Актуални проблеми на българите в Сърбия бяха обсъдени на кръгла маса в София

В последния ден на септември Научният институт "Западни покрайнини" проведе в София кръгла маса, посветена на "Актуалните проблеми на българите в Западните покрайнини". Представители на българската общност от Сърбия, на държавни институции и експерти констатираха, че през последните 30 години проблемите в Западните покрайнини вместо да се решават се умножават.

Председателят на Културно информационния център в Босилеград Иван Николов очерта преплетените демографски, административни, икономически, образователни и културни проблеми, на етническите българи в Източна Сърбия. Той призова българската държава да се поучи от опита на Унгария и Хърватия в защита на техните малцинства. Заяви, че е добре Изпълнителната агенция за българите в чужбина(ИАБЧ) да стане самостоятелно министерство.

Подчерта, че процедурите за получаване на българско гражданство, на право за пребиваване и за доказване на български произход са изключително тромави и принуждават кандидатстващите да използват ненужни посредници. Изтъкна, че получаващите българско гражданство от диаспората трябва да бъдат регистрирани на реалните им адреси в чужбина, а не на фиктивни адреси в България, защото тази практика къса връзката между българските власти и българските граждани в съседните държави. Препоръча да се усъвършенстват онлайн процедурите за кандидатстване в българските университети, защото в сегашния им вид позволяват преписване при изпитите и използване на изкуствен интелект, което не влияе добре при подбора на студентите.

Бившият генерален консул в Ниш доц. Едвин Сугарев посочи, че пренаписването на историята и унищожаването на паметници и военни гробища в Западните покрайнини e част от процес, който цели отслабване на историческата памет и етническата идентичност на българите. По думите му, чрез представянето на България като агресор и заличаването на неудобни за сръбската историческа версия факти в младите българи се насаждат вина за етническия им произход, срамуване и дистанциране от България.

Председателят  на Научния институт "Западни покрайнини" доц. Ангел Джонев изтъкна, че като алтернатива на българската националност сръбската държава пропагандира сред българската общност възможността да се самоопредели като шопски или турлашки етнос. Той посочи, че между двете официални преброявания на населението в Сърбия през 2010 и 2020 г. броят на самоопределилите се като шопи се е удвоил до над 2000 души. Повечето от тях са от района на Цариброд и най-вече от Пиротско и Нишко. 

Д-р Валентин Янев от Научния институт "Западни покрайнини" изнесе доклад за замърсяването от минната индустрия. По думите му, дейността на мините "Караманица" и "Грот" през последните десетилетия засяга района на Босилеградския край, Южна Морава и териториите с българско население. Той посочи замърсяване на въздуха и водите, наличие на тежки метали, остатъци от реагенти и арсен, както и последици за здравето на населението. Като основни пътища за пренос на замърсители Янев открои Караманичка и Любатска река, които се заустват в преминаващата и през България река Струма, като замърсяват и трансграничните подземни води, включително и в България. На 11 август т.г. на д-р Янев не беше позволено да влезе в Сърбия и да се срещне в Босилеград с делегацията на Бернската конвенция за опазване на природата. По този повод от Научният институт "Западни покрайнини" подготвят посещение на д-р Янев в Страсбург, за да запознае администрацията на Бернската конвенция в Съвета на Европа с казуса.

За съжаление обявения в програмата на кръглата маса гост Зоран Джуров, председател на Общинския съвет в Цариброд в последния момент обяви, че няма да присъства на форума. Организаторите предполагат, че причините са най-вече политически и са свързани с предстоящите в Сърбия оспорвани парламентарни избори.

Изключително интересен доклад за решаване на икономически проблеми в Западните покрайнини изнесе проф. д-р Иван Цанов от Университета за национално и световно стопанство. Акцент в него бе превръщането на трансграничния българо-сръбски район в специален икономически коридор или зона. По думите му, там, с помощта на подкрепени от българската държавата инвестиционни инструменти,следва да бъде подпомогнато частното предприемачество. Ученият изрично подчерта, че това не може да стане без съгласието на сръбската държава, спазването на сръбския суверенитет и прилагането на сръбското търговско право. Цанов изтъкна, че създаването на специалната трансгранична зона трябва да е на трилатерална основа, като освен България и Сърбия, се включи и участието на ЕС. Икономистът предложи модел, при който Сърбия предоставя земя, работна сила и местна производствена база, а България участва с капитал, технологии и управление. По този начин Западните покрайнини от периферия ще се превърнат в център между двете държави.

Пред форума председателят на сдружение ГЛАС от Босилеград Александър Димитров даде за пример финансиранета на хърватската общност в Сърбия, който може да се използва и от България. Той каза, че община Загреб води на щат редица специалисти, които реално работят за развитието на хърватските региони във Войводина. Пред Радио България Димитров изтъкна, че не всичко, което правят българите в Западните покрайнини е въпрос на пари.

Всичко струва пари, но не винаги парите са основното. Ако нещо обичаш ще го правиш със сърце. Мисля си, че ще намериш начин. Искам да кажа, че често тръгваме без пари, и впоследствие по някакъв начин успяваме да си свършим работата. Това ни струва естествено много усилия, много себераздаване, много хора понякога са ангажирани. Аз искам да благодаря на всеки, който по някакъв начин ни подкрепя – дали със средства или само с труд,това няма никакво значение, защото и без едното, и без другото няма как да се случат нещата. Да споменавам отделни институции, ще изпусна някоя, но искам да кажа, че сме благодарни на всеки, който ни подава ръка и си мисля, че с нашите инициативи малко или много оправдаваме това доверие", каза председателят на сдружението ГЛАС.

В цялото интервю с Александър Димитров можете да чуете, за трудностите пред българския неправителствен сектор в Западните покрайнини и за очакванията, какво може да променят предстоящите парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври.