Българският павилион от Венецианското биенале е представен паралелно в Норвегия

Българското участие в 61-вото Венецианско биенале оставя следи в историята на съвременното изкуство – не само на страната ни, но и на самия форум. За първи път проект, изпълващ национален павилион на биеналето, се показва в негова идейна цялост пред публика паралелно извън Италия.

От 6 до 20 октомври 2026 г. проектът "Федерация на минорните практики" на българските художнички Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, с куратор Мартина Йорданова и комисар Десислава Димова гостува в културното пространство NOUA в норвежкия град Бодьо. Той е част от "Изкуствата на демокрацията" (Arts of Democracy) – нова културна и гражданска програма за връзките между изкуството, свободата на изразяване и демокрацията. "Това е една инициатива, която се явява фестивална седмица от съпътстващи събития, продължение на инициативата "Бодьо – Европейска столица на културата 2024 година" – разказа пред Радио България Мартина Йорданова.

Кураторъта, заедно с две от авторките на проекта Венета Андрова и Мария Налбантова, лично присъстваха на откриването на експозицията в Норвегия на 6 октомври, а българският павилион е единствената официална изложба по време на Arts of Democracy.

"Отвъд Северния полярен кръг е показана една възстановка на павилиона ни, защото, както знаем, самият той до 22 ноември продължава да бъде във Венеция. Това, което показваме в Норвегия са четирите филма на авторките – "Spray and Pray", "UWU Channel Radiance", "Блатна песен" и "Географията е съдба", които участват в главната експозиция, на голям екран с видеопрожекция, както е на биеналето.

И съответно, другият интерактивен елемент, който художничките заедно създадоха – видеоиграта "Kazana", но в умален мащаб. Концептуалната рамка на българския павилион във Венеция тази година върви между миналото, настоящето и бъдещето и това, което показваме в Норвегия е негова възстановка, като основните елементи от проекта и посланието на павилиона и темите, които основно се преплитат, са изложени тук" – казва ни Мартина Йорданова.  

Представянето в трета държава на българския проект е от изключително значение за неговия реален художествен живот и досег до още по-голяма международна публика, тъй като повечето проекти-национални павилиони от Венеция "изчезват" след края на биеналето, или рядко са показвани в пълнота. А засегнатите от българските творци теми, като дезинформацията и колективната грижа, звучат особено актуално в програма на събитието в Норвегия. Неслучайно преговорите около гостуването на българските артисти са започнали още през март 2025 години, преди официалното откриване на Венецианското биенале, а поканата е дошла от друга наша сънародничка – кураторът Светлана Куюмджиева.

"Тя от няколко години работи за инициативата "Бодьо – Европейска столица на културата 2024 година", била е съветник в екипа там. Както знаете, Светлана Куюмджиева беше творческия директор на "Пловдив – Европейска столица на културата 2019" и също така беше председател на журито, което избра нашия проект да представлява България на венецианското биенале тази година. И в Норвегия, когато се спират на темата "Изкуствата на демокрацията", тя бива попитана дали има български автори и проекти, които да се впишат в този културен контекст. Тогава Куюмджиева е предложила "Федерация на минорните практики".

Следваха много дълги преговори, организаторите от Норвегия пътуваха специално до Италия, за да преценят дали е възможно да бъде представен, как и по какъв начин, нашият павилион. Положихме не малко усилия това да се случи. И в този смисъл трябва да отбележа един интересен факт - самата маса, на която се играе играта "Казана" от посетителите, е изработена от мед – в България, край Панагюрище, се намира най-голямата мина за добив на мед на Балканския полуостров. А тук, на 30 километра от град Бодьо, също има мина за добив на мед и масата, която е част от норвежкото представяне на проекта, е направена тук от същия материал. Знаем, че това е материалът, който е в основата на общуването ни едни с други в съвременния свят – всички технологии са дълбоко свързани с този метал и без него не би било възможно общуването, посредством тях. Това е и материалът на древността. Така че има едно наслояване на минало, настояще и бъдеще, което успяваме да представим и което дава контекст на общуването ни заедно чрез изкуството." 

Още за интереса към българския павилион на 61-вото Венецианско биенале

За 12-и път България се представя на престижния арт-форум. Впечатленията до момента са изключително позитивни – обобщава пред Радио България Мартина Йорданова. Над 30 000 души са посетили българският павилион в зала "Тициано" (Sala Tiziano) в Културния център "Дон Орионе Артиджанели" (Don Orione Artigianelli), което, по думите й, е доказателство за голям интерес сред публиката.

"Много добре отразено е българското участие не само в родните медии, но и в чуждестранните – държа да подчертая, че наистина не е лесно, защото конкуренцията е огромна. Има 99 национални павилиона и сред тях са държави, които имат сериозна своето участие на биеналето" – признава кураторката. 

Ако се върнем  историята, първото участие на България на световния форум, който води началото си от 1895 година, е през далечната 1910 година, когато страната ни е една от само четирите чуждестранни държави участнички. По политически и икономически причини това участие остава единствено до 1942 година. Следват участия през 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011 и 2019 г.

През 2022 г. България е представена с "Ето къде си" – проект на Михаил Михайлов, куриран от Ирина Баткова. През 2024 г. "Съседите" на Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян разказа за жертвите на политическите репресии.

Изцяло женският екип, който стои зад "Федерация на минорните практики" през настоящата година, изгражда въображаема изследователска лаборатория за възможни форми на политическо въображение, основано на грижа и колективност. Проектът включва четири филма за дигиталната идентичност, дезинформацията, връзката между труд и насилие и грижата за природата. Филмите са свързани чрез интерактивна среда, изградена като компютърна игра, в която публиката участва активно. Самата изложба е подчинена на темата на тазгодишното биенале – "В минорни тоналности", зададена от кураторката Койо Куо.

На 8 октомври екипът на българския павилион ще има последна среща с публиката в изложбеното пространство преди биеналето да бъде закрито на 22 ноември. Точно в 15 часа италианско време, в Зала "Тициан" ще се проведе разговор с четирите художнички и кураторът Мартина Йорданова, последван от "разходка" сред изложбата.

Следващата седмица, на 14 октомври ще бъде и първата среща на целия екип с българската публика – в Конферентната зала на Културния център на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в София от 14.30 часа. Десислава Димова и Мартина Йорданова ще представят павилиона, след което всяка художничка ще разкаже за своята работа. Срещата ще завърши с открита дискусия, водена от журналиста от БНР и ръководител на отдел "Стратегическо развитие" в общественото радио Даниел Ненчев и с участието на изкуствоведите Весела Ножарова и Снежана Кръстева. Входът е свободен.

Вижте също:

• Отвори врати българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата
  

• Драгоманското блато "влиза" в Българския павилион на Венецианското биенале