Живот БГ〣 Спорт

Репортаж

БГ УСПЕХИ:

Българските следи на Еверест

сряда, 14 октомври 2026, 11:05

Българските следи на Еверест

СНИМКА: Ройтерс

Размер на шрифта

Мечтата "Еверест" се заражда още през далечната 1852 година, когато той е определен като най-високият връх (по онова време под името Пик XV) на планетата. Но първото му официално изкачване е осъществено едва през 1953 година от новозеландеца Едмънд Хилари с непалския шерп Тензинг Норгей. 31 години по-късно на върха за първи път остават български следи.

От тогава до днес 18 българи са достигнали Еверест, но успешните изкачвания са общо 20, тъй като двама наши алпинисти – Николай Петков и Атанас Скатов, са стъпвали на върха по два пъти.

Българската експедиция до Еверест през 1984 г.

Българската експедиция до Еверест през 1984 г.

СНИМКА: Аврам Аврамов/ Личен архив

Началото поставя голяма българска експедиция от 1984 година. Тя включва 24 човека под ръководството на Аврам Аврамов. Целта ѝ е достигане на върха по най-трудния път – Западния гребен. Българите пристигат в базовия лагер през март и седмици наред се готвят за пътя нагоре. Сред тях е Христо Проданов, който пръв поема към върха с шерпа Ринджи. Датата е 20 април. Шерпът обаче се сблъсква с проблеми и е принуден да се върне. Проданов продължава сам, без допълнителен кислород. В 18:10 ч. той се свързва по радиостанцията с базовия лагер – станал е първият българин, достигнал най-високата точка на Земята. От базовия лагер го поздравяват и питат как е, има ли проблеми. А той отговаря:

Христо Проданов

Христо Проданов

СНИМКА: Личен архив

"Няма никакви проблеми. Само е студено. Успях да заснема пет кадъра слънчеви. С камерата имам проблеми. Братята (съветски алпинисти – бел.ред.) са направили една пирамида от четири [празни кислородни] бутилки. И тяхното знаме заснех. Това е всичко, което намирам горе."

Но часът е късен. Проданов остава на върха половин час и поема обратно. Нощта го застига високо по Западния гребен. Без палатка и спален чувал, на над осем хиляди метра, той е принуден да нощува на открито.

Людмил Янков

Людмил Янков

СНИМКА: Личен архив

На следващия ден връзката с него става все по-трудна. Част от членовете на експедицията тръгват да издирват Проданов. Сред тях е Людмил Янков, който се придвижва най-бързо в отчаян опит да спаси приятеля си. Преодолява денивелация от 1330 метра и достига около 8500 метра, а цената са четири измръзнали пръста, чиито фаланги по-късно ще бъдат отрязани. Търсенето не дава резултат. Христо Проданов не е открит. Експедицията обаче трябва да продължи мисията си.

На 8 май Методи Савов и Иван Вълчев достигат Еверест по Западния гребен. Савов е и оператор. По време на експедицията снима кадри от историческото българско изкачване. На другия ден върха достигат и Николай Петков и Кирил Досков. Но предстоят още драматични моменти. На връщане след нощувка на открито високо в планината Савов едва не загива. Спасен е от Николай Петков и Кирил Досков, но заради тежките измръзвания по-късно се налага частична ампутация на ходилото му. Четиримата осъществяват историческия български траверс на Еверест. Ето какво разказва по-късно през 1984 г. Методи Савов за българския принос:

Методи Савов, първи отдясно

Методи Савов, първи отдясно

СНИМКА: Личен архив

"Това не е български маршрут. Наречен е югославски маршрут, защото югославяните първи се качват по него на този връх от 12 експедиции, ако не се лъжа. А ние сме вторите. Тоест искам да подчертаят трудността на този маршрут - толкова много неуспешни експедиции и толкова много жертви има по него. Това е един много труден, много свиреп път, както му казват още "жестокият път". Но аз казвам за един български траверс - това е една обиколка. Ти се качваш по Западния гребен на върха и слизаш по класическия маршрут обратно в базовия лагер. Това е новото на Еверест, дотогава по такъв начин не се е провеждала експедиция".

Равносметката от експедицията е петима българи, достигнали Еверест, четирима, осъществили историческия траверс, и трагичната загуба на Христо Проданов. Неговото изкачване обаче остава изключително постижение в световния алпинизъм – той е тринайсетият човек, достигнал върха без допълнителен кислород, и първият, направил го по Западния гребен без кислороден апарат. От 1984 г. до днес няма друго изкачване на Еверест по цялата дължина на Западния гребен.

