Каузата, която обединява българите по света, са неделните училища

За втора поредна година журито на конкурса за есе за ученици и студенти от българските общности в чужбина отличи младежи зад граница. Инициативата се организира от Българското национално радио под патронажа на Президента на Република България и е част от усилията на медията за изграждане на по-здрава връзка със сънародниците ни по света.

Сред наградените участници тази година беше 18-годишната Юнона Буляшки, която въпреки притеснението от факта, че говори за първи път пред медия, сподели размишления, които вълнуват всеки млад човек, застанал на прага на нова глава от живота си. Родена у нас, Юнона заминава за Великобритания, когато е едва на 2 години. Въпреки това всяко лято прекарва време в родината и изглежда, че то е достатъчно, за да пожелае да продължи образованието си в България:

"Някои от съучениците ми смятат да дойдат и да продължат образованието си тук. Мисля и аз да се върна в България, защото не съм живяла тук в осъзнати години и не помня много. Изглежда обаче, че понеже не съм живяла тук достатъчно време, нещо сякаш ми липсва. Искам да дойда и да поживея няколко години, не през целия ми живот, но да видя как е тук в моята си държава. Вероятно ще следвам нещо, свързано с музиката или изкуството, защото свиря на пиано от много малка, благодарение на баща ми, който е моят учител, а брат ми също е музикант."

Решението да заминат семейството взима през 2011 година, когато по-голямата сестра на Юнона пожелава да учи във Великобритания. Заживяват в Оксфорд, където след години Юнона става ученичка в Българското неделно училище "Слово" в града, а след 8. клас се премества в неделното училище към посолството ни в Лондон "Иван Станчов". Майка ѝ, Татяна, признава, че и в двете училища са попаднали на прекрасни преподаватели, на които дължат много. Юнона разказва, че една от учителките в "Слово" – Анна Йорданова-Пирон, и в "Иван Станчов" – Здравка Момчева са ѝ подарили едни от най-ценните подаръци:

"Госпожа Анна Пирон е прекрасен човек. От начина ѝ на преподаване и разбиране се вижда, че тя си харесва работата и ни учи с удоволствие. Това ѝ идва отвътре, а аз от много малка я харесвам. От две години съм и с учителката от "Иван Станчов". Те ми представят България през техните очи като учители, но важното според мен е, че с тях се чувствам по-близка от формалното познанство между учител и ученик. Чувствам ги като семейство и с тях мога да водя разговори по-свободно. За тях България не е просто държава, а дом."

На тях младото момиче дължи и интереса си към писането, което личи и от есето, в което търси отговор на изключително актуален въпрос – коя е каузата, която би могла да обедини българите по света?

"Според мен неделните училища са едно много добро начало. Аз като ученичка в едно българско училище в чужбина се чувствам запозната с културата, историята, а освен това се запознах с много българи. Затова мисля, че именно училищата са онези места, които ни свързват."

В навечерието на Деня на Независимостта на България попитахме двете ни събеседнички какво за тях означава да бъдеш независим днес? За Юнона това означава да бъде свободна, без никакви ограничения, които да спират устрема към това да става по-мъдра и да следва своите интереси. Разликата в годините и натрупаният опит карат майка ѝ Татяна да разсъждава по въпроса различно:

"По-големите хоризонти и свободата да можеш да кажеш, каквото мислиш, са важни. Самият факт, че ние можем да сме всичко това, което сме в момента, благодарение на много хора, които са дали живота си за това, независимо кой къде живее, да може всеки един да допринесе за просперитета и развитието на страната. Сега децата ни могат да учат и да се развиват навсякъде, а през последните години все повече да се завръщат в родината. Мисля, че това е един много добър обрат, който се получи и ще доведе до едно страхотно бъдеще за България."