При "Ахинора" в Казанлък - или как шедьовърът на Иван Милев заживя нов живот

Възможно ли е една картина да се превърне в запазен знак на цял един град - да вдъхновява посетители, да събужда изследователски интерес, да се появява върху бижута и дори да бъде татуирана върху човешката кожа?

Историята на "Ахинора", създадена от художника Иван Милев през 1925 г., показва, че това е напълно постижимо. Нужно е произведението да притежава художествена стойност, което безспорно е така, но и някой, който да разкаже историята му по такъв начин, че съвременната публика да го припознае и почувства.

Именно такава е идеята зад музея, посветен на "Ахинора" в Казанлък. Той възниква от необходимостта да бъде осигурен подходящ дом за една от най-специалните творби в художествената колекция на града. Когато се заема с търсенето на подходящо място за "Ахинора", екипът на градската галерия, начело с директора й д-р Пламен Петров, се сблъсква със сериозен проблем - картината е рисувана с темперни бои - материал, който изисква внимателно съхранение и специални условия. Нуждата от опазване на творбата поставя началото на една необичайна идея - вместо картината просто да бъде преместена в по-подходящо музейно пространство, за нея да бъде създаден музей.

Така една стара, полуразрушена къща се превръща в отправна точка за нов културен проект. Концепцията е необичайна: в центъра на музея стои само едно произведение. То не е просто експонат сред много други, а главен герой в цялостен разказ, включващ неговото създаване, художествените му особености, историческия контекст и пътя му през времето. Подобен подход променя и ролята на посетителя, който влиза в музея не само за да разгледа картина, а за да открие връзка между изкуството, литературата, личната история на художника и паметта на града.

"Иван Милев е роден в Казанлък през 1897 г. и за почти 30-годишния си житейски път създава 200–250 произведения. По-голямата част от тях се съхраняват в художествената галерия в родния му град" – въвежда ни в историята на художника д-р Пламен Петров.

От него узнаваме и, че още в ранна възраст Иван Милев проявява влечение към рисуването, като творческият му път след това е белязан от амбиция, чувствителност и ярък характер. Животът на Иван Милев не е лишен и от трудности. Личните му разочарования, професионалните конфликти и напрежението между твореца и средата придават допълнителна драматичност на историята, която остава след него.

Историята на музея "Ахинора" се преплита с тази на казанлъшкия дом на семейство Станчови. По разказа на д-р Пламен Петров, в труден момент от живота си художникът Иван Милев търси помощ от това семейство:

"В една студена ноемврийска вечер на 1917 г., малко след като се е завърнал от фронта, Иван Милев почуква на вратата на тази къща, за да поиска лекараства. Семейство Станчови са били едни от най-големите търговци на руда и гьон в тази част на Балканите, владеели са почти 1/3 от земите в тогавашната казанлъшка каза. А по-любопитното е, че жената в семейството – госпожа Нина Станчова, е първата жена аптекар в Казанлък. И така, Иван Милев се прибира на 20 ноември в Казанлък с една папка с рисунки, готов да подреди първата си самостоятелна изложба, чука на вратата на този дом, за да поиска лекарства. И тъй като в този момент е нямал пари, изтъргувал една своя картина за лекове. Картината остава в този дом до 3 януари 1971 г., когато семейството е принудено от градската управа да напусне къщата. Така това място се оказва свързано по особен начин и с Иван Милев, и с хората, живели тук“.

Защо обаче "Ахинора" е толкова специална? Една от важните и най-любопитни особености на картината е, че образът на Ахинора е обвързан с литературен източник – с разказа "Царица Ахинора" от сборника "Видения из древна България" (1918 г.) на писателя-символист и художник Николай Райнов.

В него Райнов изгражда художествен разказ, вдъхновен от представи за ранната българска история.

Трябва да се подчертае, че името Ахинора и образът на царицата - съпруга на създателя на Дунавска България хан Аспарух, са плод единствено на литературното въображение на автора и не почиват на историческата истина.

И, може би, именно в тази мистериозност, в това преплитане на литература и изобразително изкуство, се крие и успехът на музея "Ахинора" в Казанллък. А с него – и на самата картина.

Както споделя с нас д-р Петров, само до преди три години неколцина са хората, знаели за съществуването на картината. А днес, след откриването на музея през 2023 г., творбата живее свой собствен живот. Нещо повече - образът на Ахинора вдъхновява много хора. И те го пренасят върху собствените си тела като татуировка или бижу.

Ето как една музейна творба се превръща в част от всекидневната култура на съвременен Казанлък.