Ниски пенсии и все по-малко работещи – изпитание пред пенсионната система

Над 2 млн. са българите, които разчитат на своята пенсия, за да преживеят месеца. От 1 юли тази година минималната пенсия в България е в размер на 347,51 евро, а максималната 1738,40 евро. 810 000 са българите, които получават до минималната пенсия, а 9195 достигат най-високата ѝ стойност. На този фон средната месечна пенсия в ЕС е около 1443 евро, което нарежда страната ни на последно място в общността по този показател.

Темата за доходите на населението е винаги актуална, а всеки опит за реформа в социалния сектор поражда повече въпроси, отколкото отговори. Според икономиста Стоян Панчев неравенствата в размера на пенсиите в различните райони на страната се дължат преди всичко на доходите, чието разпределение също е неравномерно. Той коментира идеята за ново райониране на България, която периодично се обсъжда от години, като едно от предложенията е София да бъде извадена от Югозападния район и да бъде отделена в самостоятелен регион "Столица":

"Доколкото знам, това е посоката, в която се движат нещата. Трябва да имаме на практика четири региона, един от които ще бъде столицата (в момента регионите са шест – бел. ред.). Това е правилно, защото София изкривява икономическите данни за Югозападния район. Тя е специфичен регион с висока концентрация на икономическа, административна и друга активност, така че изваждането ѝ със сигурност ще е полезно. Доколко това ще се отрази на доходите, не съм сигурен, тъй като те са отражение не толкова на административното райониране, а на други процеси. Смятам, че е необходимо да се води политика на децентрализация на страната, която очевидно е една от многото, които не се водят активно, за да видим някакъв ефект по тази линия."

Панчев напомни, че структурата на пенсионната система в България е разходопокривна, което изисква известен брой пенсионери да бъдат издържани от известен брой работещи:

"В случай, че имаме намаляващ брой работещи и все повече пенсионери, това ще доведе до дефицит в пенсионната система и ще става все по-трудно тя да се финансира. Това означава, че ако искаме да се справим дългосрочно с този проблем, трябва да работим за много по-висока раждаемост и много повече работещи в бъдеще, които да успяват да преборят дефицита в пенсионната система."

България може да приложи нови идеи и механизми за стимулиране на демографска политика, която да доведе до по-висока раждаемост – убеден е Панчев, който даде пример с това как някои от демографските политики на Унгария биха могли да бъдат приложени и у нас:

"Например в Унгария беше прието, че ако една жена има три или повече деца да не плаща т.нар. данък общ доход. Може би бихме могли да направим така, че в България такъв тип майки да не плащат по-голямата част от данъчното бреме. Освен това би могло да има по-големи премии от страна на държавата за раждане на деца и други" – категоричен е икономистът.

В момента у нас финансовата подкрепа при раждане на дете е еднократна и е в размер на 191,74 евро за първо дете, 460,17 евро за второ и 230,09 за трето дете, по данни от Агенцията за социално подпомагане.

Важно е България да се фокусира върху проучванията за това какви точно могат да бъдат политиките, свързани със стимулирането на раждаемостта, дори като създаде специален орган или комисия, която да започне да я прилага, тъй като това е възможно най-важната политика, която може да се води от една държава – посочва Стоян Панчев.

Ще се повишава ли възрастта, на която можем да се пенсионираме?

Възрастта за пенсиониране в България в момента у нас е 62 г. и 6 мес. за жените и 64 г. и 9 мес. за мъжете. Тя със сигурност ще се повишава през следващите години – посочи пред Радио България икономистът:

"Аз бих препоръчал това да стане по-бързо, защото това е най-безболезненият начин да бъде решен проблемът с по-малкото работещи спрямо пенсионерите. Това обаче трябва да е комбинирано и с демографска политика, защото когато имаш толкова голям дефицит в пенсионната система или трябва да спреш да индексираш пенсиите, или да повишаваш възрастта за пенсиониране, или да откриеш отнякъде много повече работещи."

Икономистът е убеден, че предвид състоянието на пенсионната система, хората, които в момента са на възраст между 35 и 40 години, а и по-младите от тях, вероятно няма да могат да се пенсионират изобщо, или поне не с пенсия, с която биха могли да живеят нормален и достоен живот.