Неделното образование в Мюнхен сплотява и обединява българската общност там

Над 14 500 е броят на българите, избрали да живеят и работят в немския град Мюнхен. Данните са на статистическата служба на града и бяха оповестени миналата година от зам.-кмета Верена Дител, която заяви, че жителите там с български корени са естествена и важна част от културния и социалния живот на баварската столица. Естествен притегателен център за българската общност в града са двете неделни училища, в които се обучават над 300 деца на сънародници, живеещи в Германия. И двете училища там – "Паисий Хилендарски" и "Дора Габе" в Мюнхен приемат деца от предучилищна възраст до 12-ти клас, като всички ученици се обучават в училищни групи и класове, съобразени с изискванията, одобрени от МОН в България. Успешно приключилите годината получават удостоверения за завършен клас и владеене на български език, литература, история и география на България със съответния хорариум. С този документ отпада изискването за приравнителен изпит по съответния учебен предмет, в случай че младежите пожелаят да продължат образование в България.

Това е само едно от предимствата, които дават неделните училища на децата с родители от България. А те безспорно са и много повече. "Изключително предимствое, че всички деца и юноши се обучават заедно – в една сграда. А това им дава възможност да изграждат групи по интереси и общности, което е най-ценно за подрастващите деца на българи в чужбина" – това пишат от управителния съвет на българското неделно училище "Дора Габе" в Мюнхен. Целта на тази задграничната институция е да обучават колкото може повече децата и да възпитат у тях  любов към българския език и да събудят интерес към литературата, историята и географията на страната ни. Така неделното ни училище "Дора Габе" в Бавария си поставя ясни цели и вече 13 години изпълнява своята мисия – да отваря повече врати към знания, умения и контакти за децата с български корен. Започвайки с 10 деца през 2023 г., сега броят на посещаващите го деца на българина възраст от 3 до 18 години надхвърля 210.

Всъщност училището се е превърнало в добра платформа за срещи и контакти и между самите родители, които също търсят свързаност с други като тях, дошли да живеят в сърцето на Германия. "Ако си бяхме останали в България, сигурно нямаше да се запознаем с толкова много българи от цялата страна, както сега се случва тук, в Мюнхен" – споделя в интервю за Радио България Елена Атанасова, която вече 25 живее в Германия, а понастоящем е част от управителния съвет на училище "Дора Габе", Мюнхен:

"Ние цялото училище се наричаме "голямо слънчево семейство", тъй като всички работим заедно за това училище. Имаме екип, т.е. ние сме колеги в управителния съвет, имаме си директор и около 30 са нашите учители и преподаватели по извънкласна дейност. Имаме родителски съвет, който страшно много ни помага. Работим и с множество доброволци, които ни помагат във всяко едно отношение – в организирането на тържества, събития. Така с общи сили се справяме. Но не е лесно да се мотивират децата, ако трябва да съм честна, и затова търсим все повече и повече възможности да ги задържим в училище.

Сред привлекателните страни е да им организираме тържества, да ги поканим на летни лагери, да им организираме спортен празник и т.н. Такива събития, които ги сплотяват и ги карат да се опознават и сприятеляват повече и повече. Всъщност, ние правим и анкети, като се допитваме до родителите за тяхното мнение, за учебния процес, за събитията, които искат да има в  училище. Питаме ги също какво ги мотивира децата да идват на училище. И едно от основните неща, които се споменават винаги, са приятелите и подкрепящите учители. Това са нещата, на които разчитаме и държим и опитваме да развиваме най-много. Стремим се да може да имаме повече деца, които да идват в българското училище, защото то не е задължително."

Елена е майка на две деца, те са родени в Германия и съответно са ученици в немски училища, но говорят много добре български, посещават редовно неделното училище, а тя се старае да ги възпитава в духа на българската култура и традиции. За Елена Атанасова и съпруга ѝ, също българин, най-важно е децата да познават корените си,  да могат да комуникират с бабите и дядовците си, родителите, роднините на български език и никога да не губят връзка с България. "Който не познава корените си, той няма как да опознае и себе си" – ни каза още младата жена от Мюнхен:

"Дали децата ще изберат да се върнат един ден обратно в България е Божа работа. Ние също обмисляме, имаме такива мисли от време на време в семейството, но това ще покаже времето. Засега се чувстваме добре в Германия, работим, имаме изграден стандарт, от който сме доволни, но въпреки това винаги си спомняме за България с любов. Всичко ни свързва с България, използваме всяка възможност да се прибираме в Пловдив и Бургас, градовете на мен и съпруга ми. България ни липсва и макар че сме доволни от стандарта на живот тук, аз не си пожелавам това за моите деца – да са далеч от родителите един ден" – казва още Елена. Тя добавя, че с годините е осъзнала колко са важни семейството и корените, родът и Родината. Въпреки че българската общност в Мюнхен е доста сплотена и това дава усещането за пълноценно общуване, като в България.

"Имаме огромна българска общност, познаваме се, работим заедно и постоянно използваме всяка възможности да се събираме и в училището и навън" – споделя още тя и не пропуска да каже, че имат и фолклорни формации, с които редовно организират събития и чествания по различни поводи. "Заедно сме и си помагаме при всички случаи и възможности" – казва Елена Атанасова:

"И всъщност това ни поддържа страшно много, че има такава общност, че се срещаме с българи. Ако трябва да бъда честна, дори нашият приятелски кръг се състои изцяло от българи. Да, това е голям космополитен град, има я тази вълна чужденци, дошли отвсякъде. Ако я нямаш твоята общност, към която да се държиш, ти ще се изгубиш в това море от хора. Дори наскоро си казвахме със съпруга ми, че едва ли, ако живеехме в България, щяхме да познаваме толкова много българи, защото общността в Германия е голяма, и се поддържат контакти, и нови хора идват и се създават приятелства. Това ни кара да не сме сами и се чувстваме се добре."