Европейският перкусионист Виктор Краус и магията на България

Звукът от камбаните на Драгалевския манастир край българската столица отеква много по-далеч, отколкото предполагаме – чак до концертните зали на Европа. За перкусиониста Виктор Краус те се превръщат в музикален мотив и в началото на една необичайна "Електронна София"…

Виктор Краус е роден през 1982 г. в Люксембург, в семейство на пианисти. Майка му – Иглика Маринова, е от България, баща му – Марко Краус, е от Люксембург, баба му по бащина линия е французойка. Получава висше музикално образование в Музикалния университет на Карлсруе, където негов ментор е известният японски перкусионист Исао Накамураи в Консерваторията в Страсбург под ръководството на прочутия Еманюел Сежурне – композитор, перкусионист и педагог със световна кариера, когото Виктор счита за най-важния ментор в живота си.

Краус участва в многобройни проекти в различни музикални стилове и жанрове. В дуото за ударни инструменти KrausFrink заедно с Мартин Фринк Виктор представя класически рецитали в престижни зали и на фестивали в Германия, Люксембург и цяла Европа, както и в Китай. Няколко изтъкнати съвременни композитори от Люксембург, Германия и Унгария създават творби специално за дуото KrausFrink. От 2017 г. Краус участва в "Ars Nova Lux" – международен камерен ансамбъл от Люксембург за съвременна музика, който сътрудничи активно с българската композиторка Албена Петрович Врачанска. Член на този състав е още една българка – флейтистката Мария Митева.

Виктор Краус има два авторски албума: "Eat this" с дуото KrausFrink и "VOLT" с "NOMAD the GROUP".

През 2018 г. най-известното в света люксембургско джаз трио – "Dock In Absolute", го кани за турне в Бразилия и оттогава той е барабанист във формацията, с която бе последната му изява в България – на 14 август в рамките на фестивала Krakra Jazz в Перник.

В пространен и много любопитен разговор специално за Радио България на отличен български език Виктор Краус разказва, че родителите на майка му са били певци и са работили в Българската хорова капела (днес Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов"). Като дете е бил тук по няколко пъти в годината, а от около 17-годишен започва да пътува сам, с раница на гърба. Обикаля цяла Европа и България винаги е последната му спирка. Днес посещава родината на майка си със своето семейство поне веднъж годишно.

Преди около десетилетие, притиснат от различни проблеми, Виктор идва в България и създава пиеса със заглавие "Електронна София" за перкусионно трио, вдъхновена от Витоша и Драгалевския манастир.

"Ние имаме малък апартамент от баба ми в София и аз се "скрих" в този апартамент, там имам и пиано. Изкачих се на Витоша, където има един манастир, минах покрай манастира и точно в този момент чух! Чух камбаните – малките камбани… и ритъма, и как свиреха… Нещо ме инспирира и взех тези камбани като база за тази пиеса, която писах в софийския апартамент".

Първият мотив на вибрафона в полуелектронната – полуакустична "Електронна София" е този, който се чува, когато църковните камбани на Драгалевския манастир възвестяват началото на литургията. Според Виктор Краус, подобно на самото място, този мотив притежава метафизичен характер. Класика, джаз, електронна и ембиънт музика, етно, клезмер… Виктор трудно може да определи кой от жанровете е голямата му любов. Образованието му е класическо, такъв е и първият му ансамбъл – дуото KrausFrink, което се изявява в престижни зали, на рецитали и с оркестри. Експериментират с електронна музика, но на класически инструменти. Програмите им комбинират съвременни творби от прочути композитори и тяхна собствена авторска "по някакъв начин електронна музика, но по стил – не точно, защото всичко, което чувате, е изсвирено на живо, а не от някакъв компютър" – обяснява Виктор.

13-те години в дуо KrausFrink той определя като: "Абсолютна лудница! Много работа, бяхме много млади и си представяхме, че можем по този начин да направим сериозна кариера, която всъщност и направихме, но по това време не си давахме сметка, че просто го няма пазара, защото класиката е ниша, а ние сме ниша в нишата: класика и перкусионист – това е много екзотично. Не свирим това, което очакват повечето организатори. Публиката никога не е била проблем, но организаторите очакват перкусиите винаги да са супер бързи, виртуозни и много шумни. Ние можехме, да, бяхме бързи и шумни. Но очаквахме да отидем по-далеч от само бързото и шумното…".

