"Вкусът на времето" – българският глас на рока

От появата си през 50-те години на миналия век рокът е гласът на младежта, на нейния протест и стремеж към свобода. Той носи енергията на младостта и правото да задава неудобни въпроси за големите проблеми на епохата. Навсякъде по света рокът възбужда мислите и емоциите на много интелигентни и чувствителни хора и се превръща в реплика към установения ред – шумна и бунтарска, поетична или лирична, винаги самобитна.

В България синоним на рок музиката е група "Щурците" – легендарен състав, придобил статута на еталон за класически бунтарски дух в нашата поп култура. Създадена през 1967 г. от Кирил Маричков, Петър Цанков, ПетърГюзелев и Веселин Кисьов, групата се появява във време, когато световната рок култура вече е език на цяло поколение. За младите българи рокът е прозорец към друг свят и различен начин на мислене. Първоначално "Щурците" следват световните образци. По-късно признават, че първите им стъпки са белязани от подражание на "Бийтълс". Групата е единодушна, че трябва да има здрава почва, на която да се стъпи и от която след време да израсне нещо авторско. Истинското предизвикателство е да се изгради собствен език. И "Щурците" успяват – с включването на различни музиканти през годините съставът постепенно превръща световната рок естетика в част от българската култура.

В мисията си за български рок "Щурците" вярват безусловно. Творчеството им използва универсалния език на жанра, но говори за българите, на български език. В книгата "Амбицията, наречена български рок" Румен Спасов определя рока като своеобразен синтез между музика, поезия, съвременен фолклор и модерни технологии. Според автора навсякъде по света рокът е реплика към силните на деня, а в страните, където отсъства истинска демокрация, тя бива заглушавана с всички средства и неизбежно придобива особено значение. В този смисъл "Щурците" са част от култура, която спори и се бунтува. В песните на групата от различни години кристализира еволюцията на българския рок. Текстописците им са много и различни, но самите текстове носят общ дух и характер. Всичко това създава български феномен, който колкото прилича, толкова и се различава от световните образци.

Едно от най-ярките творения на "Щурците" – "Вкусът на времето", повече от четири десетилетия е еталон в съвременната ни култура. Музиката и аранжиментът са на Кирил Маричков, текстът – на поет, определян като "суров и безкомпромисен".

Волен Николаев (9 септември 1954 – 15 март 2011) е автор на над 600 поетични текста. Пеят ги звезди от ранга на Лили Иванова или Васил Найденов, но в историята Николаев остава като един от най-близките сътрудници на "Щурците". По негови стихове са техни хитове като "20-ти век", "Жулиета", "Прощаване", "Стълбата", "Хамлет"… "Пак търсим вкуса на времето" – героите бързат, гонят успеха, обличат "нови дрехи", опитват се да спрат живота на "стоп" с ръка… но каква е цената? Текстът на Волен Николаев е разговор за поколението, израстването и стойността на изминалите години. "Солен е вкусът на времето", което отнема много, но дава възможността да откриеш себе си.

С хитове като "Вкусът на времето" "Щурците" създават рок със собствено лице, в който съжителстват световната музикална култура, българската поезия и личната позиция. Днес "Щурците" е много повече от название на една от най-популярните български рок групи. То е доказателство за това, че световен жанр може да бъде присаден върху българска почва, без да загуби енергията си и без да остане просто копие.