Двайсетгодишната Десислава Маринова твори автентични български народни носии

Шевицата, която краси българските носии, наподобява народното хоро. Стъкмяването на нейните нишки преодолява времето – подобно на танца, приемащ още и още една протегната ръка. Към това своеобразно пътешествие сред минало и настояще се присъединява и едно 20-годишно момиче, което намира смисъл и вдъхновение във възкресяването на автентичната българска премяна.

Десислава Маринова от малка помага в майчиното шивашко ателие в Айтос. А когато все повече клиенти започват да поръчват народни носии, тя открива онази част от дейността, с която може да бъде полезна – бродерията.

"Частта, която обичам, е да правя носиите колкото се може по-автентични, за да приличат повече на истинските – казва Десислава. – Носията, с която съм облечена в момента, много я харесвам. Тя е от музея в Елхово и съм я правила сама. Най-любима ми е невестинската носия от Самоков, но все още не съм я изработила, защото не си вярвам, че съм достигнала необходимото ниво. Всъщност аз ги обичам всичките."

За да се доближат максимално до истинската дреха, майка и дъщеря използват източници от различни епохи. Процесът включва проучване на дадения етнографски район, внимание към материята, цвета, характеристиките на шевицата.

"В интернет има много информация – разказва Десислава. – Също така си купуваме много изследователски книги. Ходим и по библиотеки и музеи, защото там се съхранява литература, която вече не е в обращение и не може да я откриеш в книжарниците. Където и да отидем, питаме хората – те обичат да ни разказват как техните баби и майки някога са правили дрехите. При нас редовно идват клиенти, които си харесват носии от техните села. Бабите им предават носията си на тях, но тя вече е стара и не може да се носи. Така че хората искат да им направим нова, за да продължат семейната традиция."

В продължение на две години Десислава Маринова изработва множество носии: "Не мога да кажа точна бройка, харесвам си някоя от даден район и през цялото време правя нещо ново". Най-трудното, по думите ѝ, е да се докосне до старите техники, които изчезват с времето.

"В момента технологиите са по-различни и с тях много трудно може да се доближим до автентичното правене – казва Десислава. – Ние не можем да тъчем – доста работи обаче са тъкани и ние трябва да ги украсим с бродерия. Това донякъде ни спира да направим носиите 100 процента близки до оригинала. Бродерията не е ръчна, а на машина, освен това гледаме да използваме колкото се може по-чисти материали като памук, вълна за повече близост."

Младата майсторка е категорична, че ще продължи да пресъздава автентичния дух на облеклото на някогашните българи. Още повече, че интересът към народните носии расте, включително и сред децата. Междувременно ѝ предстои да вземе диплома за висше образование, отново свързано с най-важния ѝ приоритет – етнографията. А за онези, които смятат, че заниманието ѝ принадлежи на миналото, има готов отговор: "Народната носия е част от нашата история, която трябва да се предава."

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Стефка Бакърджиева от Радио Бургас на БНР)