Онкохирургът доц. д-р Полина Маринова преподава в световен център в Страсбург

Доц. д-р Полина Маринова е първият български хирург, поканен да преподава в международен курс в Страсбург в един от най-престижните световни центрове за обучение и иновации в минимално инвазивната и роботизирана хирургия – Institut de recherche contre les cancers de l'appareil digestif. Първоначален шанс да стане част от голямата фамилия IRCAD й дава ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. Добромир Димитров, който я одобрява за участие в два курса, а по-късно директорът на института проф. Антонело Форджоне я кани да се присъедини към лекторския екип.

В IRCAD оценяват не само хирургическите способности на българската лекарка в областта на онкологията, но най-вече уменията й да предава знания и опит. Към хората, които идват да се обучават, тя подхожда "с търпение и необходимост неколкократно да се повтарят определени стъпки, докато трениращият хирург владее само етапите на операцията".

"Имах възможност в Медицинския университет – Плевен да обучавам по-млади хирурзи – казва д-р Полина Маринова. – Явно този опит веднага си пролича на чужда територия и допринесе за решението на IRCAD да ме задържи и в бъдеще. По този начин пътят на българската хирургия се отвори на Запад."

От всяко обучение и срещи с водещи специалисти д-р Полина Маринова взема по нещо, което става част от нейния бъдещ опит. "В международната среда може да се учиш както от своите студенти, така и от професорите и менторите, включително като културен обмен, традиции", добавя тя.

"Онкохирургията избра мен", вярва д-р Полина Маринова. Тя е първият лекар в семейството, макар медицината да присъства във фамилната традиция в лицето на майка й – някога работила като медицинска сестра. От малка мечтае да стане част от операционен екип и първоначално се занимава с жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, а от три години проф. Добромир Димитров – в качеството си на началник на Клиниката по онкологична хирургия, я взема в своя екип.

"Онкохирургията е тази част от хирургичната специалност, която изключително напредва, защото заимства роботизирани технологии – разказва д-р Полина Маринова. – Постигнали сме много по отношение на внедряването им в Източна Европа – акад. Григор Горчев е пионерът, а проф. Димитров продължава тази линия и ние като негови възпитаници възприемаме иновативностите за лечение на онкологичния пациент. Именно чрез роботизираните системи забелязваме не само техническия прогрес, но и как пациентът се възстановява бързо с по-малко белези и кървене, с по-голям психически и физически комфорт."

Крачките, с които науката напредва и предава своите открития в практиката, все още обаче са далече от деня, когато раковите заболявания ще се превърнат в напълно лечими. Успява ли един лекар да остави в болницата усещането от случващото се в операционната зала и тежестта на думите, които понякога се налага да произнася пред своите пациенти?

"Наистина умората от хирургичния ден е голяма, но ние носим в себе си и емоционална тежест, която трудно се преборва – отговаря д-р Полина Маринова. – Няма как да бъдем морално и емоционално безразлични и да си кажем – всичко остава в работата и след работния ден аз съм друг човек. Всеки хирург преживява своите пациенти, особено ако са по-проблематични, защото идеята на професията е да помага, да бъде състрадателен, да вниква в потребностите на хората и да им съдейства да преодолеят този критичен период."

Лекарката открива извор на енергия в семейството си, за да продължи напред. "Виждам, че детето ми възприема моята роля – все едно, че съм един малък супермен, който помага и спасява", казва тя. А фактът, че е жена, добавя стойност към професията й, защото е по-внимателна и чувствителна, веднага може да усети емоционалния заряд на своя пациент, майчински да подхожда към болните и дори да уравновесява мъжкия свят. Освен да оперира, тя преподава в Медицинския университет в Плевен и обикаля с линейка, за да оказва първа помощ на жителите на града.

"Плевен е много сантиментален за мен – признава д-р Полина Маринова. – Нещото, което ме задържа в него, е моето семейство, след което е Медицинският университет. Единствено тук съм искала да уча медицина, гордея се, че съм негов възпитаник и вече като преподавател се чувствам пълноценна да предам своя опит и знания на следващите поколения. Трябва да има хора, които да остават, да поддържат мисълта за традицията и същевременно да стимулират младите да бъдат иновативни, креативни и да развиват медицинската наука."

Д-р Полина Маринова е оптимист относно лечението на раковите заболявания.

"Гледайки последните научни постижения, смятам, че хирургията ще бъде все по-заменена от лечение на молекулярно и генетично ниво – заявява тя. – А защо не и раковите заболявания да станат лечими с хапче, ваксина, така както никога не сме си представяли за други болести. Смятам, че вече сме стъпили на тази времева линия и може би в рамките на 20-30 години нашите деца ще достигнат до момента, в който хирургията няма да бъде основният метод на лечение."

Как обаче да се предпазим от коварната болест и каква роля играе психическото ни състояние за предизвикването й?

"Разбира се, че психиката е основният двигател на раковата трансформация – казва д-р Полина Маринова. – Когато човек непрекъснато е под напрежение, тъжен, има проблеми, това се отразява на цялостната работа на тялото, намалява съпротивителните сили и дава възможност на заболяването да започне. Затова и казвам, че българинът трябва да се усмихва, да се чувства добре, да си създава условия за положителни емоции. Може би в забързаното ни ежедневие липсват именно усмивката, добрата дума, човек да се чувства комфортно и в семейството, и на работното място."

Съществува едно просто послание, което предизвиква много и положителни вълни – "Бъди добър!" Включително и за да бъдем по-здрави. Д-р Полина Маринова го казва на своето дете, но и на всички нас: "Нека доброто стане заразата за нашето общество!"