"Що ми е мило и драго" на Добри Христов – еталон за българска хорова песен

Големият творец от първото поколение български композитори Добри Христов заема изключително място в нашата култура. Дейността му като ярък диригент, вдъхновяващ преподавател, прозорлив учен и активен ръководител на водещи музикални институции гради основите на българската професионална музика. Огромни са заслугите му в събирането и проучването на нашия фолклор, в създаването на класически образци на хоровата и соловата песен, както и за оформянето на естетически и творчески принципи у второто ни поколение композитори – като учител на личности от ранга на Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Филип Кутев, Марин Големинов.

Хоровото му творчество, обединило автентичния български фолклор и църковно-славянското пеене с принципите на класическата хармония, има фундаментален принос към художествената ни музика. На базата на народни песни от различни региони на България, Добри Христов създава десетки произведения за смесен, мъжки и детски хор. В много от текстовете на тези ярки миниатюри са запазени оригиналните диалектни особености – така Добри Христов до голяма степен заличава границата между своето лично творчество и народното.

Започнал пътя си в музиката като самоук (макар и изключителен) талант в родния град Варна, едва навършил 20 години Добри Христов създава две хорови китки – "Лиляна мома хубава" и "Пусти моми жеравненки", с които участва в конкурс за стипендия за обучение в чужбина. Фактът, че е отхвърлен от комисията е обиден за варненската общественост и варненци събират средства, с които младият музикант е изпратен да следва в Пражката консерватория, където негов преподавател е Антонин Дворжак. Трите години в Прага обогатяват Добри Христов с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. След завръщането си в родината през 1903 г. той разработва български песни от Македония, които счита за най-подходящи за авторски обработки със средствата на класическата хармония.

Повечето от тях, написани за мъжки хор, са публикувани през 1923 г. в сборника "Македонски песни", а сред най-обичаните и най-често изпълнявани е "Що ми е мило и драго", в която младеж изпява копнежа си да има дюкян в град Струга, да седи пред него и да наблюдава красивите девойки, които отиват за вода до местните извори.

В последните десетилетия този образец от региона на Струга (живописен град в днешна Северна Македония, разположен на северния бряг на Охридското езеро), е особено популярен в интерпретацията на знаменития ни народен певец Костадин Гугов. Българските хорове харесват и често изпълняват и версията на бележития ни композитор от второто поколение Петко Стайнов. Но обработката на големия майстор Добри Христов е първа. Неговият вариант, създаден само за мъжки гласове, е изпълняван от много формации.

Една от най-забележителните интерпретации датира от началото на 90-те години на ХХ век и е на мъжете от Смесения хор на Българското национално радио с диригент Михаил Милков (1923 – 2003). Този изтъкнат авторитет в областта на хоровото ни изпълнителско изкуство създава Смесения хор на БНР през 1952 г. и го ръководи повече от четири десетилетия, като оставя за фонда на Радиото над 500 записа. Знакови са гостуванията на състава в чужбина и работата с някои от най-големите световни диригенти като Хербет фон Караян, Клаудио Абадо и Рикардо Мути.

Изпълнението на  "Що ми е мило и драго", дирижирано от Михаил Милков, впечатлява със сила на внушението, богатство и красота на тембрите и удивително балансирано и спято звучене.