Избори на разочарованието – предупредителен сигнал за управляващите в България

Първият тур на президентските избори в България и сред българската диаспора се характеризира със свръхниска избирателна активност, която изненада социолозите и бележи рекорди спрямо всички избори в страната до момента. Кандидатите за президент и вицепрезидент Илияна Йотова и Кирил Вълчев, и Андрей Гюров и Георги Кандев отиват на балотаж следващата неделя – 1 ноември, тъй като не бяха изпълнени условията за избор на президент на България на първи тур, а именно – над 50% действителни гласове и избирателна активност над 50%.

Разликата между първите и вторите е само около 3 %, но анализаторите виждат сериозни различия в електората, който стои зад тези резултати. За кандидат президентската двойка Йотова - Вълчев (34,76% при 99.95 % обработени секционни протоколи) са гласували по-възрастните избиратели в страната, хората с по-нисък образователен ценз и от по-малките населени места, докатоза Гюров - Кандев (31,95%)подкрепата идва от по-младите избиратели, от големите градове на страната, хора с висше образование и българи зад граница.

• Президентският вот разделя младите от старите и столицата от провинцията
  
  
• Кандидат президентската двойка Гюров – Кандев печели вота в чужбина

"Да, има един цялостен спад на интереса, на желанието да се гласува, но все пак той не е равномерен при привържениците на отделните политически сили" – коментира Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" – това е една от двете социологически агенции, партньори ва БНР при отразяването на вота.

"След парламентарните избори в България от април т.г., когато имаше мобилизация и високо участие в изборите, сега имаме едно отдръпване. И трябва изрично да кажем, че най-голям отлив от гласуване има на избирателите на "Прогресивна България“ (партията, която спечели парламентарните избори през пролетта - бел. ред.). "Прогресивна България“ чрез техния кандидат г-жа Йотова, когато я подкрепиха, губи близо 900 000 гласа. Това е една изключително сериозна загуба спрямо изборите през април – посочва Димитрова и допълва: –  Има мобилизация и по-висок резултат за двойката Гюров- Кандев. Впрочем, ние в предизборните изследвания последно споменахме, че има мобилизация на опонентите на г-жа Йотова – както Гюров – Кандев, така и Костадинов – Волгин, и спад при нея. Но този спад при нея се изрази в много по-голям мащаб, отколкото предварително можеше да се прогнозира."

Някои анализатори разчитат резултатите като лична загуба за действащия в момента президент Илияна Йотова, но Боряна Димитрова се придържа към друга теза – че това е предупредителен жълт сигнал за управляващите в България.

"Много разочарования се натрупаха през последните месеци: във финансово отношение, икономически, говоря за национална сигурност, за физическа сигурност. Натрупаха се доста сигнали, които поставиха българите в една по-висока степен на несигурност и неоправдаване на очакванията, с които беше натоварен изборът на "Прогресивна България“. Този процес се виждаше, но той де факто се оказа в много по-големи размери. Разбира се, предстои да видим какво ще се случи на втори тур, защото там може да има и една ремобилизация на различни социални групи, които да гласуват. Но във всички случаи резултатът от първия тур е много силен предупредителен знак към самите управляващи, че има сериозни дефицити, в които те трябва да се вгледат."

Българите зад граница имаха възможност да гласуват в 613 избирателни секции в 60 държави, но до интересът и там беше вял.

"Около 88 000 гласа са подадени за президентските избори в чужбина. Това е спад спрямо изборите през април, когато имахме около 189 000 гласа. Но въпреки този спад, нека да кажем, че ако сравним с избирателната активност в България, която беше катастрофално ниска, в чужбина все пак имаме малко по-висока активност. Тоест интересът е по-слаб, както и в България, но в същото време, особено в някои страни, имаше мотивация, по-висока мобилизация за гласуване.

Две особености правят впечатление. В Западна Европа и в САЩ имаме по-висока мобилизация. Този път обаче има нещо, което се различава от други избори, при които сме коментирали високата избирателна активност в Турция – сега имаме изключително нисък дял, около 7 000 гласа, подадени в Турция, спрямо 27–28 000 на предишните (понякога са достигали и до 50 000). Тоест тенденцията при вота, подаден от Турция, е сходна с тенденцията, наблюдавана в България: Движението за права и свободи буквално да бойкотира изборите, няма участие на тези избори.

Изключително интересно е да видим какво ще се случи на втори тур. Вече е ясно, че категорична победа от нашите сънародници в чужбина печели двойката Гюров - Кандев, която взима около 45 % от гласовете, при 22 на 100 (тоест два пъти по-малко) за двойката Йотова – Вълчев. На трета позиция, както и в България, остава Костадинов – Волгин. Така че ако обобщя в три изречения: спад на избирателната активност, но по-висока от тази в България; категорична победа за Гюров – Кандев; и много нисък вот, подаден от сънародниците ни в Турция."

Историческите данни сочат, че от 1/3 до половината от избирателите на отпадналите кандидати не отиват до урните. В този смисъл е трудно да се прогнозира дали на втори тур ще станем свидетели на по-голяма избирателна активност. Провеждането на открит дебат между двамата претенденти би се отразил на нагласите на гласоподавателите:

"Дебатът ще даде възможност на хората да видят какви позиции, каква България, какво бъдеще за България ще предложи едната или другата кандидат-президентска двойка. Така или иначе зад тези кандидат-президентски двойки стои сериозен брой гласоподаватели, макар и при ниска избирателна активност. Те са почти изравнени. Те имат право на своите аргументи, на своите позиции, а съответно избирателите – да направят своя избор", посочва Боряна Димитрова.

"И да не забравяме, че това все пак са мажоритарни, но и политически избори. Много голямо значение ще има дали ще промени позицията си както ГЕРБ, така и Движението за права и свободи, защото това са две партии със значителни, с дисциплинирани избиратели. И ако някоя или двете партии променят своята позиция, дадат послание за гласуване на своите избиратели, това също може да се окаже доста решаващ фактор – посочва Боряна Димитрова. – Да не забравяме, че разликата между първия и втория е около 37 до 40 000 гласа. Ще видим последните данни. Това е една много малка разлика. Така че всяка една мобилизация на избиратели към едната или другата кандидат-президентска двойка може и да повиши избирателната активност, а може, което е и още по-важно – да предопредели крайния резултат. Разбира се, в това число влагам и вота на нашите сънародници в чужбина."