Свещените места на Източните Родопи: Манастирът "Св. Йоан Предтеча"

В сърцето на Източните Родопи, между двата бряга на река Арда, се е сгушил южнобългарският град Кърджали. Хората там носят различни имена, изповядват различни религии и следват различни традиции. Но, противно на очакванията, това не ги разделя. Дори напротив – многообразието е една от отличителните черти на района.

Ето защо, в поредица от публикации Радио България ще ви запознае с три от свещените места в Източните Родопи – православната църква "Свети Йоан Предтеча" в Кърджали, дървената джамия при село Подкова и духовния център Елмалъ баба теке край село Биволяне.

Първата спирка от маршрута ни е средновековната църква "Св. Йоан Предтеча", която е била част от значим средновековен манастирски комплекс.

Още при влизането в храма посетителят забелязва особеното съчетание между запазена средновековна зидария, частично съхранени стенописи и следите от по-късната му реставрация. Частта с каменната зидария и останалите стенописи е запазена в оригиналния й вид. Църквата е действащ храм, но едновременно с това е и паметник на културата – разказва нашият екскурзовод Георги Кючуков:

"Йоан Предтеча – така се е казвала църквата и през Средновековието. Това става ясно благодарение на една нередност, която някой си българин извършва тогава, посещавайки храма. На един от стенописите, с тънък предмет, той е написал на старобългарски: "Аз, Добромир, в Светия Продром писах". Оттук става ясно, че човекът се е казвал Добромир, а църквата, в която е писал – "Продром", което преведено от гръцки означава Предтеча. Това е бил един от основните манастири в областта Ахридос, както през средните векове се е казвала днешната област Кърджали."

Манастирът е бил доста значим за времето си, а вероятно – и доста богат, съдейки по археологическите находки от мястото. Няколко са доказателствата за значимостта на светата обител:  

"Първото от тях е разкрито през 1998 година, когато започна реставрацията на манастира – продължава разказа си Георги Кючуков. – Хората, които се трудеха вътре, се натъкнаха на гроб, вероятно на основателя на манастира. От гроба се разкри най-старата църковна тъкан, откривана някога в Европа. Това е епитрахил (б.а. богослужебна одежда), везан от чисто злато. Най-вероятно именно златото е причината тъканта да се запази до днес. Епитрахилът е реставриран и ще бъде изложен в историческия музей в Кърджали, когато бъде осигурена витрина с подходящи за целта климатични условия. Археолозите изчисляват, че едно подобно погребение за времето си е струвало приблизително колкото построяването на цял средновековен град.

Второто доказателство, което подсказва значимостта на този манастир, е от 1206 г. Тогава за кратък период Византийската империя престава да съществува. На нейно място идва новооснованата Латинска империя. През същата тази година по поречието на река Арда тръгва поход на латински рицари, чиято цел е да освободи притиснатия в крепостта Стенимахос (б.а. побългарено на Станимака), дн. Асеновград, рицар Рение дьо Три и войската му. Той е обсаден там от българските войски на цар Калоян. Част от този поход е и човекът, дал ни най-много сведения за историята на Латинската империя – Жофроа дьо Вилардуен.

Той казва: "Вечерта ни завари пред добре охранявания замък Монек". Това е една крепост, която е доста популярна за любителите на гледки около Кърджали. Според тези сведения латинските рицари останали в крепостта около седмица и тук са застигнати от вестта, че техният император Балдуин е убит от българския цар Калоян в Търново. И именно в околностите на Монек, вероятно в крепостта Вишеград, която е административната част на тази област, се събира баронският съвет, който решава, че следващият император на латинската империя ще бъде този, който води похода – братът на Балдуин - Анри. Разбира се, коронацията трябва да бъде извършена официално в Константинопол и това е причината походът да се върне в обратна посока. Но същият този Вилардуен описва една среща между новоизбрания латински император Анри и солунския крал Бонифаций Монфератски, който бил тръгнал към земите на Ахридос, защото – и това е изречението, което ни интересува, вярвал в несметните богатства на тукашните манастири". 

Още интересни истории за средновековния манастир "Свети Йоан Предтеча" в Кърджали можете да чуете на място – в едноименната църква или в историческия музей на града.

В заключение, ние ще отбележим, че около стария средновековен храм, възстановен в периода 1991 – 2001 г., днес се извисява модерен манастирски комплекс с неделно училище и още една църква. Новият храм е наречен "Св. София – Вяра, Надежда и Любов".

А от красивия двор на светата обител се разкрива великолепна гледка към града и т.нар. Водно огледало - хидротехническо съоръжение, изградено, за да може да се контролира водният поток на преминаващата през Кърджали река Арда.