В основата на образованието на бъдещето стои решаването на реални проблеми

Наизустяването на факти без тяхното осмисляне и извличане на практически опит в динамично променящата се и все по-изискваща среда е наследено минало, което отдалечава младите хора от разгръщането на техния потенциал. В навечерието на новата учебна година Георги Иванов, съосновател на организацията "Образователна фабрика", поставя въпроса за образованието на бъдещето, обвързващо придобиването на знания със смисъла от учебния процес и приложението им в истинския живот.

Според експерта едно от основните предизвикателства пред децата и младежите е да видят смисъл в това, което учат в класните стаи.

"Ключовият проблем не е липсата на знание – в света на новите технологии вече имаме достъп до всякакъв тип информация и можем лесно да я достъпим по всяко време – казва Георги Иванов. – Проблемът по-скоро е в липсата на контекст, и ако образованието не даде отговор на този въпрос, ще загубим вниманието на учениците. Смисълът се вижда, когато знанието се прилага в система от причинно-следствени връзки и последствия, затова то трябва да бъде свързано с действителен сценарий – бизнес, наука или нещо от всекидневието, както и да се покаже неговото приложение, резултат, въздействие в реалния живот."

Водещите образователни модели по света предполагат обучение, основаващо се на решаването на съществуващи проблеми, което създава връзка със заобикалящия ни свят. Пример у нас в това отношение може да бъде Техническият университет. Институцията, по думите на Георги Иванов, залага на практиката, давайки възможност на младите хора да изграждат стойност и да я представят.

Как обаче се формира връзката между образованието и обкръжаващата ни действителност?

"Тук говорим може би за най-големия системен дефицит – че образованието е изолирано от живота", отговаря Георги Иванов. Въпреки че националните програми очертават някаква рамка, ключовата роля си остава за педагозите, подчертава той, добавяйки, че все по-често вижда будни хора. И макар да срещат пречки, те намират начини да обединят преподаваното в училище с неговото приложение в практиката. "Това води до много добри постижения на учениците, които имат такива педагози и вдъхновители насреща", заключава експертът.

"Има три ключови подпомагащи механизма и първият от тях е работата по реални проекти – продължава той. – Когато учениците решават проблеми, съществуващи извън училището, това им дава добра представа какво могат да прилагат и в бъдеще. Сега много се говори за професиите, които ще изчезнат заради изкуствения интелект и новите технологии, затова и от съществено значение става развиването на меките умения (бел.ред. – как хората взаимодействат помежду си и управляват своето поведение). Благодарение на тях човек може да се адаптира и да учи бързо, за да бъде успешен и да се развива в добра посока. Второто условие е контактът с професионалисти, защото колкото и да четеш и да се интересуваш, ако нямаш ментор, който да те вдъхнови, да ти даде правилните насоки и обратна връзка, ще ти бъде много по-трудно да навигираш в този свят. И третият ключов механизъм е междудисциплинарността, тъй като животът не е разделен на предмети и всеки проект включва различни елементи – например математика, комуникация, технологии, мисловен процес, работа в екип. Така че тази междудисциплинарност е важно да се интегрира в нашата образователна среда."

Георги Иванов изтъква, че макар новите технологии да навлизат като инструмент, ключът остава човешкият контекст: "Ние трябва да напаснем новите технологии към човешкия контекст. Реалният свят не се създава чрез добавяне на практика към теорията, а чрез превръщане на самото учене в практика. Неслучайно наблягаме на практическата част на нещата."

Аргумент в тази посока е и че преживяването е по-силно от теорията, защото активира едновременно емоция, действия и памет, превръщайки ги в най-силния механизъм за учене.

"Теорията е основата, на която трябва да се стъпи, но преживяването е свързано с трансформация и това е най-ключовото – казва още Георги Иванов. – Когато човек учи чрез правене, в неговия мозък преминават процеси, различни от пасивното възприемане на информация. Вместо да се активират ограничените когнитивни зони, както се случва при слушане или четене, се включва по-широка невронна мрежа, която обединява мисленето, емоциите и действието и води до създаването на по-дълбоко интегрирано знание. Това всъщност "закотвя" информацията по-силно, защото тя вече не е абстрактна, а е носител на значение и контекст и става лично притежание."

В заключение Георги Иванов признава, че най-любимият му начин на учене е именно чрез преживяване, защото нещата, които преминават през теб, се помнят най-дълго. Така чрез спомена изплуват контекстът, времето, мястото, човекът и сякаш всичко оживява отново.

• Науката, образованието и бизнесът си подават ръка на национален фестивал в София