Мандолинните оркестри – 120-годишна културна традиция на българската столица

Мандолината – цигулка с форма на бадем, заменила топлия звук на лъка с искрящите удари на перцето, е родена в епохата на Ренесанса в Италия, където още през XVI век е най-обичаният народен инструмент. В следващите столетия е предпочитана от влюбени представители на силния пол за романтични серенади под прозорците на красиви девойки. В края на XIX и началото на XX век мандолината, поетично определяна като "ехото на Средиземноморието", "душата на италианската нощ", "славей в тяло от бадем" или "сребърният дъжд на струнните инструменти", е изключително популярна в цял свят.

В България традицията на мандолинните оркестри съществува повече от столетие. Инструментът навлиза по нашите земи още в средата на XIX век, а към края му възникват първите ансамбли в страната. Първият мандолинен оркестър в столицата е създаден през 1906 година, а през 1907-а е издаден и първият учебник по мандолина.

През октомври 2026 г. културен център "Струни" подготвя серия от събития за отбелязване на 120-годишнината на първия мандолинен състав в София. Проектът включва издаване на монография с автор Лора Недялкова, лекция от диригента, мандолинист и лютиер Пламен Маслев и поредица от концерти. Първият е на 18 октомври, когато мандолинният квартет "Златни струни" гостува на сцената на читалище "Братя Миладинови – 1917" в Княжево.

Кулминация на честванията ще бъде концертът на оркестър "Прима визионе" в Централния военен клуб в София на 24 октомври, когато ще прозвучат премиери на специално аранжирани за оркестъра песни, създадени от диригента на първия мандолинен оркестър в столицата – Атанас Ковачев.

Гост на събитието ще бъде известният гръцки композитор Никос Харизанос, написал специално за случая творба, посветена на София, която ще прозвучи в световна премиера. Солисти ще бъдат баритонът Феодор Катранов, Гиргина Гиргинова – сопран и преподавател в Националната музикална академия, и нейните студенти Деметра Григорова и Канг Сяонинг. В концерта ще вземе участие и детският хор VOX ANGELORUM.

В специално интервю за Радио България авторката на монографията "120 години мандолинни оркестри в София" – Лора Недялкова, уточни, че инициативите по повод годишнината и изследването на историята на анасмблите са започнали още през 2020 година. Информацията, открита в периодичния печат и книги е оскъдна, затова тя прави и интервюта с живи участници:

"В нашия оркестър –"Прима визионе", голяма част са доста възрастни хора, които като деца са започнали в едни по-ранни мандолинни оркестри. Благодарение на тях се събра доста материал. Има едни ведомствени книжки, посветени на отделни мандолинни оркестри, защото в периодиката се оказа много малко информация. През годините продължих да трупам сведения. Интересното е, че за някои оркестри знаем само от хора-участници. Ето например – Бойко Цветанов, известният тенор, баща му е бил в мадолинен оркестър към ТАБСО – авиационната компания (ТАБСО - Транспортно-авиационно българо-съветско общество, е бивша авиокомпания в България, функционирала от 1948 до 1968 г., предшественик на авиокомпания "Балкан" – бел. авт.). Друга информация изобщо няма за това, той единствен ни я осигурява. Имаше и други такива оркестри, за които научихме единствено от интервютата. Когато започнах да събирам и излагам материала, първо трябваше да довърша работата с източниците, всичко трябваше да се систематизира и се оказа изведнъж, че се натрупа огромен материал. И когато започнах да го излагам, в крайна сметка – 170 страници чист текст. То си стана книга. Така че ще го издадем в пълен вариант, защото няма време – тази информация се губи. Например периодиката на Културния дом на транспортните работници, тя е още от 30-те години (на ХХ век) – вече е само на микрофилми в Народната библиотека. Тоест скоро ще изчезнат всички източници, които имаме и затова аз се постарах всичко да използвам и да го включа в книгата, за да се съхрани тази информация. После, от хората се събра доста снимков материал, който дори не е и публикуван никъде. Затова ще сложа колкото може повече снимки в книгата".

