Кремена Станчева – глас от "Мистерията", прославил уникалния фолклор на Шоплука

Народната певица Кремена Станчева (21 октомври 1941 – 8 март 2013) е една от ярките личности в Ансамбъла за народни песни на БНР, по-късно световноизвестен като "Мистерията на българските гласове". Приживе я наричат "самобитен талант", "глас от друго измерение", "божествена дарба". Възхищават се на звънливия ѝ, топъл и гальовен тембър, на удивителното майсторство в извайването на бавни мелодии, на съвършеното владеене на богата орнаментика. Известна е с жизнерадостния си характер, сърдечност и огромна обич към хората. Въпреки, че е била великолепна солистка, Кремена Станчева остава най-популярна със знаменития си дует с друга певица от "Мистерията" – Василка Андонова. Родени в една година – 1941-ва, постъпили в Ансамбъла на БНР почти по едно и също време – в началото на 60-те, двете талантливи дъщери на Западна България се превръщат в еталон за интерпретиране на прочутия шопски двуглас – фантастичен и трансцендентен стил на пеене: суров и архаичен, остър и звънък, силно дисонантен и невероятно въздействащ.

Родена в село съвсем близо до столицата, Кремена много обича да пее още от дете. В интервю, запазено в Златния фонд на БНР, си спомня как съвсем мъничка се е качвала на чардака на родната къща и пеела с часове. Помни една от първите си любими песни – "Недо ле, Недке хубава" (известна в изпълнението на Борис Машалов), която пеела на сцената на читалището, качена върху стол, защото била много дребничка.

"Вкъщи никой не пееше. Лелите ми казваха, че са пеели, но те се бяха вече омъжили, не живееха при нас. Но там, на село всички пееха. Ние сме щастливо поколение – моето поколение, то е може би последното… Сутрин, още като се пробуди човек – песни. Тръгват на работа – пеят  връщат се от работа – пеят. Това като дете го чувах. В празничните дни по цял ден се пееше. Беше голямо село, с грамаден площад – играят, пеят... Оттам съм започнала да ги слушам. Това ми е помогнало да ги науча, защото никой не седнал да ме учи: "Креми - така се тресе".

След като завършва училище Кремена е приета във Висшия икономически институт (днес УНСС). Завършва с отличие, дори става любимка на прочутия политикономист и стопански историк академик Жан Натан, който ѝ предлага да продължи като асистент в института. Тя отказва, защото от самото начало на следването – 19-годишна, е приета в Ансамбъла за народни песни на БНР и пеенето е истинската ѝ страст. Спомня си, че в началото във фолклорните среди я възприемат трудно: "Когато аз започнах да пея – през 1960 година, всички бяхме от селата. И повечето от колежките в Ансамбъла в първите години бяха без образование, имаше с основно, много малко със средно… Аз – висшистка… трудничко беше, но се дипломирах. Татко се надяваше, че дъщеря му ще продължи с икономиката, но след това разбра, че не ми е по душа. Останах в Ансамбъла и не съжалявам. Всъщност аз и сега смятам, че съм радиослужител. Не съжалявам, защото с хора на Радиото изпяхме стотици песни, ние бяхме просто машина за песни. Нямахме концертна дейност, Радиоансамбълът за народни песни – и оркестърът, и хорът, бяхме за нуждите на Радиото. Правехме записи почти всяка седмица… много рядко имахме концерти. Но от ефира звучахме всеки ден…". През 2009 година в интервюто, запазено в Златния фонд, Кремена Станчева отбелязва, че в БНР има повече от 100 записани шопски двугласни песни заедно с Василка Андонова и с гордост казва: "останах вярна на шопския двуглас".

Големият ѝ талант се развива в Ансамбъла, където участва в различни формации, изпълнява всякакви песни: шопски, тракийски, северняшки, родопски, но до края на живота си остава вярна на музиката на родния си край. Въпреки, че би могла да стане изключително популярна като солистка, тя пее повече от три десетилетия в дует с Василка Андонова. Двете се запознават в самодеен колектив към Софийския градски съвет, ръководен от изтъкнатия фолклорист Лука Епитропов, близък приятел на Филип Кутев. Епитропов предлага на Кремена и Василка да започнат да издирват и изпълняват шопски песни. Разпределят Кремена да пее първи глас, Василка – втори. "Моят глас беше по-подвижен. Вася имаше невероятно красив тембър, беше много здрав глас… Обикновено в Шоплука две-три певици пеят втория глас, една пее мелодията…". Двете се оказват идеален екип, майсторството им в автентичното интерпретиране на шопски песни е изумително.

Кремена е невероятна в бавните образци, любими от които са ѝ жетварските. Със завидна лекота тя изпълнява специфичната орнаментика и особено т. нар. "тресене". Излизала е на сцените на най-големите и престижни световни зали, но със същото себеотдаване е пяла и пред ученици, в читалища. В живота е силна, весела, жизнерадостна, предана майка и съпруга. Но се случва най-страшното – в катастрофа загива 17-годишната ѝ дъщеря Надя. Шокът е огромен, скръбта – непреодолима. Голямата певица спира да пее, дарява живот на още един син. С грижите за него, а след това и с непрестанна работа заглушава мъката. Пее в "Мистерията", преподава в Нов български университет, издава компактдиск, участва във филми и телевизионни предавания, води майсторски класове в България и САЩ. Старата ѝ къща в родното село Ковачевци се превръща в училище за таланти – българи и чужденци, на които щедро раздава знания и умения. С голяма обич учи деца, ръководи детски фолклорни групи, помага на читалища. В интервюто за БНР признава: "Много трудни моменти имах в живота. Най-страшното нещо преживях, но за трудно казват – излизаш на сцената и трябва да избягаш за малко от това, което ти се е случило. Ако работя друга работа, пак то ще върви с мен. Но качиш ли се на сцената – нямаш право! Тези 1000, 2000, 3000 души, които са там, тях не ги интересува твоята болка. Ти там си отишъл и се усмихваш – това е! Това може би ме спаси в трудните моменти. И особено работата ми с децата".

