София ще поиска обяснения от Белград за отказания достъп на българи до Сърбия

Българското Министерство на външните работи ще постави пред сръбската страна въпроса свързан с отказа на властите в Белград да допуснат на своя територия доц. Ангел Джонев и д-р Валентин Янев от Научния институт "Западни покрайнини". Двамата са получили отказ за влизане с мотив, че представляват заплаха за националната сигурност на Сърбия, без в предоставените им документи да са посочени конкретни фактически основания. Това стана ясно на заседание на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната, на което бяха изслушани двамата общественици и представители на МВнР, предават БТА и БГНЕС.

"Настояваме за категорична реакция от страна на българските институции, с изискване на официално обяснение от сръбската страна и информиране на европейските институции", заяви доц. Джонев. Той припомни, че институтът работи за защита на българското национално малцинство в Сърбия.

Д-р Валентин Янев посочи, че е бил спрян на границата три пъти. Според него ограниченията са свързани с обществената му дейност, включително с усилията за привличане на внимание към екологичните проблеми в района на Западните покрайнини.

"Аргументация няма. Нито при мен, нито в случая с Ангел Джонев", заяви д-р Янев. Той акцентира върху замърсяването на реки в района, чиито води преминават на българска територия, и призова проблемът да бъде разглеждан и като заплаха за националната сигурност.

Директорът на дирекция "Югоизточна Европа" в МВнР Момчил Райчевски заяви, че министерството и българското посолство в Белград са запознати със случаите. По думите му предприетите действия не са от вчера, а българската страна подготвя следващи стъпки в рамките на политическия диалог със Сърбия.

"Не разглеждаме това като изолиран случай", подчерта Райчевски. Той съобщи, че е планирана среща с двамата представители на института в Министерството на външните работи, както и че темата ще бъде включена в предстоящите политически консултации със сръбското външно министерство.

Представителите на МВнР поставиха случая и в по-широкия контекст на отношенията със Сърбия, включително защитата на българското национално малцинство, екологичните проблеми в пограничните райони и ангажиментите на Белград по пътя към членство в ЕС.