Здравните медиатори в България – посредници между хората в беда и институциите

В райони, където все още битува нищета и информацията, засягаща здравето и обществения статус, не достига, живеят хора, чието оцеляване зависи от качества, стаени в думата "човещина". Така през 2001 г. се ражда професията здравен медиатор, за да свърже хората в нужда с институциите в България, които могат да се погрижат за тях.

Проф. Ивайло Търнев започва да работи с ромската общност преди повече от 30 години. Ръководителят на Клиниката по нервни болести в Александровска болница в София месеци наред пътува из махалите и днес е убеден, че почти няма място, което да не е посетил поне веднъж.

"Сблъсках се с бедността, с липсата на достъп до здравни грижи, с много тежки социални проблеми, които в началото се опитвах да решавам като медиатор между здравните и социалните институции и засегнатите семейства – разказва Ивайло Търнев пред БНР. – Бройката се оказа огромна и в един момент си дадох сметка, че това е непосилно за един човек. Аз обаче бях твърдо решен не само да изследвам хората от тези общности, но и да се опитам да им помогна. Тогава проучих европейския опит и се оказа, че подобни медиаторни програми съществуват от повече от 40 години в Западна Европа – насочени не само към ромската общност, но и към всякакви уязвими етнически малцинства. И заедно с д-р Пим де Граф, шеф на Дирекция "Международни отношения" на Министерството на здравеопазването на Нидерландия, започнахме да създаваме български модел за здравното медиаторство. Посетихме няколко квартала, за да покажем пилотно как работи този модел."

Първият квартал, в който започват работа петима медиатори, е "Изток" в Кюстендил (Югозападна България). Те се запознават със здравните и социалните проблеми на всяко семейство, за да идентифицират неговите нужди и да му бъде оказана помощ. Днес здравните медиатори наброяват 370 в над 160 общини – от тях 30 процента са с висше образование. Основната им задача е да улесняват достъпа до здравни и социални услуги сред групите в неравностойно положение, да подобряват взаимоотношенията между лекари и пациенти от уязвимите общности, да повишават здравната култура на етническите малцинства. "Едно от изискванията към тях е да бъдат хора от общността – да живеят на мястото, да познават проблемите и да говорят на същия език. С други думи – да газят калта, в която стъпват и останалите", заявява професорът.

Здравните медиатори преминават през специализирано обучение, провеждано съвместно от Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София и Сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори" и накрая получават сертификат.

"Надграждането продължи със създаването на медицински кадри – не само медицински сестри, но и лекари, стоматолози и фармацевти – допълваИвайло Търнев. – Екипът ни обучи над 50 роми, които станаха лекари или в момента са студенти по медицина. От първите ни випуски вече има хора със защитени дисертации, работещи в университетски болници, дори един от тях спечели наградата "Най-добър лекар на годината" в рубриката "Ти си нашето бъдеще". Нашата помощ беше да организираме курсове по биология и химия, т.е. да дадем шанс на едни деца да се подготвят равнопоставено заедно с другите. Всички те учат здраво и са отличници или с много добър успех. Целта ни е да свържем здравните медиатори, ромските лекари и медицинските сестри в екипи, които да работят в ромските квартали."

Проф. Ивайло Търнев откроява две критични ситуации в дейността на здравните медиатори. Първата е през 2009 г., когато е налице безпрецедентна епидемия от морбили, при която се разболяват 24 хил. деца и двайсет и едно от тях почиват. Оказва се, че 94 процента от засегнатите са неваксинирани малчугани от ромските махали. Впоследствие биват извършени 189 хил. извънредни имунизации. Вторият момент е епидемията от Ковид-19, когато незаслужено и необосновано, по думите на лекаря, са затворени ромските квартали, макар заболеваемостта в тях да не е по-голяма. В тази ситуация медиаторите се оказват на първа линия, защото са единствени, които влизат при болните, извършвайки не само медицинска, но и хуманитарна дейност.

Когато започвахме програмата, си мислех, че тя ще бъде временна – за около 20 години дефицитът ще се преодолее и ще стане излишна – казва още Ивайло Търнев. – За съжаление, смятам, че сега е още по-актуална, тъй като ситуацията в много ромски квартали е потресаваща и множество деца живеят в тежка бедност, непозволяваща адекватни здравни и социални грижи. През миналия август пътувах в ромски квартали и се сблъсках с много тежки случаи, дори и с такива заболявания, за които има терапия, но тя не е започната. Това е тъжна равносметка, защото повечето от социалните служби не достигат до проблемите на тези хора. Така че медиаторите вършат чудеса, в голяма степен са мисионери, тъй като срещу минимална работна заплата ги търсят всички институции денонощно и трудно се издържа на този ритъм на живот."

Макар да вдъхва страхопочитание, проф. Ивайло Търнев печели доверието на хората, с които работи, защото с бащински подход ги насърчава да вървят напред. "Аз ги обичам, но същевременно съм много строг с тях", признава той и определя като основна своя мисия да опази мотивацията и високия дух, царящ в професия "значима и безкрайно полезна" за обществото.

Вижте също:

•  Световният невролог проф. Ивайло Търнев с медицински “Оскар”
  

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Михайлина Павлова и Валери Леков от програма "Христо Ботев" на БНР)