• "Момче дава злато за девойка" – хит сред неповторимите шопски двугласни песни
  

Кремена е изключително интелигентен човек с богата душевност. С песните си тя изгражда мостове: между хора, поколения, нации. "Да, животът е това. Има и хубави неща, има и страшни неща за съжаление. Но човек трябва да се бори. Паднеш ли духом – свършва. Аз даже сега се шегувам с моите синове, казвам: майка ви е много нахална. Не стига, че станах на тия години, не съм спряла: ходя, събирам бабите, слушам песни, радвам им се и те се радват, и така…". Най-голямата ѝ мъка е, че има повече ученици от чужбина, отколкото от България. Преподавала е български фолклор в някои от най-престижните американски университети – Йейлския, Рочестърския. С гордост разказва за възпитаничките си от Йейл: "Последния път дойдоха да учат само шопски двуглас – момичета, интелигентни, с такова желание, с такъв жар. Ако може цял ден да пеят! Преди три години ме бяха поканили на майсторски клас в Холандия. В шест или седем града бях, имаше групи, които пеят български песни... Миналата година имах една девойка от Норвегия, лятото седем жени от Франция идваха. Вече и Европа започва да проявява интерес като американците…". Сред най-възторжените и признателни нейни възпитаници са певиците от първия в Ню Йорк български женски фолклорен хор "Ясни гласове", създаден от нашата сънародничка Влада Томова. В специално интервю за Радио България добре познатата на нашата аудитория харизматична певица и композитор споделя:

"Кремена Станчева за мен беше много близък и важен приятел и наставник. Запознах се с нея благодарение на Марта Форсайт. Това беше една от първите певици в България, с която Марта ме запозна. Беше много съдбовно, защото моят хор "Ясни гласове" беше още в първите години от своето създаване. Кандидатствахме за субсидия, която да ни позволи да дойдем до България и да прекараме повече от седмица в родното село на Кремена Станчева. Така се сближихме с нея. Запознахме се може би през 2006 година… Много бързо установихме близък контакт и говорехме просто един език – емоционално, душевно. Креми беше невероятно чувствителен човек и гласът ѝ сам по себе си носеше много високи вибрации. Но душевността ѝ беше... Тя беше загубила дъщеря си – вече пораснала дъщеря, и това беше нещо, което даваше емоционална окраска на нейния живот непрекъснато, но пък музиката я правеше много щастлива… Беше много интелигентна жена… много емоционален, много топъл човек. Обичаше да се смее, да има закачки, много грижовна. Не го афишираше, но и успяваше да сподели за тази голяма мъка, която беше част от живота ѝ… За малкия си син казваше, че се е появил като предписание за живот, за надежди, за щастие. След като е починала дъщеря ѝ при катастрофа, тя е била много депресирана и доктор ѝ е казал: веднага следващо дете! Това я е върнало в живота". 

Когато Влада Томова и Кремена Станчева се запознават, голямата ни певица е около 65-годишна. Влада си спомня: "Гласът ѝ не беше вече чак толкова висок, колкото е бил в по-млада възраст, особено в тези дуети, записани с Василка Андонова. Василка вече не беше жива от много години. Всъщност и загубата на партньорката ѝ Василка Андонова, която също беше починала сравнително млада… Тези житейски изпитания малко бяха отнели от искрящия тембър, който чуваме на по-ранните записи на Кремена и Василка. Понякога имаше малко дрезгавина... За всеки човек гласът, както и очите, изражението на лицето – това са неща, които трудно контролираме и те винаги са най-издайнически. Така че гласът ѝ отразяваше всички тези емоционални състояния и беше вече малко по-плътен. Не пееше чак толкова високо както преди, понякога се притесняваше дали ще се получи. Защото всъщност част от нашия грант беше това да направим съвместен концерт в Ню Йорк, който беше страхотна чест за нас".

И още за Кремена Станчева: "Много скромен човек беше, въобще нямаше усещане за някаква "звездност". Беше извънредно естествена... Много, много обичаше да кара хората да се почувстват у дома си, без да прави нещо чак толкова специално".

С какво трябва да я помнят българите? "Да я запомнят с гласа ѝ, с нейната любов към песента, към шопската песен, с това колко добър, непревзет човек беше. И много обичаше да се свързва с хората и да им предава песните си. Тя учеше и малки деца в читалището в Ковачевци. Да я запомнят с любовта им към това да се свързва с хората, да им пее и да ги научава на това, което тя е научила" – казва Влада Томова.

В последните години от живота си Кремена Станчева отделя много време и сили за читалищата в София и в Самоковско. По време на едно надпяване, организирано от нея, я питат каква е най-голямата награда, която е получавала. Отговорът е: "Аз съм народна певица и това е моята най-голяма награда. Шопската песен е национално богатство и не трябва да тъне в забрава! Бих искала и като спра да пея, хората да ни помнят и обичат…".