Националният етнографски музей се гордее със своята 120-годишна история

Истинско пътешествие във времето и пространството предлага Националният етнографски музей при БАН, а поводът е отбелязването на 120-годишнината от неговото създаванепрез 1906 г. Честванията преминават под мотото "120 години – 120 минути в НЕМ", като за посетителите са открити още повече възможности да се запознаят с традициите, обичаите и бита на българите от различни епохи и региони. За всички посетители по повод юбилея НЕМ осигурява безплатен вход всеки уикенд (събота и неделя) от 10,00 до 12,00 часа в залите на музея, които се намират на адрес "Княз Александър I" № 1.

Цялата 120-годишна история на музея е доста динамична през годините. Неговата сграда е сред най-силно застегнатите по време на бомбардировките над София. По-голямата част от колекцията му е била унищожена и наводнена. Въпреки това една част е била спасена. През 1953 г. музеят се настанява в сегашната си сграда – бившия Княжески дворец.

"И оттогава досега ние сме тук – това са вече 70 години в Двореца" – казва в специално интервю за Радио България настоящият директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН доц. д-р Мила Маева.

Освен разходка и запознаване с разнообразни колекции Националният етнографски музей (НЕМ) кани приятели и почитатели на поредица от специални събития, изложби и инициативи, посветени на богатото културно-историческо наследство на България. Сред акцентите в програмата е временната експозиция "Да се преместиш на село", както и изложбата "Звездното небе – митология и наука", която е уникална и се прави в България за пръв път. Към нея вече се предлага и двуезичен албум.

Изложбата "Звездното небе – митология и наука" представя проучванията на етнографи, етнолози и фолклористи, свързани с вярванията за космоса и как той се вписва във фолклора ни. "Това е една от най-посещаваните ни изложби, най-атрактивните. Тя е подходяща и за деца, и за възрастни" – отбелязва Мила Маева.

Изложбата за завръщането от града в селото пък показва не само всекидневната култура и ежедневието, но и промяната във възгледите и в бита на хората. Тя третира един общочовешки проблем за избора на хората, които решават да се преместят от града и да заживеят днес в малките населени места и за това, как мястото променя човека и неговите навици.

Такава е и идеята, свързана с отбелязването на 120-годишнината от основаването на НЕМ – цялото културно наследство да бъде представено по разбираем, интересен и интерактивен начин на широката публика. "Защото когато говорим за култура и за етнографски музеи, често разбираме в тях основно накити, керамика, архитектура, но всъщност етнографията е много повече. Тя е свързана с човека, с общностите и с културата. Тъкмо култура е това, което носи тази връзка между миналото и настоящето на народа ни" – казва доц. д-р Мила Маева.

Един от най-старите музеи в страната още от основаването си е посветен на традиционната култура на българите или на общности, които живеят в България. "А през годините е интересно как музеят променя своя фокус, и благодарение на дълги години труд на различни изследователи, художници, музейни работници сме събрали най-богатата колекция в България" – казва Мила Маева:

"Планираме в следващите месеци да обогатим значително нашата юбилейна програма и да имаме почти всеки ден нещо, което да е посветено на годишнината. И може би тук е времето да кажем, че освен събития ние планираме и нещо, което да продължи и да прелее в следващата година и то да бъде посветено на следващите 120 години на НЕМ. Стремим се да привлечем различна аудитория – както деца, ученици, така и млади хора, студенти, хора, които до момента не са посещавали нашия музей, искаме да го направим по-познат, по-видим. Работата с публиката показва, че независимо от факта, че Националният етнографски музей се намира на жълтите павета – в самия център на София, за част от жителите и за туристите ние не сме място, в което те са идвали. Затова целта ни е не само да представим нашата богата колекция, не само да направим различни събития, но и да направим нещо повече, да отворим залите като място за комуникация и общуване с културното наследство. А то никак не е малко."

Задължително трябва да споменем богатите колекции, които принадлежат към фонд "Килими" и "Носии", различни фондове, посветени на дърво, на желязо и т.н. "Разбира се, много голяма част от колекцията ни не е достъпна за посетители, а се използва само от изследователите, но пък подготвяме видеоклипове, с които да запознаваме  посетителите с работата във фондохранилищата" – казва още доц. Мила Маева и продължава:

"Националният етнографски музей е част от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Той обхваща специалисти,  които са до голяма степа предимно изследователи, т.е. не говорим само за музейни специалисти, за реставратори, художници, но и за изследователи. Така че основният фокус на нашия институт е предимно изследователската работа, посветена на различни теми, които са както от областта на етнографията, така и от областите фолклористика, музейно дело, изкуство, етноархеология, етномузикология. Това е доста широк диапазон, в който специализират колегите в този институт. Става въпрос за тесни специалисти, над 140 човека, в това число имаме и голям брой реставратори. Те винаги не достигат, защото работата е огромна,, но пък се надяваме да привлече млади хора. В момента институтът се опитва да обнови неговия състав, тъкмо на тях даваме ролята да са видимото лице на този музей. Младите колеги са тези, които всеки ден посрещат посетители и с това целим да дадем една нова визия на музея. Обикновено това са хора, които са свързани с етнографията, фолклористиката, хора, които са запалени по съхранение на културното наследство, които имат опит съответно и в музейното дело, или имат желание да наберат този опит. Така че е доста разнообразен профилът на колегите с интереси както в научната, така и в приложната дейност. Работим и по проекти от студентски практики, привличаме и студенти от НХА, които имат възможност да реализират практиката си при нас като реставратори. Имаме удоволствието дори да привлечем и ученици, които на доста ранна възраст проявяват интерес към културното наследство, запалени са по реставрация, например на текстил. Имаме такъв пример с един ученик от училището за ветеринарна медицина – Галеян, който сам прояви желание да се учи как се прави реставрация на текстил" – каза в заключение директорът на НЕМ.