След 13 години усилена работа идва умората от дуото, следват и други предложения. Месеци по-късно Виктор се озовава в шест различни ансамбъла, което също е натоварващо, затова днес е редуцирал изявите си до три проекта – "VICTOR  KRAUS GROUP", етноансамбъла "NOMAD the GROUP" и прочутото в цял свят джаз трио "Dock In Absolute". За последната формация Краус потвърждава, че е световноизвестна, въпреки че е от толкова малка държава като Люксембург: "Да, защото е толкова малка тази държава, добрите музиканти трябва да се опитат да си организират кариера в чужбина. Просто чрез стила на нашата музика успяхме да сме много търсени. Родителите ми например, които рок и поп въобще не слушат, а са стопроцентови класически музиканти – на тях им харесва. Нормалните ми приятели, които нямат нищо общо с музиката – и на тях им харесва. Рок публиката ни харесва, джаз публиката ни харесва… Значи просто е тип музика с много широка публика. И разбира се, Жан Филип – пианистът, върши страхотна работа, затова успяхме да се позиционираме на високо международно ниво".

Вече 17 години той преподава в Консерваторията в Люксембург. Смята, че това не го прави по-добър инструменталист, но му дава друга визия за музиката. Виктор с гордост разказва за един от най-успешните си ученици – Ясен Гайзел, син на българската флейтистка Мария Митева, с когото е работил десет години. Наскоро 15-годишният Ясен е приет в Университета при Моцартеума в Залцбург и ще учи при именития перкусионист Мартин Грубингер. В Консерваторията Виктор Краус работи както със съвсем малки, така и с големи ученици. Питам го разбира ли се с тях, какви са според него децата и тийнейджърите днес и има ли бъдеще нашият свят с новите поколения, от които по-възрастните са доста разочаровани:

"Намирам, че няма от какво да са разочаровани, защото младите са резултат от това, което сме ние, възрастните. 12, 13, 14, 15-годишните не са отговорни за това, което са, те са такива каквито ние сме ги възпитали и според това какво им предлагаме. Когато вляза в един влак и детето ми каже: "татко, дай ми телефон", аз трябва да отговоря: "няма телефон, ще гледаш навън, кравите гледай". А то във влака вижда само възрастни, които са на телефона – какво да му кажа? Да, разбирам въпроса, вярно е, че има жесток проблем с концентрацията и това и аз го виждам съвсем ясно – между началото ми на преподавател, през 2009 година, когато айфонът и смартфонът бяха новост и днешната генерация, която израства със смартфона. Има голяма промяна. Дали има бъдеще? Честно да Ви кажа, в момента както се представят нещата – геополитически, екологически, ми е много тежко да гледам позитивно в бъдещето. Да, аз имам три деца, в края на краищата не мога да ги депресирам като баща… На учениците също трябва да вдъхна увереност в живота и в света. Но трябва да се стегнем – либералните, демократичните и хуманистичните сили в обществото трябва по-сериозно да се стегнат, защото политически в момента не изглежда много добре, а в Западна Европа – въобще. Екстремистите са пред вратата, чакат – във Франция, в Германия, навсякъде. И ако Франция и Германия станат екстремни, тогава вече става много зле".

Виктор Краус познава някои много успешни български музиканти в Европа, например перкусионисти като Борис Динев или Василена Серафимова. Според него България по принцип няма добро национално брандиране и остава доста непозната. Единственото, което може би е високо оценено в света, са българските вокални таланти и световната марка "Мистерията на българските гласове". Той счита, че държавата България може и трябва да се заеме сериозно с популяризирането на българската музика и музиканти, защото има невероятни дарования на много високо ниво.

Какво е за него България? "На първо ниво, разбира се, е просто емоция и носталгия, защото като дете съм прекарал много време в България – в София, в Балкана, в Тетевен. На второ ниво – израснал съм в една от най-богатите държави в света, но познавам културата, езика и азбуката на една от най-бедните в Европа (бедни в икономически смисъл), а от друга страна – една от най-богатите от културна гледна точка. Именно България съединява за мен тази висока култура и нещо повече, нещо много автентично, малко диво, защото българите са много свързани с природата, с много старата си култура… Много ми харесва начина на мислене … Доста спокойна държава е – в смисъл на начина, по който хората живеят".

Какво би искал да знаят за България всички хора по света?

"Мисля, че първото и най-важното е красотата – разбира се, красотата на природата. И красотата на вокалната музика, на българските гласове, точно "мистерията" на тези гласове… Или комбинацията между гласовете и природата! Мисля, че защото съм музикант, за мен това е най-важното – човек да познава тези български гласове. Защото това никъде в света не се намира и е уникално за тази държава и абсолютно магично. Знаете ли, сватбата ни с жена ми беше в Орешак, в Троянския Балкан и имахме късмета, че успяхме да ангажираме "Ева Квартет" да пеят на тържеството ни. Беше абсолютно магически момент. Значи, ако ме питате за едно нещо в България, което непременно трябва да познава човек – това са гласовете. Мистерията на българските гласове".