Пред ООН президентът призова за мир в Украйна и сигурност в Черно море
четвъртък 24 септември 2026 08:03
четвъртък, 24 септември 2026, 08:03
СНИМКА: ООН
Размер на шрифта
Президентът Илияна Йотова призова от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на национална и международна сигурност – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи.
В своята реч пред 81-то Общо годишно събрание на ООН държавния глава заяви:
"Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален". Илияна Йотова посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав носят риск от продоволствена криза.
Президентът обяви, че България подготвя инициатива, в която заедно със страните от региона и всички заинтересовани държави да се постине съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море.
От трибуната на ООН Йотова изрази своята почит към кап. Марин Маринов, който загуби живота си в ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия на ООН.
Йотова постави въпроса дали не е настъпил моментът за преосмисляне на европейската политика за сигурност. Като начало на този дебат президентът призова конфликтът в Украйна да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера.
СНИМКА: ООН
„Става дума за преговори, които изискват диалог и поне минимално доверие, подкрепено от подходящи гаранции. Съдбата на Украйна не може да бъде решавана без Украйна“, подчерта Йотова. Същевременно Европа не може да бъде просто наблюдател. Тя трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната, заяви президентът.
“Европа трябва да бъде способна да гарантира собствената си сигурност. Военната сигурност трябва да бъде допълнена от втория стълб на сигурността - договорно-правния, който трябва да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще донесе повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването“, каза тя.
“Би било безотговорно, ако след края на войната в Украйна не можем да предложим на европейските граждани нищо по-добро от една нова и още по-тежка Студена война“, предупреди президентът.
Говорейки за реформите в ООН президентът Йотова заяви, че Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят чрез по-справедливо регионално представителство, по-голяма легитимност и по-висока ефективност, заяви Йотова. България подкрепя разширяването на Съвета и в двете категории членство, включително предоставянето на поне едно допълнително непостоянно място на Групата на източноевропейските държави.
„Но реформа без ресурси не е възможна. Необходимо е предвидимо и устойчиво финансиране, за да може ООН да изпълнява отговорностите, които държавите ѝ възлагат“, каза тя.
Говорейки за общите предизвикателства пред света включително и изкуствения интелект българският президент призова за воденето на устойчиви политики, което означава да бъдем подготвени за промените, които вече настъпват. Климатът се променя, здравните кризи могат да засегнат целия свят, а новите технологии променят начина, по който работим и живеем.
„Не можем да спрем промяната, но трябва да я управляваме така, че тя да работи в полза на хората“, заяви президентът.
Тя призова ООН да бъде не само форум за обсъждане на кризите, а двигател за тяхното предотвратяване и мирно разрешаване. “България е готова да допринесе за това не само като потребител на сигурност, но и като създател на сигурност“, каза в заключение Илияна Йотова, предават БТА и БГНЕС.
Редактор: Иво Иванов
По публикацията работи: Марта Рос
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!