Преводачката Любов Цай: Сама научих книжовния български език

Любов Цай е таврийска българка по произход, родена в българското село Петровка в украинското Приазовие. Омъжена е за кореец, откъдето идва фамилното ѝ име. Четири десетилетия Любов е живяла в Луганск, но през 2014 г. със семейството си се преселва в северната част на Украйна – град Житомир. Днес тя живее в село близо до украинската столица Киев.

Любов Цай е завършила математика в Донецк, но с годините открива удоволствието от работата с езика. Започва да превежда българска поезия и проза на украински, както и украинска – на български. Преводите ѝ излизат предимно в двуезични джобни издания – формат, който има специфична традиция в Украйна.

"В интернет видях, че има много сайтове и портали за литература, която е преведена от български език. Четейки, открих много грешки в превода и ме заболя. Така започнах да правя преводи от български на украински език. В моя списък на автори имам над сто имена... Първата книга, която преведох, беше на Вапцаров – "Песен за човека". Последваха "Светла вяра" на Димчо Дебелянов, "Сенки" на Мара Белчева, "Там някъде" на Петя Дубарова, "Светлопис" на Здравко Кисьов.... Последната книга, над която работих, е на Даниела Стоянова. Гмурнах се в това море на превода и това е моят живот",  разказва Любов Цай.

С гордост таврийската българка казва, че сама е научила книжовния български език. "Само с четене на съвременни текстове научих езика. Като чета, всичко разбирам и мисля, че кръвта ми помага. Когато превеждам текстове и срещна непозната дума, веднага търся да науча нейното значение", обяснява преводачката.

За да усъвършенства българския си език, няколко години поред Любов посещава Летните семинари по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, които организира Софийският университет "Свети Климент Охридски".

"Има интерес. Аз имам приятели, които много четат и много се интересуват. И това не са само етнически българи, а и мои състуденти от университета. Сега се опитвам да превеждам украинска литература на български език. Преведох няколко стихотворения от украински, които бяха публикувани в портала "Литературен клуб". Част от книгите, които превеждам, дарявам на библиотеки", разказва Любов Цай.

Любопитно е дали младите хора в Украйна, които имат български корени, проявяват интерес към езика на своите предци?

"От 1991 г. младите хора имат възможност да учат български език в лицей в Таврия. Също така имат възможност да идват в София и други български градове, за да учат български", казва преводачката.

Дали и в бъдеще ще остане ценност това да се учат чужди езици и такива, които не са много популярни? И още: как навлизането на изкуствения интелект променя преводаческата индустрия?

"Изкуственият интелект няма душа. Освен това той прави много грешки. Мисля, че той няма възможност да промени сърцето и кръвта. Има един израз: "Човек е толкова пъти човек, колкото езици знае". Виждам, че сега младите имат много възможности да учат чужди езици и те се възползват. Това е добре", казва Любов Цай.

Помага ли математиката при изучаването на чужди езици?

"Математиката помага за всичко. Аз не знам много езици. Учих немски, но не го знам добре. Не съм учила английски език и не го знам. Владея руски, украински, български език. Разбирам малко полски и беларуски, защото те са близки езици. Математиката помага да си изградиш система как да ти е по-удобно да превеждаш. Една учителка казваше: "На света най-красиви са музиката и математиката". А пък аз бих добавила и поезията. Така стройно е изградена, както Бог е дал", философски заключи Любов Цай.