Уникалното мислене на младия Димитър Ненов в "Четири скици за голям оркестър"

Безспорният интелектуалец и духовен аристократ сред българските музиканти – Димитър Ненов, е основно действащо лице в създаването на родната ни професионална композиторска школа. Музиката го привлича страстно от най-ранна детска възраст, но като юноша интересите му са разностранни: литература, изкуство, философия, математика, физика. Жизненият му път е изпълнен с изпитания и несгоди. Съвсем млад е, когато изпада в конфликт с родителите си, които настояват да остави музиката и да се насочи към "сериозна" според тях професия.

19-годишен Ненов заминава за Дрезден, за да следва архитектура. Избира точно този град неслучайно – там едновременно има възможност да учи пиано и композиция в Консерваторията, въпреки мнението на близките му. Германия по онова време привлича с авангардното си изкуство много българи – музиканти, художници, литератори, които след това налагат нови, модерни тенденции в българската култура. За Димитър Ненов студентските години са много трудни. Той заминава без стипендия, почти без издръжка, дори без да знае немски език. За да внася таксите в университета и да си осигури квартира, работи по седем часа на ден като пианист в кино и корепетитор в балетна школа.

Непрестанно отлага изпити, защото се издържа сам и е пренатоварен с работа, но заедно с това младият архитект се утвърждава като търсен концертиращ пианист с многобройни гастроли в различни градове на Германия, Дания и Чехия. В този период се раждат и първите му произведения: клавирни пиеси, песни, Първа симфония, "Поема", "Балада", "Киносюита", цигулкова соната, две сонати за пиано и "Четири скици за голям оркестър".

Въпреки че са писани от едва 24-годишен композитор, "Четири скици за голям оркестър" на Димитър Ненов впечатляват с респектиращ професионализъм и висока художествена стойност. Сведения за историята  на създаването на тази партитура намираме в писмо на Ненов до известния български цигулар, музиколог и общественик Константин Зидаров от 1938 година: "Няколко хубави филма ме наведоха на идеята за отделни сцени към тях да напиша характерна музика. Направих около десет скици. И хубава "Гротеска"... По-късно, през 1926-27 г., инструментирах за голям оркестър три от тях и Гротеската. Така се подредиха моите "Четири скици за голям оркестър" (1924 – 25) – Въжделение, Копнеж, Гротеска, Танц".

Очевидно е сходството между първите две скици – "Въжделение" и "Копнеж". Неслучайно за техни заглавия са избрани синоними. Тези две пиеси дават повод на изследователите да търсят в музиката на Ненов смислово-асоциативни връзки с творчеството на големия руски композитор Александър Скрябин и по-точно с неговата прочута "Поема на екстаза", в която присъстват, обозначени от автора, "тема на мечтите и копнежите" и "тема на полета". 

Силно контрастна на вдъхновените от Скрябин "Въжделение" и "Копнеж"  е третата скица на Ненов – "Гротеска", ярък противовес на мечтателността с динамичен и театрален характер.

Последната част от "Четири скици за голям оркестър" – "Танц", впечатлява с мелодично и ритмично разнообразие и колоритна оркестрация, които припомнят творчеството на още един прочут руски композитор – Николай Римски-Корсаков. Асоциациите с вихрения "Празник в Багдад" от изключително популярната симфонична сюита "Шехеразада" са повече от очевидни.

Според изтъкнатия български композитор и диригент Константин Илиев "Четирите скици" на Димитър Ненов, всяка от които е толкова различна по своята музикална образност, са стилово цялостен цикъл, в който "Гротеска" пречупва "Въжделенията" в "Танц". Тази младежка партитура е едно от първите ярки доказателства за невероятния талант на Димитър Ненов – високо интелектуален и аристократичен творец с дълбока чувствителност, чиято голяма житейска драма се крие в задължението да се занимава с архитектура, докато разумът, сърцето и цялото му същество се стреми към музиката.