и Светла се присъединява и синът им Димитър. Той се завръща от Венецуела, след като завършва университет и работи известно време в Каракас като асистент-преподавател по мехатроника и роботика. Икономическите проблеми във южноамериканската държава, започнали още по време на управлението на президента Уго Чавес (1999–2013), го карат да потърси бъдещето си отново в България.

Заедно със своята братовчедка Гергана Люцканова – завършила туризъм в Швейцария и работила в сектора първо в Барселона и на Каймановите острови – Димитър започва да помага на родителите си с посрещането и настаняването на туристите:

"Тя е човекът с професионален опит в бранша – признава Димитър Ралев – затова се опитваме да прилагаме нейния опит и онова, което сме виждали да правят по света. Тя не живее постоянно в село Косово, както съм аз, но ни дава полезната гледна точка на професионалист, който наблюдава общата картина и знае как да движи нещата, което е много важно. Помага ни с рекламата и в начина, по който посрещаме гостите и представяме нашия продукт и услуга. Колкото и да говорим за това, в България това отношение към клиента все още го няма навсякъде и затова, когато ги посрещаме и се представяме пред тях, гостите ни го оценяват."

За Димитър доброто отношение към гостите е особено важно именно на място като Косово. Когато в едно малко планинско село липсва определена услуга или продукт, не е необходимо това да се превръща в проблем за туриста. По-важно е да му бъде предложена подходяща алтернатива, така че преживяването му да остане приятно.

 И този подход очевидно работи. Семейство Ралеви печели приятели от различни краища на света, някои от които се връщат в Косово всяка година, а други дори решават да си купят имот там:

"Даже вече не ги наричаме туристи, а приятели, които не само идват всяка година, а няколко от тези семейства са вече собственици на имоти в Косово и ги ползват като вили. Искат, когато се върнат в България, да си имат местенце извън града. Имаме и позната, която се пенсионира заедно с мъжа си в Германия и тази година се преместиха да живеят окончателно в селото."

Сред посетителите има и много смесени семейства от българи и чужденци. Те често съчетават посещението на родните градове на българските си половинки с няколко зареждащи дни или седмица в Родопите.

 "От Южна Америка също са ни гостували, но по-скоро са изключение. Голяма изненада е, когато дойдат в едно такова малко селце в Родопите и някой ги посрещне не само говорейки на испански, но и да е свързан с Южна Америка. Имахме такъв случай с гости, които бяха дошли от Перу. Жената беше българка, а мъжът – от Перу, те бяха много учудени, че някой в Родопите говори испански с латиноамерикански акцент."

Въпреки че Косово остава малко село, през последните години броят на хората, които живеят там целогодишно, постепенно се увеличава. И това е особено показателно на фона на общата демографска картина в българските села.

 "Миналата зима бяхме 15-ина души, тъй като има няколко семейства, които си купиха имоти и се преместиха тук за постоянно. Имаше един период преди пандемията от Covid-19, когато оставахме по 6 души зимата. Така че селото лека-полека нараства, макар че не можем да очакваме да стане едно огромно село. През лятото и уикендите идват доста хора от София, Пловдив, Бургас, които имат вили тук и искат да избягат за известно време от ежедневието."

И вероятно именно това е най-голямото богатство на Косово – способността му да кара човек да забави темпото.

Селото ни връща столетия назад във времето. То е заселено през XVII век, а своя разцвет достига в средата и края на XIX век. Именно от периода на Възраждането са и голяма част от запазените му каменни къщи с характерните тиклени покриви. Благодарение на поминъка си – кираджийство (превоз на стоки срещу заплащане), скотовъдство, земеделие и зидарство – местните хора изграждат големи просторни къщи с високи каменни дувари и резбовани тавани. Появяват се павирани улици и мостове, които и днес са част от облика на селото.

Сред неговите забележителности са църквата "Успение Богородично", построена през 1851 г., старото училище от 1889 г., параклисите "Св. Неделя" и "Св. Петър", воденицата и ковачницата, както и множеството запазени възрожденски къщи.

Районът около Косово също предлага пътешествия към културно-историческото минало на родопския край – в близост саБачковският манастир и Асеновата крепост, местността Чудните мостове (на около 30 км), както и  топлите извори на Нареченски бани (на 6-7 км). Климатът също е много благосклонен – през лятото е прохладно, а през зимата времето е сравнително меко, големите студове и виелиците са рядкост.

Всичко това прави малкото село Косово голямо със своята история, архитектура и атмосфера. И макар че по статистика от края на 2025 г. в селото живеят едва 29 души, най-хубавото е, че сред тях вече има хора, които са избрали Косово не просто за ваканционна дестинация, а за свой дом – доказателство, че понякога пътят към по-добрия живот не води непременно към големия град, а по-скоро към едно малко село, прегърнато от склоновете на магнетичните Родопи.

Вижте също:

• Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието