Баритонът Константин Рител, който с дебюта си в Пловдив се влюби в България

Константин Рител-Кобилянски e украински и германски оперен певец, роден през 1975 г. в столицата на Украйна – Киев. Неговият прадядо по майчина линия е брат на известната украинска писателка Олга Кобилянска (1863 – 1942). Константин е роден в семейството на актьорите от Лвовския академичен драматичен театър Александър Рител и Светлана Кобилянска. Първото си образование получава в Киевския национален педагогически университет, а през 1998 г. завършва оперно пеене в Музикалната академия в Одеса. От 2000 до 2003 г. учи в Музикалния университет във Фрайбург, участва в майсторски класове, включително при един от най-големите оперни певци на ХХ век – Дитрих Фишер-Дискау. Отличен е с престижната Международна музикално-театрална награда в Германия, както и с наградата Pro Europe – European Foundation for Culture Awards, присъдена от Европейската фондация за култура към Европейския парламент в Страсбург.

Константин Рител е драматичен баритон с международна оперна и концертна кариера, включваща участия в престижни музикални фестивали. Гостувал е в Париж, Страсбург, Амстердам, Ротердам, Марсилия, Москва, Санкт Петербург, Киев, Одеса, Чикаго, Санта Барбара, Сан Франциско, Йерусалим, Тел Авив, Берлин... В репертоара му са емблематични баритонови партии: Жермон от "Травиата", Граф ди Луна от "Трубадур", Ренато от "Бал с маски", Амонасро от "Аида", Яго от "Отело", Скарпия от "Тоска", Марсел от "Бохеми", Волфрам от "Танхойзер", както и главните роли в "Дон Жуан" на Моцарт, "Дон Кихот" на Масне, "Летящият холандец" на Вагнер, "Княз Игор" на Бородин, "Евгений Онегин" на Чайковски и "Алеко" на Рахманинов.

На 28 август 2026 г. в рамките на фестивала Opera Open на Античния театър в Пловдив, организиран всяко лято от Пловдивската опера, Константин Рител дебютира в България като Ескамилио от "Кармен" на Бизе – роля, за която е удостоен с германската Международна музикално-театрална награда. В спектакъла – постановка на австрийската режисьорка Урсула Хорнер под диригентството на Григор Паликаров, с участието на солисти, хора и оркестъра на Опера Пловдив, дългоочакван дебют като Кармен направи една от най-успешните млади българки на световната оперна сцена днес – Светлина Стоянова.

Константин Рител е пял Ескамилио много пъти в различни театри, това е една от любимите му и най-често представяни роли. Приел е поканата от Пловдив с удоволствие, защото: "Първо, това е родното място на велики музиканти. Най-напред – на Христов (Борис – бел. авт.), най-великия бас. Знаете ли, имах късмет: първата репетиция беше в един вид Дворец на музиката, кръстен на него. И там, пред сградата, има паметник – като маска, която много прилича на него в реалния живот. Имах щастието да го видя веднъж, когато бях много малък, майка ми го познаваше. И това не е моя реплика, а нейна, веднъж тя каза: "Боже мой, колко правилно е времето! Как е поставило двама велики гении – Шаляпин и Христов, не по едно и също време, иначе публиката нямаше да може да направи избор. Щеше да има два бога на оперния небосклон". Като цяло България ни е дала Райна Кабаиванска, Томова-Синтова, Гена Димитрова, Николай Гяуров – списъкът е огромен. Йончева също е забележителна певица. Имате изключителни певци, много от които са се изявявали на този фестивал. За мен, разбира се, беше голяма радост и невероятно интересно да посетя такова уникално място, защото Пловдив е най-старият обитаван град в Европа. Още първата репетиция беше много приятна, чудесна среща, опознаване и най-топли впечатления от колегите ми, от оркестъра, от всички…

