Градът е живо същество, което разказва истории, стига да можем да ги чуем

През последните години столицата София се посещава от все повече туристи от цяла Европа и света, а много чужденци вече са я избрали за свой нов дом, намирайки реализация или споделена любов у нас. Други пък са почитатели на уикенд-туризма и търсят дестинации, които хем предлагат достъпни цени, хем са на относително кратък полет разстояние.

• София чупи рекорди в туризма – какво привлича чужденците в столицата ни?

Растящият интерес към столицата предполага и все по-голямо разнообразие на туристически маршрути из града. Затова не е изненадваща появата на все повече тематични разходки, посветени на историята, културата или емблематични фигури, свързали живота си със София – писатели, художници, артисти. Разходката, за която ви разказваме сега, обаче е посветена преди всичко на древна Сердика – името, което днешната българска столица носи по времето, когато е била римска провинция, любима на императорите заради природните ѝ дадености, климата и множеството минерални извори. Наш гид из потайностите на древния град е философът и професионален разказвач на истории Евгени Митев. За него градът може да бъде възприеман като живо същество, което има какво да ни разкаже, стига да можем да слушаме.

"Нашата разходка се различава от останалите по това, че е по-скоро философска. Това означава, че търсим връзката между символите, които подминаваме, сградите, архитектурата и собственото преживяване – пояснява събеседникът ни. – Защото, дори и да не се замисля, човек взаимодейства по някакъв начин както със сградите, така и с улиците и заобикалящата го среда. Ние (аз и мои приятели) просто създаваме възможност на хората да се почувстват по определен начин, съчетавайки интересната информация с лично преживяване."

"Това е бялата черница на улица "Искър" № 5. Ние нямаме много информация за нея, но смятам, че тъй като тя е на близо 700 години, това означава, че дървото е пораснало още преди падането ни под османско владичество. Това го прави ням свидетел на множество исторически процеси. Според мен в корените му има извор, тъй като целият район около Централна баня, където се намира дървото, е изпълнен с извори, повечето от които са термални."

Друга спирка от тази разходка е пред сградата на банята, където един от експонатите на Музея за история на София, изложен на открито, е част от храм на древногръцкия бог Зевс, датиран около 2 век сл.Хр. Останките от този храм са открити при разкопки под днешния площад Гарибалди и са пренесени оттам пред сградата на музея.

Следваща спирка от обиколката е Западната порта на Сердика, разкрита непосредствено до католическата катедрала "Свети Йосиф":

"Тук правя едно необходимо отклонение, за да спомена един от големите изследователи на историята на София – археолог Магдалина Станчева. На нея е посветена специална пейка в градинката на Западната порта. Препоръчвам на всички любопитни да посетят тази градинка, която е отворена през целия ден. Мястото е много уютно, светло и приятно за посещение."

Зоната на древна Сердика съвсем не е единственото място в София, което си заслужава да посетим. От разговори със свои приятели Евгени разбира, че много от тях не знаят къде се намират или какво е имало преди построяването на важни за София места като Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян поетът Никола Вапцаров, разположено на територията на Южния парк или дори на мястото на Националния дворец на културата. Затова събеседникът ни приветства ентусиазма и на останалите, предлагащи подобни исторически и тематични разходки.

Той анонсира и работата си по книга, която ще представи един метафоричен и символичен поглед над София и нейните потайности. Очаква се тя да бъде готова догодина, а дотогава не пропускайте, дали сами или с помощта на някой от туровете, да откриете скритите съкровища, които пази нашата столица.

В рамките на КвАРТал фестивал тази година Евгени Митев ще влезе в ролята на разказвач на един доста по-съвременен сюжет, в който една емблематична софийска къща на ул. "Бачо Киро" 45-47, принадлежала на книжаря и първи издател на романа на Иван Вазов "Под игото" – Тодор Чипев, е възстановена в автентичния ѝ вид и съчетава в себе си грижата за дълголетието и паметта.