Геополитика и българи зад граница – сред важните теми в кампанията за президент

Часове ни делят от старта на предизборната кампания за президентските избори у нас, които ще се проведат точно след месец – на 25 октомври. Макар и редовни, тези избори бяха предшествани от едно събитие, без аналог в политическата история на страната ни. В началото на тази година, с обръщение към нацията, петият президент Румен Радев обяви, че подава оставка година преди края на своя мандат, а на последвалите предсрочни парламентарни избори на 19 април, коалицията "Прогресивна България", чийто идеолог е Радев, спечели пълно мнозинство. Това му позволи да състави еднопартийно правителство и да стане първият президент на България, успял да бъде и неин министър-председател. Според Конституцията мандатът на президента може да бъде довършен от неговия вицепрезидент в случай, че той бъде отстранен, оттегли се предсрочно или почине в рамките на своя мандат. Така, изпълнявайки втората възможна хипотеза, Илияна Йотова прие да довърши мандата на Румен Радев и това я превърна в първата жена президент на Република България.

Днес тя е един от претендентите за редовен мандат на "Дондуков" 2, заедно с избрания от нея кандидат за вицепрезидент – журналистът и генерален директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. Освен тях в надпреварата за поста се включват още 26 кандидат президентски двойки. Общо 6 от кандидатите за държавен глава са жени. За първи път от създаването си през 2009 година, политическа партия ГЕРБ не издигна своя кандидат-президентска двойка. Движението за права и свободи с лидер Делян Пеевски пък се регистрира за участие в Централната избирателна комисия, без да издигне кандидат. Единствената парламентарно представена партия, която предлага своя лидер за кандидат за президент е "Възраждане".

Социологът от агенция "Мяра" Първан Симеонов прогнозира пред Радио България, че ще станем свидетели на няколко типа кампании – по-институционална, по-остра, по- радикална, и вероятно – остра, но отстрани. Според него ще бъде интересно да наблюдаваме каква ще бъде активността на избирателите. Кампанията за президентските избори е интересна и заради това, че традиционно не излъчва победител още на първи тур и за избирането му е необходим балотаж. Според Симеонов, това второ гласуване се възприема от избирателите като "футболен финал" за купата на страната, на който обикновено се състезават двете актуални най-големи политически течения

Темите, на които би трябвало да акцентират отделните кандидати също са изключително важни при този тип вот:

"Със сигурност ще чуем много геополитически теми, такива, свързани с качеството на живот. Друга много важна тема ще бъде онова, което различните щабове вече са подготвили – както вече пролича, те имат своите козове и за негативна кампания" – посочва Първан Симеонов, визирайки думите на депутата Асен Василев, който преди дни обяви, че в качеството си на вицепрезидент Илияна Йотова е помилвала 28 души, петима от които са осъдени за престъпления свързани с наркотици, или за наркотрафик. Случаят с един от тях – Огнян Атанасов, помилван през 2022 година и хванат с дрога отново през 2025, провокира народни представители от парламентарната група на  "Продължаваме промяната" и "Демократична България" да поискат оттеглянето на настоящия президент от надпреварата. 

Една от незаобиколимите геополитически теми е войната в Украйна, по която социологът очаква сблъсък на два различни разказа:

"В единия случай ще имаме вероятно упрек на тема "Запад – Изток", а в другия – ще се разказва за нуждата от мир и следване на националния интерес. Двата разказа имат своите слушатели и вероятно те ще се преброят. Аз няма да избързвам с предвижданията, още повече, че все още няма данни. В политическия анализ имаме право на своите допускания. Моето е, че двата лагера не са особено симетрични като привърженици и това вероятно ще проличи на първия тур."

Политическата нестабилност, на която станахме свидетели през последните години у нас, ни даде възможност многократно да наблюдаваме поведението на кандидатите за нашето доверие, както и начините, по които те избираха да комуникират с нас. Мнозина предпочетоха излъчванията на живо през социалните мрежи, а не толкова директните срещи с хората по места. Ще ни предложи ли тази кампания още от същото?

"Ще наблюдаваме, но мога да кажа, че някои от кандидатите са силни в социалните мрежи, докато други са силни по-скоро в институционалната традиция за срещи по различни поводи из цялата страна. Това са два подхода, които носят своите възможни позитиви и ще наблюдаваме вероятно и двата, но нямам своето предвиждане кой би сработил повече."

През следващия един месец на предизборна агитация ще чуем доста и по темата за българите по света, убеден е Първан Симеонов. До момента тя е сред акцентите в отговорностите на вицепрезидентите на страната ни:

"Спецификата на кампанията е такава, че една от двойките има много солиден запас от дейности, извършени назад в годините по тази тема. Причината – тя се представлява от доскорошен вицепрезидент и от човек, чиято дейност целеше създаване на мрежи сред българите зад граница. Затова вероятно ще чуваме доста за това. От другата страна пък са хора, чийто електорат е в чужбина, към когото ще отправят своето послание, тъй като по-либералните общности имат сериозно количество привърженици зад граница. Българите в чужбина ще бъдат тема и за някои по-радикални кандидати, които имат по-националистически профил."

Първан Симеонов напомни, че президентската институция няма чак толкова много правомощия и отговорности. Стремежът ѝ е по-скоро позиционирането на България на картата, както и отношението ѝ към нейните общности зад граница. Това дава да се разбере, че българите в чужбина ще бъдат във фокуса на кампанията, не толкова заради политиките, свързани с тяхната връзка с родината и дома, колкото политиките, свързани с тяхната идентичност.

Предизборната кампания за седмия президент на България започва в 00:00 часа на 25 септември и приключва 24 часа преди началото на изборите, обявени за 25 октомври 2026 година.