Автор:
Севда Дюкянджи
Новина
Пътищата на живота се срещат на старта: три истории от Софийския маратон
петък 23 октомври 2026 14:10
петък, 23 октомври 2026, 14:10
СНИМКА: личен архив
Размер на шрифта
От първото си издание през 1983 г. до сега Софийският маратон се утвърди като едно от значимите спортни събития в столицата. През 2026 г. той събра участници за 43-ти път и за пореден път показа, че спортът има силата да сближава хората отвъд границите и различията помежду им. Над 12 000 участници от 70 държави се включиха в събитието, което е много повече от надпревара за по-добър резултат или изпитание на физическите възможности и човешка воля. То е място за срещи и общуване, където хора от различни страни, говорещи различни езици и изповядващи различни религии, застават рамо до рамо на стартовата линия.
СНИМКА: БНР
След финала маратонът на живота продължава
Софийският маратон ни напомня, че спортът не е само съревнование, а и възможност да бъдем заедно, да си помагаме и да откриваме онова, което ни свързва като хора. След финала на състезанието маратонът на живота продължава – с трудностите, изпитанията и неочакваните обрати. Севда Дюкянджи ни среща с трима от участниците – хора от много различни места, с различни интереси и една страст – спорта.
Шиван Ибрахим (вдясно)
СНИМКА: личен архив
Шиван Ибрахим: България ми е държава-майка. Много я обичам!
Шиван Ибрахим пристига в България през 2011 година като преминава нелегално границите от Сирия и Турция. Години наред живее без статут, обикаля бежанските лагери и благодарение на своята воля и постоянство успява да се приобщи и да получи българско гражданство. Трудният път на нелегалния емигрант вече е в миналото. Сега Шиван бяга, но, както сам казва: "в едно трасе с всички заедно, в свободна държава, усмихнат и позитивен".
Днес бежанецът от Сирия е горд български гражданин, реализиран със собствената си професия, баща на две деца. След Маратона на София той написа пост в социалните медии: "За мен днес аз бях победител – победих себе си, участвах в първия си полумаратон, като спечелих много повече от награди. Спечелих приятелства, подкрепа, емоции и едно уникално преживяване".
Истинският шампион не се измерва с победите, а с всичко, което носи в сърцето си, и Шиван потвърждава това:
СНИМКА: личен архив
"Чувството беше уникално – бяхме усмихнати, енергични и за нас победата не беше да спечелим първо място, а да сме задно, да се подкрепяме и да тичаме заедно."
Именно в това е социалната сила на спорта – да обединява възрасти, пол, етноси, религии. "Имаше много хора и през цялото време се говореше на всякакви езици, с всякакви хора. Всички сме в едно тяло и тичаме заедно по това трасе. Няма значение кой какъв е – млади, стари, възрастни, имаше хора в неравностойно положение, имаше от най-различни обществени прослойки. Най-важно е, че всички бяхме хора" – разказва Шиван, чийто нелек житейски път е истинско изпитание:
"Пътят ми също беше един маратон, обаче по друг начин – труден, с много стрес, затворени врати за мен. Маратон беше и този живот, в който избягах от държава в която има война, минах през няколко държави и стигнах на истинския маратон тук, в България, който е свободен маратон, тичаш го с желание и свобода! Не бягаш от война, не си избягал от нещо лошо и опасно. Тук чувстваш, че истински бягаш. Може би е важно е да победиш себе си и да участваш. Да участваш с желание, с любов" – споделя мъжът от Сирия, който днес с гордост рецитира стиховете, с които е закърмен всеки българин:
"Аз съм българче обичам,
нашите планини зелени…!
Аз винаги го казвам и съм горд с това нещо. България ми даде всичко!
В този маратон тичах, усмихнах, енергичен, защото знам, че съм в свободна държава, в държава, която ми даде всичко. Ако беше човек, държавата бих я прегърнал и целунал по главата и да кажа, благодарен съм за това, което ми даде!" – казва емоционално мъжът и допълва: "За мен лично България ми е държава-майка. Много обичам България!Мога да кажа, че обичам България повече от Сирия, защото България ми е дала повече от това, което съм имал в Сирия. Много съм благодарен на тази държава"
Шабан Мустафа
СНИМКА: личен архив
Шабан Мустафа – вторият най-бърз българин на 42 км с 2:32.40 ч. и на 10-о място в общото класиране
Шабан Мустафа от село Костен живее на 300 километра от българската столица, работи в Община Сунгурларе, занимава се със земеделие и се грижи за ореховите си овошки. Сред всички тези ангажименти и разностранни дейности на ежедневието не пропуска сутрин рано и вечер да тича и спортува.
СНИМКА: личен архив
"Аз съм победител на маратона проведен през 2012 година. Там постигнах първо място. Но моите успехи са по-силни на планинските маратони. Един от най-силните планински маратони в света беше през 2015 година. Той е един от най-известните планински маратони в света. Постигнах четвърто място на Световното първенство по планинско бягане на дълга дистанция на маратона "Цермат" в Швейцария през 2015 г. (Gornergrat Zermatt Marathon). Аз съм единственият български състезател, успял да спечели маратона "Юнгфрау" (Jungfrau-Marathon) в Швейцария през 2015 г. Също така съм двукратен световен шампион по планинско бягане от 2016 г. и от 2023 г."
Според шампиона Мустафа масовите мероприятия дават възможност за мотивиране на децата и младите хора.Какъв е пътят от едно малко българско село до подиума с медалите?
"Спортът дава здраве на всеки, който го практикува. Спортът дава дисциплина, уважение към другите. Така че спортът наистина е едно голямо богатство.
Затова всеки ден тренирам по два пъти. Сутринта, първата ми работа е да бягам. След това, след работно време – отново."
Десислава Павлова
СНИМКА: личен архив
Десислава Павлова: "Щастлива съм, че подобрих собствените си постижения"
Десислава Павлова е бизнес дама от София, за която спортът е неотменна част от ежедневието, а участието в най-голямата спортна надпревара в София е урок по подкрепа и воля:
"За мен бягането е много повече от спорт, то си е вид терапия. Време, в което презареждам, освобождавам се от напрежение, чувствам се свободна и истински щастлива. Тази година Софийският маратон остави много добри впечатления, много положителни емоции. Атмосферата е невероятна. Много вдъхновяващо е да видиш толкова много хора, които излизат от зоната си на комфорт и доказват преди всичко на себе си, колко много могат всъщност."
Макар и надпревара, маратонът е също пространство на единение. "Определено се усеща подкрепата между хората – стават по-любезни, по-вежливи, подкрепящи", каза Деси и призова всички да намерят време за спорт. "Важното е да се направи първата крачка" – казва майката на две деца, която се старае да мотивира близките си да спортуват активно:
"Даже една моя приятелка, която не беше бягала повече от 15 км през живота си, я навих да се запише и тя го избяга целия за първи път.
Каза, че ще ми е благодарна цял живот. Да, бих казала на хората просто да излязат, особено в нашия град, в София, когато хората са така по-изолирани, повечето са пред телефоните, нека да са между хора. Маратонът дава запознанства и много емоции."
И като говорим за мотивация – ще завършим с думите на Шиван Ибрахим към младите:
"Да продължават с мечтите си, да не спират да мислят позитивно, енергично. Когато поискаш нещо, няма как да не го постигаш.
И да обичат страната си! Маратонът ми даде много. Това беше първа радост за мен!"
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!