Византия признава първия български патриарх Дамян през октомври 927 г.

През 927 г. е сключен мирен договор между България и Византия (Източната Римска империя). В него Константинопол за първи път официално признава, че автокефалната българска църква има ранг на патриаршия еднакъв с този на източните патриаршии и римската църква. Късен исторически списък от 12-и век ни дава името на първия български патриарх  – Дамян, и го свързва с град Дръстър на река Дунав.

Ето и историческите обстоятелства, довели до признаването на самостоятелността на българска православна църква от Византия:

От историческата хронология знаем, че на 27 май 927 г. умира средновековният български цар – Симеон Велики. След много войни, пред основния български антагонист през средновековието – Византия, Симеон е претендирал да бъде признат за цар не само на  българите, но и на ромеите. Той не постига това приживе. Българският владетел е наследен от своя син Петър I. Младият цар предприема военни действия в Тракия и принуждава византийския император Роман Лакапин към преговори. В началото на октомври 927 г. е подписан така наречения "дълбок мир“ между българи и ромеи. Константинопол признава цар Петър за "василевс на българите".

За скрепване на мира българският цар се жени за Мария, внучка на византийския император Роман Лакапин. При венчавката Мария взема името Ирина, което означава мир. По условията на същия мир константинополският патриарх Стефан II потвърждава повторно самостоятелността на българската църква, като ѝ признава патриаршеско достойнство.

Дотогава българската църква е имала ранг на автокефална – самоуправляваща се архиепископия. Този статут е придобит през 870 г. при управлението на княз Борис I Покръстител, който утвърждава християнството в България след 866 г. Важно е да споменем, че първоначално Константинопол отказва да признае самостоятелната българска църква. Това принуждава княз Борис I да влезе в преговори с римския папа Николай I и наследилия го папа Адриан II. В България пристигат висши римски духовници ръководени от кардинал Формоза Портуенски, който в периода 891-896 г. също става римски понтифекс. След последвали сложни преговори между първата българска столица Плиска, Рим и Константинопол, през 870 г. на извънредно заседание на завършилия IV Константинополски църковен събор, с подкрепата на пратениците на римския папа и на византийския патриарх, българският църковен въпрос е решен. Създаден е български диоцез със 7 епископии. За първи български предстоятел с титла "митрополит на Дръстър" (днес гр. Силистра) е назначен гръцкият духовник Георги. На нов църковен събор през 879 г. константинополският патриарх Фотий, на 24 декември, окончателно постановява, че църквата на Византия повече няма да ръкополага българското духовенство. Начело на българската църква застава архиепископ Йосиф I.

45 години по-късно, през 924 г, когато умира константинополският патриарх Николай Мистик, цар Симеон Велики губи надежда да бъде обявен за василопатер на малолетния съимператор Константин Багренородни и се провъзгласява за "василевс на българи и на ромеи". Тогава Йосиф I е хиротиносан (ръкоположен) за патриарх. Но тези самостоятелни български действия не са признати от Византия. Според византолога от Историческия факултет на Университета по хуманитарни науки в Сан Диего Ян Младжов в случая българите прибягват до помощта на Рим. Между 924 и 926 г. цар Симеон влиза в дипломатически контакти с папа Йоан Х, в които получава признание от светия отец на своята титла “император на ромеите“ приравнена с тази на византийския император. Тогава може би е получил и потвърждение на патриаршеското достойнство на главата на българската църква.

Освен името му – Дамян, за първия признат и от Константинопол български патриарх не се знае почти нищо

Съществуват многобройни и доста противоречиви хипотези, свързани както с личността на този висш духовник, така и с времето, мястото и обхвата на неговото свещенодействие. Името му за първи път е публикувано през 1680 г. в труда на Шарл дьо Канж Hystoria Byzantina (благодарение на изданието се утвърждава и термина Византия като синоним на името на Източната ромейска империя).

При своите изследвания дьо Канж открива в кралската библиотека в Париж т. нар. епархийски списъци от канцеларията на Константинополската патриаршия (днес се съхраняват във Френската национална библиотека). Сред тях е списък от 12-и век на предстоятелите на Българската църква и на нейната наследничка Охридската архиепископия. Документът, наричан също Дюканжов списък е публикуван в каталога към колекцията от преводи на византийски текстове "Historia Byzantina". В България списъкът е издаден за първи път от проф. Йордан Иванов в "Български старини из Македония" през 1908 г.

Изворът гласи: "Дамян светителствувал в Доростол, а сега Дриста. При него и България бе почетена за автокефална. Той по заповед на император Романа Лакапина се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после биде низведен от Йоана Цимисхия".

Защо Дамян е записан, че е служил в Силистра, а не в царската столица Преслав? Вероятно това се дължи на автора на списъка – охридския архиепископ Йоан Комнин. За византийския духовник е било по-важно да принизи българския патриарх до ранга на "митрополит на Дръстър" и да акцентира, че е изгонен от византийския император Йоан Цимисхий. След смъртта на цар Петър, Цимисхий напада България и превзема столицата Преслав, а след това и Дръстър (или Доростол).

Но след името на Дамян в списъка на дьо Канж е поставен "Герман, наричан Гаврил, светителствувал във Воден и Преспа". Кратките сведения карат проф. Пламен Павлов и редица други български историци да защитават тезата, че след превземането на Преслав и пленяването на цар Борис II, патриарх Дамян не се подчинява на Византия. Висшият духовник бяга от Дръстър и пренася седалището на Българската патриаршия на запад – в Средец и свободните български земи под властта на бъдещия цар Самуил. След това българската патриаршия се мести в Охрид, а патриарх Герман отсяда и в Преспа. За съжаление не знаем нищо за кончината на патриарх Дамян.

• Предлагат първият български патриарх да бъде канонизиран