Гражданското образование – практика, която има място в българските училища

Крайдунавският български град Видин е едно от селищата, включени в националната програма "Европейско гражданско образование". Тя е създадена от Института за публична политика, съвместно с Министерството на образованието и немската Фондация "Ханс Зайдел", които организират обучение на учителите, които преподават гражданско образование в различни региони на страната.

Какво представлява гражданското образование в България?

Това е учебен предмет с над стогодишна история в страната ни, адаптирал европейските идеи, традиции и опит в областта на гражданското образование към българския контекст. След края на Втората световна война, в периода 1944-1989  година, гражданско образование е заместено  с  преподаване на основи на комунизма за изграждане определен идеологически светоглед сред младите хора. След демократичните промени в началото на 90-те години на 20 век, по инициатива на неправителствени организации, сдружения и учители, предметът навлиза  първоначално като свободноизбираем за учениците от 1. до 12. клас, а едва през 2020-а той става част от задължителната програма за учениците от 11. и 12. клас.

Какво е мястото на гражданското образование в обучението е въпрос, чийто отговор търси специално проучване на няколко неправителствени организации, озаглавено "Гражданско лидерство и активно сътрудничество". Основната му цел е да представи различни начини, по които гражданското образование може да се осъществява по-ефективно и да бъде припознато от повече директори, учители, родители и ученици – заяви в интервю за БНР-Видин Юлия Мишкова, част от екипа на фондация "Заедно в час“ и проектен ръководител на инициативата:

"През пролетта на тази година успяхме да се допитаме до над 1000 учители през анкети, фокус групи и интервюта, по какъв начин те разбират гражданското образование, как припознават мястото му в образователния процес и своята роля. По-голямата част от учителите, с които разговаряхме припознават гражданското образование като нещо важно, виждат неговото място в образователния процес, но по една или друга причина, предвид всички задачи, с които са натоварени учителите, изпитват своите притеснения доколко то се случва ефективно на фона на всички останали цели, за които се очаква да работят и всички изпити, за които се очаква да подготвят своите ученици. Това, разбира се, оказва влияние и върху времето, което са склонни да отделят."

Различават ли се нагласите и нуждите на учителите от по-малките населени места спрямо тези в областните центрове?

"Не мисля, че има някакви ключови и големи разлики. Това, което виждаме, е че учителите срещат сходни притеснения и сходни добри примери. В общи линии там, където учителите получават подкрепа от своето ръководство, където учителите имат достатъчно пространство, може би понякога и опит, се чувстват една идея по-комфортно да включват различни теми. Навсякъде обаче остава под въпрос доколко имат време за по-качествен разговор с учениците по обществени въпроси, които се появяват в ежедневието ни, така че да успеят наистина да ги разгледат от различни гледни точки. Не е маловажно и до каква степен самите преподаватели разполагат с време да се подготвят за подобен тип разговори."

Предметът "Гражданско образование" започва да се изучава във втория етап на гимназиално образование. Преподавател по този предмет в гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин е Валя Александрова. Кои са според нея предимствата и недостатъците, които съпътстват въвеждането на предмета на практика:

"Първият голям проблем – прекалено недостатъчен е този един час и в 11., и в 12. клас. Вторият проблем е, че няма преподаватели по гражданско образование. Учителите трябва да са наистина хора със специализация в няколко висши образования, тоест не тясна специалност, защото гражданското образование изисква непрекъснато да си в час и да сверяваш часовника с промените в ежедневието – трябват знания по икономика, философия, география, история. Важна е и личната мотивация на преподавателя да се занимава с младите хора и с този предмет, в който трябва да се стреми да бъде максимално полезен на учениците."

Емилия Емилова е ученичка в 12 клас във видинската езикова гимназия и смята, че обучението по гражданско образование развива критичното мислене на учениците:

"Уроците според мен са много интересни, защото засягат членове от Конституцията на България – примерно от дадени 20 члена, избираш 10-те най-важни според теб по важност и после дискутираме. Освен какви са ни правата и задълженията, в тези часове се учим на критично мислене, защото ние много често в час правим дискусии за какво ли не... Много често разглеждаме дезинформацията, фалшивите новини, как да ги различаваме, и според мен това много би помогнало занапред, когато някой има такава дилема... "

Според съученичката ѝ Ния Марианова предметът трябва да започне да се изучава по-рано и по-задълбочено:

"За институциите, мисля че има достатъчно информация в учебниците, но ме притеснява, че много млади хора не са образовани относно политиката. Ще дойде момент, в който трябва да гласуват, и не знаят за кого, какво, как, защо. Това е много тъжно, защото е една много важна част от нашето ежедневие и хората просто не осъзнават, че малко или много трябва да се позаинтересуват. И, за съжаление, училището в момента не мисля, че предоставя това знание толкова добре..."

Раиса Крумова е в 11. клас и тази година за пръв път ще изучава предмета,  но отчита неговата важност и ползите му извън учебната институция:

"Започвам да разбирам каква е ролята ми като млад човек и като част от обществото. Аз участвам активно в различни извънкласни дейности, свързани с европейските ценности, с гражданското участие и ученическата общност. Участвам и в ученическия парламент, където имаме възможност да организираме инициативи, да изразяваме мнението си и да работим заедно по различни каузи. За мен точно това е смисълът на гражданското образование – не просто да знаеш какви са твоите права и задължения, а да имаш желание да участваш, да изразяваш позиция, да уважаваш различното мнение и да допринасяш с нещо към общността."

Редактор: Йоан Колев по материал на Теодора Йорданова-Спасова от БНР Видин