Искам да изкажа специални благодарности на интенданта Диан Чобанов. Знам, че е прекрасен маестро. Беше радост и да се запозная с вашата невероятна публика. Знаете ли, единственото място, където не съм пял, е на Северния полюс, при мечките, но публиката в Пловдив е нещо специално. Боже мой, колко млади хора имаше! Ще ви кажа от личен опит – аз съм от Киев, израснах в Киев и тези калдъръмени улички, които, за съжаление, в Киев всички са заменени с обикновен асфалт, вие сте ги оставили във вашия чудно красив град, вие сте запазили този дух на времето – това ми е много скъпо. В Пловдив се чувствах сякаш съм в стария Киев, в Подол, в Печерск – това са много стари части на града, все още са запазени. Но Пловдив е съхранил това по царски. Всичко това е благодарение на вашите сърца. Хората в този град са невероятни. Основното е прекрасната атмосфера, вдъхновението… Ще ви кажа още – хорът е невероятен в този удивителен колектив, където всички се грижат за всичко. Да бъдеш приет от хора за певците е… като музикален журналист Вие знаете това много добре. Това, според мен, е най-голямата оценка."

Константин споделя, че се е чувствал артист от раждането си. Но първо искал да стане… уличен чистач, защото една прекрасна жена на име леля Маша (с аристократичен произход и чудесна външност, винаги с изгладена бяла якичка) поливала и чистела двора добре, а и на него позволявала да полива, тъй че това била професията на мечтите му. "Бях добър ученик в училище, обожавах литературата, участвах в любителски театър, харесвах драматичния клуб и като цяло исках да бъда характерен актьор. Единствено телосложението ми пречеше. Висок съм 1,94 метра, с тъмна коса – общо взето, фактура на герой. Но винаги исках да играя Баба Яга, трол, грозен горски дух, луд, бездомник – това са моите роли, защото са характерни, интересни са. После завърших училище, и тогава вуйчо ми, когото много обичах, ми каза: "Защо искаш да си артист? Ще бъдеш беден. Всички артисти са бедняци. Стани учител. Там увеличиха заплатите". Влязох в педагогическия институт, но все пак ме влечеше пеенето.

По-късно най-накрая убедих майка ми и се явих на прослушване при народната артистка на Съветския съюз, великата певица с колоратурен сопран, уникална, най-добрата в света – Евгения Семьоновна Мирошниченко, която познаваше Борис Христов. Тя се обърна към майка ми и каза: "Какво прави той в педагогическия институт? Има невероятен глас. Трябва да пее". Майка ми беше много критична към мен, защото беше прекрасна актриса и дори веднъж ми заяви: "Котя, нямаш право да бъдеш бездарен! Ами ти си "висока кула" (висок на ръст). Можеш ли да си представиш – вървиш по сцената, всички те виждат. Ако беше малък, някой там тича по сцената – талантлив, бездарен, никой няма да го забележи. А ти – такава върлина, а да си бездарен! Ужас, не дай боже!". Така ме възпитаваше. После бях в армията, така се стече животът и никога не се върнах в Консерваторията. А после леля ми, органистка, също ме покани да участвам в концерт и тогава стана скандал. Тя каза: "Ако не отиде да учи сега в Одеса, където има прекрасно вокално училище, ще ви убия всичките!". И така ме изпратиха в Одеса. Явих се на прослушване в класа на Василий Навроцки и Людмила Иванова – прекрасни преподаватели."

Вече почти 30 години Константин Рител живее в Германия: "Имах голям късмет, бях заобиколен от хора, хиляди пъти по-талантливи от мен. Разбирате ли? Тогава развиваш основна черта в себе си – постоянно да виждаш какво не е наред. На практика след концерт или представление не си тръгвам с доволно изражение на лицето. Не харесвам много неща, особено в собственото си творчество".

