Новина
От колекцията на Радио България:
Желязната църква "Св. Стефан" – светиня на българщината в Истанбул
Първият камък на градежа ѝ е поставен на 25 октомври 1859 г. от княз Никола Богориди, същинското строителство започва 32 години по-късно, а тържественото освещаване е на 8 септември 1898 г.
събота 24 октомври 2026 09:05
събота, 24 октомври 2026, 09:05
СНИМКА: nationalgeographic.bg
Размер на шрифта
Светинята на българския дух – храмът „Свети Стефан“ в Истанбул, с който свързваме борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на XIX век, е единствената в света православна желязна църква. Висока е 15 м, а с камбанарията си достига 20 м. Българският храм с обща площ 500 кв. м е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти, изградена от железни елементи. Олтарът е обърнат към залива Златния рог, а над притвора се издига красивата камбанария. Желязната църква е изградена в края на XIX век, когато българската колония в Цариград наброява 50 хил. души. През 1849 г. българинът княз Стефан Богориди, влиятелен османски държавник, подарява за църковните нужди на българите голям двор с постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“. Те са на самия бряг на Златния рог, в близост до Вселенската патриаршия.
Дървената къща, използвана като българска църква в Цариград, докато не е заменена с чугунената през 1898 г.
СНИМКА: архив
На 17 октомври 1849 г. е издаден султански ферман, който позволява на българите да имат собствен храм. Тогава долният етаж на подарената от Стефан Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис. По-късно той прераства в самостоятелен храм, посветен на първомъченик и архидякон Св. Стефан, в чест на дарителя Стефан Богориди. Тогава храмът станал известен като „Дървената църква”.
През 1850 г. каменните постройки в двора на църквата са разрушени и е изградена триетажна сграда, известна като „Метоха”, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена на 27 февруари 1870 г. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България, до Балканската война през 1912 г.
СНИМКА: nationalgeographic.bg
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен, османският архитект Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Железните елементи, тежащи 500 тона, са изработени във Виена и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от чугун, а страните са от ламарина. Сглобяването й приключва на 14 юли1896 г. Гледана отвън, църквата съчетава архитектурно елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена, като стилът му се определя като първия пример за „ар нуво” в Истанбул. Иконите са изписани от руски художник, а шестте камбани са отлети също в Русия, като две от тях звучат и до днес.
СНИМКА: Фондация „Български православен храм „Св. Стефан”
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на Рождество Богородично – 8 септември 1898 г. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света. В двора й са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. Църквата Св. Стефан, която през 2018 г. отбелязва 120 години от създаването си, се смята за най-ценният паметник на българското историческо и културно наследство в Турция, а и изобщо зад граница. Днес ще се състои тържественото откриване и преосвещаване на цялостно реставрираната обител, като заедно в храма ще служат вселенският патриарх Вартоломей I и българският патриарх и софийски митрополит Неофит.
СНИМКА: БТА
По публикацията работи: Марта Рос
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!