На Димитровден почитаме началото на освободителното въстание на Асеневци

През 1018 г., след половинвековна борба, Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите господството на Константинопол продължава почти два века. През есента на 1185 г. или началото на 1186 г. в Търновград е вдигнато ново въстание от местните велможи Петър и Асен. Начинанието завършва след три години с възстановяването на българската държавност.

През 1185 г. византийският император Исак II Ангел решил да се сроди със своя най-силен съсед в Европа и взел за жена 10-годишната дъщеря на унгарския крал Бела III. Като зестра получил заселените с по това време българи области Браничево, Белград и Поморавието. Но, както пише в своя "Хроникален разказ" великият логотет Никита Хониат "понеже се скъпел да извърши брачните тържества на държавни разноски, той събрал тези пари безвъзмездно от своите земи... и предизвикал вражда най-вече срещу себе си и срещу ромеите от страна на варварите при планината Хемус, които по-рано се наричали мизи, а сега се назовават власи и българи".

"Първопричинителите на това зло и подстрекателите на целия народ били някои си Петър и Асен, двама родни братя", продължава своя разказ висшият императорски сановник. "А това, което тези безбожници и нечестивци извършили срещу ромеите, кое слово ще го предаде и кой разказ ще обхване тези илиади от злочестини?", патетично възкликва византийският сановник. Но изглежда злочестините на имперската тирания, непомерните данъци, корупцията и други земни императорски удоволствия са истинските причини, довели до въстанието на българите и възстановяването на българското царство.

Позовавайки се на други български историци, проф. Пламен Павлов подчертава, че разговорно българите наричат въстанието "на Асен и Петър", но верният израз е "на Петър и Асен"! Защото водещата фигура в събитията до 1194 г. е по-големият брат Теодор, приел царското име Петър, който е и идеологът на движението.

• Преди 840 години царете Петър и Асен възстановяват българската държава

"А понеже веднага им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че Бог гледа благосклонно на тяхната свобода. И като им се сторило, че тяхното отцепване и бунт са недостатъчни, се пръснали и по градчетата и населените места оттатък Хемус. А единият от братята, Петър, увенчал и главата си със златен венец и на краката си обул и пристегнал пурпурни обувки", хроникира Никита Хониат.

Началото на въстанието е дадено с освещаването в Търново на новоизградения от братята храм, посветен на св. Димитър Солунски. Затова и до днес денят на светеца 26 октомври е приеман за начало на въстанието. "Те внушили на тези екзалтирани да повторят, че Бог е отредил свобода на българския и влашкия народ и че е съгласен да се отърват от дългото иго. Поради това и Христовият мъченик Димитър напуснал главния град на солунчаните и тамошния храм и пребиваването си при ромеите, а дошъл при тях, за да им бъде помощник и покровител в делото", разказва хронистът.

Борбата на първите царе от рода Асеневци – братята Петър, Асен и Калоян, била трудна, дълга и с изключително рисковани обрати. Тя продължила чак до пристигането на Четвъртия кръстоносен поход, който през 1204 г. превзема Константинопол и изпраща в изгнание остатъците от някога великата Източна Римска империя. Създадената на нейно място от кръстоносците Латинска империя на свой ред се опитва да завоюва България, но много бързо и е даден достоен урок при Адрианопол (днешен Одрин). Победата на цар Калоян (владетел на България от 1197 до 1207 г.) се оказва достопаметна и достатъчна, за да възпре латинците завинаги.