Античната мозайка "Раят" от Сердика – фокус в изложбата на доц. Катя Лекова

Около 40 антични и раннохристиянски мозайки представя в своята поредна, шеста по ред изложба от картини върху стъкло доц. Катя Лекова. Целият ѝ професионален път е минал като преподавател по органична химия в Югозападния университет "Неофит Рилски", но сега тя се отдава на своето най-голямо хоби – издирването и пренасянето върху стъкло на цялата палитра от цветове и форми от каменните мозайки. Обиколила е много музеи по света, разгледала е мозайките, изложени в музеите на Сицилия и Рим и сама казва, че в България имаме с какво да се гордеем и част от това  наследството са мозайките. Има ги в Малката и Голямата базилика в Пловдив, красиви мозайки са открити и в античната Вила "Армира" край Ивайловград. На мозайките е посветен и цял музей, който авторката на картините е посетила в гр. Девня. Голямо е богатството от мозайки, разкрити при разкопките на древна Сердика. Един от раннохристиянските образци от II - III в. привлича особено силно вниманието на Катя Лекова и тя го пресъздава творчески в своята изложба. Това е мозайка, озаглавена "Раят" – един от най-забележителните примери на мозаечното изкуство от периода на Късната античност. Мозайката е датирана от III в. и е от абсидата на базилика "Света София" в столицата. Днес мястото е познато като музей от археологическото ниво на църквата "Св. София".

Изработена е от каменни и смалтови тесери, или камъчета, изящно подбрани по форми и цветове. В центъра на композицията има голяма палмова клонка с два гълъба, под който има две кошници с растения, от които кълват още два гълъба. От двете им страни симетрично са разположени два кипариса, преплетени с клони на лозници. Всичко това символизира според старите християни рая с душите на вярващите, представени от гълъбите.

Днес каменната мозайка "Раят" е притежание на Националния археологически институт с музей към БАН. Заведена е в инвентарната книга на 13.03.1899 г. Публикувана е от проф. Богдан Филов в неговия труд "Софийската църква "Света София" през 1913 г. Но на кого трябва да сме признателни за разкриването и запазването на тази ценна находка и то още в годините, когато наука като археологията си пробива път в младата българска държава? За невероятната личност на един чешки учен, завинаги свързал името си със София и с България, ни припомня доц. Катя Лекова:

"Мозайката е открита през 1893 г. от чешкия археолог Вацлав Добруски(1858 – 1916). Той продължава след това да прави и други разкопки из България, но интересното при него е, че той, след като завършва философския факултет на Карловския университет в Прага, след Освобождението идва в България. Отначало се заема с учителска дейност и 10 години преподава латински в Пловдивска гимназия и после и в София. По-късно започва да чете лекции в Софийския университет. 20 години преподава различни дисциплини – древна археология, тракология, нумизматика. Това е един ерудиран човек, който е дал много на България. Междувременно с тази си преподавателска дейност Вацлав Добруски участва в редица разкопки из цяла България. Някъде може да се срещне, че той е български археолог с чешки произход. Но всъщност той е чех, който прекарва по-голямата част от живота си в България. За съжаление умира едва на 58 години, но 30 години от своя активен живот е дал на България. Това, което също малко се знае, е че той е първият директор на т.нар. Народен музей, който след това се превръща в нашия Национален археологически институт с музей към БАН или както го познаваме – Археологически музей в София.

Лично Вацлав Добруски открива музея през 1905 г. в присъствието на княз Фердинанд, който произнася едно много трогателно слово по време на това събитие. А самият археолог Вацлав Добруски се обръща към българския княз с благодарност, че е съдействал, че е подкрепил това дело – създаването на този музей, и прави нещо като своеобразен отчет във връзка със свършената работа до момента. Така че много трябва да се говори за този човек, но според мен той е познат само на гилдията на археолозите, на историците и на филолозите от Софийския университет. През ноември 2025 г. те отбелязаха годишнината от неговата кончина и изнесоха доклади, организиран е бил специален научен форум, свързан с живота и делото на Вацлав Добруски, който също се причислява към групата на "българските чехи", дошли, за да допринесат за изграждането на следосвобожденска България. Но за съжаление академичните среди не са направили името на Добруски по-популярно сред българите."

"Ето такива примери трябва да се дават за подрастващото поколение. Да знаят, че нашата история е много богата, но тя трябва да се пази, тя трябва да се популяризира и да се знае за нея" – допълва в разказа си за чешкия археолог Вацлав Дуброски доц. Катя Лекова. Тъкмо с идеята да направи видими и по-популярни мозайките, тя започва да ги рисува в детайли върху стъкло с помощта на специални бои и специално разработена от нея трайна техника.

Изложбата на доц. Катя Лекова е структурирана в 3 части, като последната  съдържа и няколко платна, които са иновативни дигитални изображения. Целта е чрез тях да покаже с техниката на триизмерното изображение някои мозайки, които са били унищожени и няма как да бъдат реставрирани, но има сведения за тях как са изглеждали и къде са били намерени. "Раят", намерена в подземието на "Света София", е изключително добре запазена. Тя е първата вдигната (пренесена) мозайка в България и всеки може да я види в Националния археологически музей, където е изложена, реставрирана и запазена в автентичен вид. Други мозайки от същия този период не са в добро състояние, затова реставраторите са предпочели да си останат там, където са открити. Катя Лекова добавя, че тук, в подземието на "Света София", през 2014 г. голям колектив от учени, художници и реставратори са направили 3D-копие на "Раят" и то сега също може да се види на мястото, където тя е намерена. "Мозайката не случайно се казва "Раят", на нея е изобразена палмовата клонка – символ на вечния живот за християните" – обяснява доц. Катя Лекова:

"Тази мозайка се различава доста от тези, които ние познаваме, защото спадаме към района на Западното Средиземноморие. Мозайката е по-изчистена. Тя се фиксира върху представата на ранните християни за небесния свят. И затова изобразява две дървета, има лозници, които се оплитат около дървета и птици. Две от птиците пият вода от този специален съд, в който древните са пиели виното и водата. В случая тук е натопена палмова клонка. И всичкото това изразява възторга на ранните християни и това как са си представили небесния свят. Те са били много въодушевени, защото тогава вече е възприето християнството за религия. Защото пък преди това християнството е преследвано и едва ли не е смятано за ерес. И много жертви е имало, загинали са хора, които са отдали живота си в борба за разпространяване на християнската религия. Тъкмо това изобразява мозайката – победата на християнството и налагането му като важна религия."

Тези майстори на мозайки от древността може би са гениални с богатството, което е запазено чак до наши дни. Според доц. Лекова древните майстори са знаели как да постигнат пропорции, красота и трайност при подреждането на шарените камъчета. А историята на мозайките е цял раздел в науката и става още по-интересно, когато човек се задълбочи в изследванията си върху тях, както прави днешната ни събеседничка. "Чрез тях аз сякаш преосмислих живота именно с този период на древното изкуство. И след като и в Сердика откриваме на толкова места мозайки, оставени буквално под краката ни, това трябва да ни кара да се гордеем, че сме наследници на един град, населяван от много духовно извисени хора, които са имали поглед към бъдещето и са оставили своя завет чрез мозайките. А това, че тук са работили едни от най-добрите и талантливи майстори на мозайки, е още един щрих от историята, който продължава да вдъхновява и днес специалисти, учени и любители на историите от древния град."