Еврото у нас навлезе без сътресения, но гражданите страдат от растящи цени

От 1 януари 2026 година България е в Еврозоната, а техническият преход от лев към евро беше оценен като плавен, без сътресения. "Плащанията продължиха без прекъсване, сметките бяха превалутирани, осигурени бяха достатъчно парични средства в брой, а клиентите получиха необходимото обслужване. Тази операция приключи без системни сътресения. Имаме основания за удовлетвореност, но не и за самодоволство. Оценката ще даде обществото, въз основа на ежедневния опит – чрез цените, лихвените проценти, достъпа до кредитиране и сигурността на спестяванията" – обобщи след първите шест месеца управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.

Оценката на хората обаче не е толкова еднозначна. Вече 10 месеца откакто се разплащаме с евробанкноти и почти забравихме за курса лев-евро, който беше почти 2:1. Повечето българи отчитат, че доходите им в евро са станали още по-недостатъчни и се налага да свият ежедневните си разходи. Най-драстично са поскъпнали наемите и цените на имотите, услугите, както и горивата. Инфлацията за август 2026 г. е на ниво 4,5%, в сравнение със същия месец на миналата година.

"Днес отново сме свидетели на външен ценови шок, свързан с геополитическо напрежение и нестабилност на енергийните пазари – обясни гуверньорът на БНБ, сравнявайки ситуацията с пика на инфлацията през 2022 година, когато средната годишна инфлация в България достигна връх от 15,6% през определени месеци. Сега инфлацията в България значително по-ниска от тази през 2022 г., но остава над нивата на средната за еврозоната – от 3%. Според Димитър Радев "по-високата енергийна интензивност и по-голямата зависимост от внос водят до по-бързо и по-силно пренасяне на външни ценови шокове", което е и една от причините за по-високата инфлация в страната ни.

Гражданите обаче са категорични, че откакто сме в еврозоната цените на много стоки и услуги са се умножили почти по две. Тези наблюдения бяха потвърдени и от председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, която на 12 октомври оповести резултатите от проведени проверки на търговските вериги в България. Надценките на редица хранителни продукти в големите търговски вериги надхвърлят 100%, като надценката при някои млечни продукти достига до над 140 процента – посочи Манолова, според която двойните и по-високи надценки са трупани в последната една година – в периода непосредствено преди и по време на въвеждането на еврото: "При въвеждане на евро очевидно са взети допълнителни мерки цените да бъдат раздути много преди началната дата. Проблемът не е въвеждането на еврото, а начинът, по който беше направено и абсолютната липса на действия от страна на тогавашното правителство по този въпрос" е категоричното мнение на Манолова.

• Мая Манолова, КЗП: Надценките на редица хранителни продукти надхвърлят 100%
  
  
• Държавата да се изтегли от желанието си да контролира икономиката 

До каква степен въвеждането на еврото в България е причина за инфлацията в страната ни?

Според икономиста Румен Гълъбинов малка част ръста на цените вероятно се дължи на еврото. "Това най-вече идва от закръгляванията на курса, който беше указан, и в общи линии добросъвестните търговци го спазиха, но имаше и такива, които закръгляваха направо на 1 към 2.  Имаше и други спекуланти, които пък решиха, че могат да си продават стоките на двойна цени и това допринесе също за тази инфлация" – посочи анализаторът пред Радио България:

"В София се проведе среща на Европейския стабилизационен механизъм, на която беше отчетено, че България успешно е приела еврото от 1 януари 2026 г., че разплащанията и обмяната е протекла нормално и че инфлацията, която има към момента в България, само една малка част се дължи на приемането на новата, но всъщност стара валута, защото ние бяхме във валутен борд с фиксиран курс на лева към еврото от 1.95583.

Тук, разбира се, държавата трябваше малко по-решително да се намеси с контролните и надзорни функции на регулаторите и вероятно има още какво да се желае в тази насока. В същото време имаме прогнозите на МВФ, че инфлацията в България средно за годината ще бъде 3.8%. Т.е. има възможност за намаляване на инфлацията до края на годината, така че средногодишно да е 3.8%, а пък за икономическият растеж от МВФ ни дават 2.8% ръст. Световната банка от своя страна ни дава и по-нисък растеж – 2.6 на сто и инфлация около 3.6% за тази година. Вероятно ние бихме могли да достигнем средногодишна инфлация близка до 4%."

По-важното обаче е, че икономиката ни работи добре – добавя Румен Гълъбинов, позовавайки се на прогнозните данни на МВФ, според които през 2028г. България може да изпревари Гърция по БВП на глава от населението. През 2026г. страната ни вече е изпреварила по ръст на икономиката някои от Балканските икономики – на Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово.

Румен Гълъбинов очаква, че ще има ново актуализация на доходите. Става въпрос за минималната работна заплата, за която в момента се водят преговори между правителство, работодатели и синдикати относно факторите, които да бъдат вземани при нейното изчисление. Според Гълъбинов е вероятно тя да нарасне с около 8% през 2027 година, като в момента тя възлиза на 620.20 евро бруто. "Това са с около 50 евро повече отколкото в момента" – прогнозира икономистът. По думите му обаче, една от основните причини за високата инфлация в страната е ръстът в цените на горивата – на бензина и на дизелът. "Дизелът е най-често зарежданото гориво в България – у нас, освен товарния транспорт, много голяма част и от личните автомобили на хората са на дизелово гориво" – отбелязва Румен Гълъбинов:

"Съответно, като се вдигаха тези цени на горивата, това се отрази в последните 2-3 месеца и върху всички останали цени по веригата на добавената стойност. Трябваше по-рано да се реагира с мерки от страна на държавата срещу високите цени на горивата. Да видим дали ще подействат тези, които досега бяха приети или ще се наложи да се приемат и други. Има възможности за намаляване на акциза на горивата, има възможност за намаляване временно на данъка добавена стойност върху горивата. Има и други възможности, свързани с това, държавата да помогне, както преди го е правила – например крайната цена на колонка да бъде с 10 или 15 евро по-ниска, като отстъпка от страна на държавата за хората, които зареждат частните си автомобили. Такава мярка имахме преди няколко години. Тогава бяха в стотинки отстъпките при зареждане за частните автомобили.

Ще видим дали въведената мярка за подпомагане с 50 евро на нуждаещите се, които се дават като помощ, ще даде желания ефект сега. Според мен се чувства, че трябва да се продължи с малко по-широкомащабна такава кампания от страна на държавата за подпомагане на населението, за преодоляване на цените."

И, разбира се, освен цените на горивата от една страна, и желанието на търговците за бърза печалба в годината, когато беше прието еврото, има и друга тема, която би следвало да е на вниманието на управляващите – за стесняване на сивата икономика. В тази посока има големи резерви България да събира повече данъчни и осигурителни приходи – припомня икономистът Румен Гълъбинов в интервю за радио България.