"Бойна на порти седеше" и уникалният глас на Тракия – Янка Танева

"Бойна на порти седеше и към гората гледаше…" – плътният глас на Янка Танева започва дълбоко, отдалеч. От стара Тракия, от огнищата и седенките, където песните са се предавали от майка на дъщеря. "Кога ще дойдеш, Росене – байряка да ми развееш, четата да ми събереш, четата да ми поведеш!"… Една от най-въздействащите тракийски народни песни разказва за очакването, тревогата и надеждата през драматичното и героично време на националноосвободителното ни движение, в което личната съдба е част от народната. Уникалният тембър на Янка Танева придава особена емоция на фолклорната миниатюра. Гласът на една от емблематичните тракийски народни певици и дългогодишна солистка на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" не може да не бъде разпознат: дълбок и мощен, с характерен нисък регистър. Десетилетия наред Танева е известна като фолклорната изпълнителка с най-ниския глас в България. Необичайният тембър превръща всяка нейна интерпретация в затрогващ разказ и своеобразна звукова картина на Тракия.

Родена на 18 септември 1927 г. в село Даутлии (днес град Каблешково в Югоизточна България, близо до Бургас), Янка Танева израства с песните на своя край. Пее от дете и попива фолклора от майка си, баба си, лелите, от целия им пеещ род. През 1951-ва заедно със съпруга си отива в София, за да се яви на конкурс за новосъздадения ансамбъл за народни песни и танци на Филип Кутев. До края на живота си помни как преди изпита чува ярките, високи и звънливи гласове на другите кандидатки и се притеснява от своя – "дебел" и необичаен. Дори е готова да си тръгне, но съпругът ѝ настоява да се яви пред комисията, в която са Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Димитър Осинин.

Когато започва да пее, Филип Кутев става от стола и слуша прав, а Илия Бешков възкликва: "Браво бе, дете! Какъв глас, какво чудо!". Сред песните, с които гласът на Янка Танева изпълва залата, е и "Бойна на порти седеше", а след изпита решението е взето – този дълбок глас е необходим на ансамбъла. По-късно Филип Кутев ще ѝ каже: "Мен точно ти ми трябваше, тебе търсих". Янка Танева става незаменима солистка на ансамбъл "Филип Кутев". Поема най-ниските и трудни партии в песни, които по-късно стават известни в целия свят – "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Полегнала е Тодора", "Мене ли любиш, любе", "Велина буля думаше". Но "Бойна на порти седеше" е образец за професионализма на голямата певица.

Животът ѝ не е лек. Остава вдовица едва на 27 години и сама отглежда двете си деца. Въпреки това продължава да пее, да записва, да пътува на турнета и фестивали, да взривява залите от аплодисменти. По-късно споделя, че преди концерти е плакала сама в гримьорната, за да ѝ олекне, а после е излизала пред публиката усмихната. Може би затова гласът ѝ е нещо повече от звук, изпълненията – повече от песни. Когато Янка Танева изпява "Кога ще дойдеш, Росене…", Бойна вече не е просто образ от фолклора. Жена от плът и кръв чака, гледа към гората, надява се. А мощният алт на изпълнителката носи нейната тревога, сила и достойнство.

Янка Танева е печелила много награди, пяла е в състави като "Големите български гласове", "Ангелите" и "Космически гласове", оставила е десетки записи. Но преди всичко тя остава глас с невероятни качества, който не може да бъде сбъркан. Неповторимият глас на Тракия.