Лора Недялкова разказва как в началото на миналия век роденият през 1882 г. в Пловдив Атанас Ковачев идва в София, за да учи. Не успява да завърши гимназия заради липса на средства и започва да работи като печатар. Но когато през 1905 година официално е открито Музикалното училище в София, той се записва. Днес откриваме в няколко източници 1906-а като годината на създаване на първия мандолинен оркестър и той е диригентът. Съставът е основан към Българската работническа социалдемократическа партия, която е имала доста активна дейност по това време в София: ежеседмични забави с музикални програми, концерти, сказки. През 1908 г. Атанас Ковачев заминава за Одеса, за да продължи музикалното си образование. След като завършва и става капелмайстор, се завръща в София и през 1911 година няколко месеца дирижира местния тамбурашки оркестър. После започва Балканската война и той заминава за фронта.

Диригентът Пламен Маслев коментира оцеляла снимка на първия мандолинен оркестър от 1906 г., където виждаме млади, официално облечени с концертни облекла мъже, които държат в ръце целия спектър на мандолинните инструменти: мандолини пиколо, мандолини, мандоли, мандолончели и берде – мандолинния бас. Инструментите са в типичния италиански стил – отзад тумбести, крушовидни, очевидно внесени от чужбина. За репертоара на този състав може да се съди по косвени източници, например биографията на изтъкнатия композитор от първото поколение Никола Атанасов – автор на първата българска симфония. Според събеседниците ни той е единственият наш композитор, писал за мандолинен оркестър. Типичният репертоар за онова време са леки класически пиеси – валсове, мазурки, полки, маршове и една от първите творби на Никола Атанасов е точно мазурка.

Създадените по-късно в столицата мандолинни ансамбли не съществуват дълго. През 30-те и 40-те години на ХХ век Софийският мандолинен квартет редовно радва слушателите на живо в ефира на Радио София. Най-големият мандолинен оркестър в София е този към Профсъюзния дом на културата, достигал през годините състав над 70 души. Той е основан през 1940 г. от Асен Арсов, който го дирижира до 1985 г. Съставът е активен участник в културния живот на цяла България, изявява се на национални фестивали и конкурси, реализира турнета в чужбина, а през 70-те години е отличен със златни медали на конкурси в Нидерландия и Западна Германия. През ХХ век в София съществуват още няколко успешни самодейни мандолинни оркестри.

Важна роля за издигането на тези ансамбли до професионално равнище има Иван Маслев, който започва да свири на китара и мандолина още като дете. Завършил Музикалната академия със специалност обой, Маслев е оркестрант в Софийската опера, когато през 60-те години на миналия век основава "Софийски мандолинисти", за да съпровожда професионално солисти-певци в записи за Балкантон и БНР. За Радио България синът на Иван Маслев – Пламен Маслев, си спомня: 

"Аз бях малък, когато той през 70-те години реализира записи с Николай Гяуров във Виена за английската фирма Дека (Decca Records). По-късно, в началото на 80-те години направи двоен албум с тенора Румен Дойков – "Италиански канцонети". Имахме много интересен проект с Борис Христов. За съжаление, той се разболя, това беше в последните години от живота му. Проекта в крайна сметка реализирахме с баритона Сабин Марков. Така че винаги е имало интерес от страна на действително водещи гласове в България, не само в България – и в света, към този тип инструменти, защото това е нещо по-различно. А има и музика, която типично си звучи много по-добре, отколкото със симфоничен оркестър. Например италианските канцонети, класическите руски народни песни, романсите, разбира се… Дори си спомням как Борис Христов ми каза, че цял живот е искал да запише тези песни с такъв тип оркестър."

На финала пожелавам на Пламен Маслев и Лора Недялкова съвременните мандолинни състави да имат публика, но да има и изпълнители, които да продължат да свирят на инструмента: "Те се увеличиха" – възкликва Лора. А Пламен добавя: "Увеличиха се в последните години, защото имаме интригуващи събития, работим с интересни хора. Всичко това привлича и се появява публика, която също е стимул за хората, които свирят. Защото винаги, когато виждаш отсреща възторжена публика, искаш да постигаш все нови и нови висини в това, което правиш".