Срещата му с великия баритон Дитрих Фишер-Дискау е на майсторски клас в Щутгарт, в Международната академия "Хуго Волф" (Internationale Hugo-Wolf-Akademie – IHWA е известна институция за певческо изкуство – бел. авт.). Първоначално не е избран за активен участник, но в точния момент успява да реагира и Дискау започва да работи с него. "Това прерасна в чудесни, абсолютно прекрасни отношения. Бях на 75-ия му рожден ден в Prinzregententheater в Мюнхен, той пя Die schöne Müllerin – цикъла "Хубавата мелничарка", невероятно! Знаете ли, бих могъл да говоря за него дълго... Познавам много добре Юлия Варади (последната съпруга на Дискау – бел. ред.) и според мен тя е изключителна, не по-малка от него певица като калибър, музикалност и диапазон. Защото тя е пяла и "Травиата", и немска и италианска музика, а като цяло няма много германски певци, които могат да пеят и немски, и италиански репертоар. След това имах прекрасен учител във Фрайбург – Маркус Горицки, който пя дълги години в Баварската държавна опера. Като цяло, един артист трябва да пътува и да изследва много култури. И свързани професии в изкуствата. Винаги казвам на учениците си: трябва да се ходи в художествени галерии, да се гледат драматични и балетни представления, изложби, арт събития. Всичко това е визуалната образност, която укрепва и развива... Според мен най-важното нещо за един артист е емоционалната интелигентност. Ето – първата стъпка на сцената, независимо дали е концерт или спектакъл. Не можеш да излезеш със студен нос, без вдъхновение. Вече не си ти, а друг човек."

Константин Рител е много благодарен на певците от хора и статистите в спектакъла на "Кармен" в Пловдив, защото с готовност са променили мизансцените според неговата интерпретация на тореадора Ескамилио: "Вероятно сте забелязали, как хорът веднага реагира. Всичките ни моменти с Фраскита, с Мерседес, всичко това не беше фиксирано. Правехме го много свободно, както в живота. Те самите ми откликваха. Това, между другото, ми е много, много скъпо, защото съм играл в театри, където не можеш да направиш нищо. Не можеш! Те просто стоят като камъни и това е. И ми се е налагало някак да намирам изход от ситуацията, за да се оживят нещата, защото не съм просто певец, аз съм артист".

Той е пял в цяла Европа и Америка, но смята, че публиката в Израел е изумителна – зашеметяваща, топла и много подобна на тази в България. "Казват – о, публиката е глупава. Не е вярно! Публиката винаги ще оцени нещо, ако е истинско… Когато се опитват да внушават, че оперното изкуство е мъртво – това не е вярно. Впрочем, ако говорим за недостатъци – в Пловдив според мен те отсъстват. Всички са много позитивни, бих искал да им благодаря, да прегърна всички мислено, защото беше много задушевно и топло. Толкова топлина, колкото получих в Пловдив… Иска ми се поне някак да го изкажа и по този начин да върна всичко това към тях…"

Плановете му в близко бъдеще включват концерти в Кипър и Израел, както и турне в Северна Америка. Какво би пожелал на всички хора по света да знаят за България?

"Искам да разкажа на целия свят, че има една прекрасна, чудна страна. Ако исках да кажа нещо на света, бих казал: това е забележителен народ, на който ти се иска да пожелаеш да остане... Не искам да ви пожелавам нищо повече. Именно на България пожелавам да си останете толкова удивителни, светли, е, думата "чисти" или "непокътнати" вероятно не е правилна... Виждате ли, може би дори трябва да се поучим от България как в този безумен, луд, вихрено устремен напред свят... В България почувствах нещо... Сякаш хората ме успокояват по хубав начин. Усетих, че тези хора – вие, знаете как да получавате от сравнително нормални човешки чувства... Е, има сантимент в този живот. Не това: "цак-цак", всичко да е като машина. Това е, което хората у вас имат…"

Може би говори за ритъма на живота, който у нас е малко по-спокоен?

"Да, това е ритъм, но е продиктуван от сърдечност, истинска топлина, а не просто от топлината, когато някой иска нещо от някого. Безвъзмездно е… Всички тук са прекрасни. Но освен любовта към страната, фактът, че на нашето представление имаше толкова много млади хора – това е рядкост в много страни, където публиката е по-възрастна. Бях изумен, казвах си: "Боже мой, колко е прекрасно, колко млади хора, те са бъдещето!" Впечатляващо е, вдъхновяващо е. Така че бъдете щастливи и останете все така прекрасни и сърдечни. Да живее моята вече любима България!".