Понятието "единство на нацията" е смисълът на президентската институция

Часове преди да изберем новия – седми президент на България, е добре да  припомним неговите правомощия и ролята му в архитектурата на държавната власт. Въпреки че страната е парламентарна република и мнозина смятат, че държавният глава има само представителни функции, важно е да се знае – изборът му се прави пряко от българския народ за мандат от пет години. Президентът е върховен главнокомандващ на Българската армия и представлява страната в международните отношения.

Изборите за държавен глава се насрочват от Народното събрание, а новоизбраната двойка – президент и вицепрезидент – полага клетва пред народните представители три дни преди края на мандата на действащите.

Основните правомощия са посочени в Конституцията на страната и включват:

         - насрочва избори за Народно събрание и за органи на местното самоуправление;

         - определя датата за национален референдум, когато има решение на Народното събрание;

         - отправя обръщения и послания към народа и парламента;

         - обнародва законите или им налага вето и може да ги върне за ново обсъждане;

         - участва в процедурата за съставяне на правителство;

        - назначава дипломатически представители и държавни служители;

        - предоставя гражданство, убежище, помилване и опрощава несъбираеми държавни вземания;

        - сключва международни договори в определените със закон случаи и по предложение на Министерския съвет;

        - попълва своя квота в редица регулаторни органи – Съветът за електронни медии (двама от петима членове), Комисия за защита от дискриминация (четирима от девет), Българска народна банка (трима членове на Управителния съвет), Централната избирателна комисия, за чийто състав трябва да издаде указ, предхождан от задължителни консултации с парламентарно представените политически сили;

        - награждава с ордени и медали и упражнява други изрично предоставени от Конституцията и законите правомощия.

Ключова е ролята на президента за приемането и обнародването на законите у нас. Макар и формално редица от тях да се обсъждат и гласуват в Народното събрание, именно на президента е "последната дума" и подпис, след който законът може да бъде обнародван в Държавен вестник:

"В такива случаи президентът се оказва доста силна политическа фигура, защото ако реши да действа политически, без неговия подпис, редица от най-важните назначения в държавата, в това число и на главния прокурор или на правителството, не могат да влязат в сила, защото, за да се обнародват в Държавен вестник, трябва да бъдат подписани от държавния глава – обясни в интервю за Радио България юристът Тончо Краевски. – Това прави неговата сила едновременно символична и пълна, защото без обнародването, нищо не може да стане."

Едно от важните правомощия на държавния глава, за което се говори недостатъчно е това, че олицетворява единството на нацията. Това понятие е важно да се разбере, за да се проумее смисъла на президентската институция – акцентира Тончо Краевски:

"Единството на нацията не е някаква категория на естетиката и символично единство. Това е предусловието на Конституцията на България. За да може да има Конституция трябва някой да е приел този закон. Ние трябва да предполагаме, че има субект, който го е приел и това е българският народ. Този народ осъществява своето единство, чрез своите институции – Великото народно събрание, Обикновеното народно събрание и Президента. През повечето време функционира Обикновено народно събрание, разделено на партии, които много често не могат да постигнат консенсус помежду си, както се случваше нееднократно през последните години. Това им пречи да защитят единството, което се предполага от Конституцията. Така че единството на нацията понякога не може да бъде гарантирано от парламента и по тази причина е важно то да бъде олицетворено от един човек, като това не означава диктатура или авторитаризъм."

Юристът определи като конюнктурни и насочени към личността на конкретен президент, приетите през 2023 година промени в основния закон на страната, които ограничават правомощията на държавния глава по отношение избора на служебен премиер, като въведоха списък от 10 позиции в държавата, сред които да се осъществи той. Преди тези изменения държавният глава имаше пълна свобода да избере за служебен премиер всеки български гражданин, отговарящ на условията за депутат. Според Тончо Краевски направените промени "делигитимират процеса и резултата от него и носят абсолютно лош вкус".

"Промени дори в обикновените закони, следва да се правят с оглед на принципни съображения, а не с оглед на личността. Ограничаването на тези правомощия, беше направено изключително набързо и не бяха съобразени ред юридически въпроси. Всяко едно от предложенията кои хора да имат право да заемат поста министър-председател, беше направено без оглед на това как работи правната и институционалната архитектура на държавата и единственото, което успя да направи е да размести нейните носещи греди."

Ограничаването на тези правомощия е удар именно върху единството на нацията, смята Краевски и припомня, че идеята на служебното правителство е, когато Народното събрание е вътрешно разделено и не може да "роди" кабинет, президентът да запълни тази функция като пряко избран от народа и временно поема функциите на този, който следва да даде мандат на един министър-председател и правителство, за да управлява със санкцията на българския народ.

Даването на гражданство и помилването също са производни на идеята за единството на нацията, посочва юристът и пояснява:

"Да вземем по-очевидното от двете – даването на гражданство, това е възможността да се определи кой е част от българското общество – от българското политическо общество, и кой не е, тъй като гражданството влече със себе си политически права. Тоест ние по този начин определяме кой е един от нас и кой може заедно с нас да решава нашата съдба, и кой остава отвън. Както и помилването – това са именно стари функции на царя. Те в момента се упражняват от държавния глава, въпреки че сме възприели демократичен, републикански модел на управление. Те просто функционално е много трудно да бъдат поети от колегиален орган. Много по-лесно и логично е винаги да бъдат поети от едно лице, което носи отговорност за тях и което може да ги управлява."

В много от случаите президентът делегира част от тези правомощия на вицепрезидента, който го подпомага в изпълнението задачи като даването на гражданство и помилването, посочва Краевски. По думите му фигурата на вицепрезидента е изключително важна за обезпечаване на риска и приемствеността – вицепрезидентът изпълнява ролята на "секундант", който да заеме мястото на президента и да довърши мандата му, ако нещо се случи с него.

Президентът на България е и върховен главнокомандващ. Какво означава това?

"Това означава, че в една република последната дума по назначаването на офицерите или по вземането на решения във военна ситуация, и въобще определянето кога една ситуация е военна и кога не е (защото това е най-важното от всички правомощия), трябва да бъде в цивилни лица. Народното събрание може да вземе решение по въпроса дали България е във война или не, но Народното събрание не може да поеме пряко контрола върху военното ръководене и единственият начин да се осигури някаква цивилна, демократична санкция върху военните действия и те да не бъдат изцяло в ръцете на военните – тази гаранция всъщност е държавният глава. Президентът е една гаранция, че няма всъщност да има милитаристко управление –последната дума ще бъде на цивилно лице и впрочем, колкото по-компетентно е това цивилно лице по въпросите на войната, толкова по-добре, защото няма да стане инструмент на волята на генералите" – посочва Краевски.