За Людмил Янков онова, което се случва през 1984 година, далеч надхвърля личните амбиции на отделните алпинисти. Ето какво разказва той в запис от Златния фонд на БНР от годината на изкачването:

Людмил Янков

Людмил Янков

СНИМКА: Личен архив

"На Еверест ни изпрати България, така че ние нямахме право да се върнем без да сме успели. Нещо, което е съвсем ново – в един момент алпинизмът престана да бъде спорт за нас самите. Той се превърна в нещо, свързано с цялата наша нация, с България. Стана въпрос на престиж, на национално достойнство да качим върха и сме щастливи, че успяхме, защото за нас, не искам да звучи много декларативно, но нямаше друг път. Ние трябваше да качим Еверест, нямахме право да го оставим за по-нататък. Това беше мечта на поколения наши алпинисти и ние се постарахме да я осъществим. За мен е много важен този факт, че 24 души, всеки от които е свикнал да бъде в своя алпийски клуб начело, да ръководи нещата, да решава проблемите, се подчиниха като един на една голяма идея. От тази експедиция за мен ще остане един пример, който ни показа как може да се умира за една мечта. Това, което направи Христо, за което все още чувам упреци от хора, които не могат да проумеят какво направи той на Еверест, това за мен ще остане винаги в моята мисъл, в сърцето ми като начин на мислене, като начин на себераздаване, като сила на характер, стремеж към една голяма идея."

Дойчин Василев

Дойчин Василев

СНИМКА: Любомир Иванов

Следващото българско изкачване идва 13 години по-късно. През май 1997 година Еверест достига Дойчин Василев. Алпинистът и кинодокументалист е участвал и в експедицията през 1984-а, а този път осъществява мечтата.

През юбилейната национална българска експедиция през 2004 година върха изкачват Петко Тотев, Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов.

За Николай Петков това е второ изкачване, но по друг маршрут – от север, през Тибет. На слизане обаче получава сериозни проблеми със зрението. Помага му Дойчин Боянов.

Същата експедиция губи Христо Христов. Той достига върха без допълнителен кислород, но изчезва при слизането. Дни след това там изчезва и Мариана Масларова – племенница на Христо Проданов, тръгнала с руско-бразилска комерсиална експедиция с мечтата да стъпи на Еверест като чичо си. Нейното достигане на върха остава непотвърдено.

Петя Колчева

Петя Колчева

СНИМКА: Facebook /Petya Kolcheva

На 22 май 2009 година Петя Колчева става първата българка на Еверест. Заедно с нея на върха е съпругът ѝ Камен Колчев. Пет години по-рано тя не намира място в юбилейната експедиция, но не се отказва. Майка на три деца и практикуващ адвокат, тя упорито се подготвя, катерейки други върхове.

Постепенно големите национални експедиции до Еверест отстъпват място на международните комерсиални изкачвания. Върхът става по-достъпен за хора с различен планинарски опит, макар височината, студът и променливото време да продължават да крият сериозни рискове.

Атанас Скатов

Атанас Скатов

СНИМКА: Личен Архив

През 2014 година Еверест достига първият веган – българинът Атанас Скатов, който започва да се занимава с планинарство четири години преди това. През 2017 г. той стъпва на върха за втори път.

През май 2018 година с комерсиална експедиция "покрива на планетата" достига Слави Несторов. Ден по-късно се изкачва и адвокатът Стефан Стефанов. За подготовката му помага големият ни алпинист Боян Петров, който също планира да достигне Еверест същата пролет. През 2004 година Петров не е допуснат до българската национална експедиция заради диабета му. Четиринайсет години по-късно най-сетне получава зелена светлина да осъществи тази своя цел. Зад гърба си вече има десет изкачени осемхилядника без допълнителен кислород. Но преди Еверест поема към Шиша Пангма, където остава завинаги – близо до звездите.

Силвия Аздреева на връх Еверест, 15 май 2022 г.

Силвия Аздреева на връх Еверест, 15 май 2022 г.

СНИМКА: Facebook /Silvia Azdreeva

На 15 май 2022 година Силвия Аздреева става втората българка на Еверест. Следват изкачванията на Мариета Георгиева през 2024 г., на Христина Йосифова през 2025 г. и на Георги Колевичин през 2026 г.

С какво Еверест продължава да провокира толкова хора? И какво изпитва човек, когато най-сетне достигне мястото, за което е мечтал? Ето какво споделя Методи Савов през 1984 г.:

"Целта ти е от една страна да изпробваш себе си, от друга страна - да се изкачиш на върха, от трета страна – да покажеш, че можеш нещо. Това е толкова човешко! И, четвърто – да се отървеш от този ад. Понякога ме питат: "Какво почувства на върха?". Какво мога да почувствам, освен желание да се отърва и да слизам по-бързо надолу към живота. Тоест емоциите настъпват, когато вече сме долу, сред хората, на базовия лагер, когато пристигнем живи и здрави. И затова се казва, че един алпинист е успял, когато е пристигнал долу на базовия лагер. Тоест тогава той вече е направил изкачването."

Българските следи на Еверест

СНИМКА: Ройтерс

Така, оказва се, върхът не е крайна точка, а част от пътя, който продължава обратно към живота, към хората, които те очакват. И затова историята на българите на Еверест не се измерва само с достигнатите височини, а и с човешките съдби, останали завинаги свързани с планината.

Използваните записи са от 1984 г., съхранени в Златния фонд на БНР

По публикацията работи: Марта Рос

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!