От гроздобера в Тараклия до световния рекорд на Молдова

Всяка есен при българите в Молдова традицията на винарството оживява. Гроздоберът, обработката на гроздето и превръщането му във вино е процес, в който се ангажира цялото семейство.

Нашият сътрудник от Молдова Ксения Дечева разказва от първо лице специално за Радио България.

Чуйте и прочетете: 

Аз съм Ксения Дечева, родена съм и живея в град Тараклия в Молдова, един от основните центрове на бесарабските българи в тази част на света. Днес искам да ви запозная с традициите на моето семейство и с това как всяка есен занаятът на винопроизводството съживява нашия роден край.

За нас, българите в Бесарабия, гроздоберът не е просто селскостопанска работа, а истински празник, който събира няколко поколения около една обща кауза. Всяка година през есента нашето семейство се отправя към лозята, за да прибере реколтата. Един от най-обичаните и емблематични сортове, които отглеждаме, е сортът "Молдова". Той се отличава с едри, тъмни и изключително сочни зърна. Интересен факт е, че формата на самия грозд на този сорт изключително много напомня географските контури на нашата страна - с издължена и характерна структура, превръщайки го в символ на молдовската земя.

Вижте във видеото:

Традицията на винарството е дълбоко преплетена с културата на цялата страна. Неслучайно всяка година през първия уикенд на октомври в Молдова се отбелязва Националният ден на виното. Този празник има богата история и привлича хиляди гости, а тази година той беше наистина специален.

Молдова влезе в Книгата за рекордите на Гиннес, след като стотици хора се събраха и образуваха най-голямата "жива" лоза в света. Това постижение показа за пореден път колко силна е любовта на нашия народ към лозарството и как то продължава да ни обединява.

Но истинската магия на виното започва у дома, в двора на семейството.

След като приберем гроздето, започва процесът на преработването му. С помощта на специална мелачка или преса гроздето се намачква и се поставя в големи съдове. Полученият първично сладък сок, според нашите бесарабски традиции, наричаме шира (или шара). Ширата е изключително ароматна, сладка и е любима напитка за цялото семейство по време на гроздобера.

След това започва тайният процес на домашната ферментация, преминаващ в няколко етапа: 

1. Престой в джибри: Смачканото грозде заедно с люспите престоява в съдовете няколко дни (обикновено между 3 и 7 дни), за да може бъдещото вино да поеме своя наситен тъмен цвят, характерния си стипчив вкус и естествените дрожди.

2. Източване и ферментация: Сладкият сок - ширата - се прецежда и се излива в чисти бъчви или специални съдове. За да се получи балансиран вкус и необходимият градус, майсторите във всяко семейство добавят малко захар (в зависимост от естествената сладост на гроздето).

3. Тиха ферментация: Виното ферментира тихо в продължение на 21 до 40 дни на хладно място. В този период захарите се превръщат в алкохол, а мехурчетата с газ постепенно изчезват.

4. Младото вино: След около месец и половина виното се преточва от утайката за първи път. Така около края на ноември и началото на декември младото вино е напълно готово за първата семейна дегустация и за празничната трапеза.

За нас, бесарабските българи в Тараклия, запазването на тези домашни думи, рецепти и обичаи е начин да съхраним своята идентичност, дух и културно наследство. Виното за нас не е просто напитка - то е символ на гостоприемство, уважение към труда и приемственост между поколенията.

Ксения Дечева