Нова книга разкрива непознати истории на българите в Южна Америка

Българи и техни потомци са оставили трайна следа в културата, обществения и политическия живот и дори в архитектурата на Южна Америка. За много от тях у нас се знае малко, но историите им заслужават да бъдат разказани. Двайсет и три такива житейски съдби събират Аксиния Иванова и Иван Цанков в новата си книга "Български таланти на южноамериканска земя".

Авторите на изданието живеят в Аржентина от началото на века, но запазват тясната си връзка с България. Създават Гражданска асоциация "Българите в Аржентина", първите на континента медии за страната ни на испански език – информационен портал losbulgaros.com.ar, интернет радио "Моята България" и др. Захващат се и със създаването на филми и книги - за "другата България", тази, която поколения преселници и техните деца изграждат с труда и таланта си отвъд Атлантика.

В момента Аксиния Иванова и Иван Цанков са за месец в Европа. Сред събитията в програмата им бяха XXI Световна среща на българските медии в Будапеща и представянето на "Български таланти на южноамериканска земя" в София. За книгата Иван Цанков разказва и в студиото на Радио България – как се ражда идеята и как авторите откриват нейните герои.

Всичко започва от среща с писателка с български корени от Уругвай, която се премества в Аржентина и се свързва с тях с молба за информация. От беседите с нея Аксиния и Иван научават за творчеството ѝ, за известността ѝ в Уругвай, за книгите, които е дарявала навремето на президента на страната Хосе Мухика. Тогава си задават въпроса колко ли още сънародници отвъд океана пазят истории, които чакат някой да ги чуе. В търсене на отговор подемат кампанията "Открий български талант" в своето интернет радио "Моята България". Издирват сънародници и хора с български произход, разговарят с тях, събират биографиите им. Постепенно натрупват материал за книга, в която редом със съвременниците намират място и личности от миналото.

Особено силно ги впечатлява съдбата на поета Марио Несторофф, който е син на български преселници. Цанков го определя като най-значимия талант сред българската общност в Аржентина. Той печели национален литературен конкурс със стихотворението "Песен за Чако". Сред членовете на журито е и Хорхе Луис Борхес. Приживе Несторофф не издава нито една книга, но стиховете му се превръщат в песни и се изучават в аржентинските училища. На него Аксиния и Иван посвещават документалния филм "Сърце като птица", който беше показан по повод 90-годишнината от рождението на поета при представянето на книгата в София.

В кои области българите в Южна Америка се изявяват най-ярко? И какво е общото в съдбите, събрани в книгата "Български таланти на южноамериканска земя"? Ето какво отговаря Иван Цанков:

"Най-много са писателите. Литературата е най-силно застъпена още от първите вълни на българската емиграция в Южна Америка. Писателят Самуил Стрезов, който е точно от първата вълна, се е ползвал с доста голяма слава навремето. Първата издадена от него книга ("Анга. Спомени на един емигрант" – бел.ред.) дори е била представена в литературните среди във Франция. Била е много интригуваща за тях. А общото, за което вие ме питате – да, има такова и ние винаги наблягаме на него. Това са типичните български черти, които, аз мисля, се проявяват не само в литературата, а и в другите направления, които дават възможност на българския талант да вирее дори на чужда почва. Въпреки всички трудности на новия живот в Новия свят, където, знаете, той трябва да се бори за живота си, за положението си и куп други неща. Но именно този талант е толкова специфичен, че където и да отиде българинът, той все пак избуява, показва това, което може, завоюва си името не само в областта, в която работи, но и в новата общност."

Сред историите, събрани от Аксиния и Иван, е и тази на строителния инженер Вътьо Коралски, пристигнал в Аржентина през 1948 г. с диплома и дребни монети в джоба. В Тукуман той основава собствена компания, става пионер във високото жилищно строителство в града и получава званието "Заслужил гражданин".

"В тези райони, където българската общност е голяма – на първо място провинция Чако, където е най-голямата и най-старата българска общност – тя има много висок престиж – споделя Иван Цанков.  – Да поясня само защо са отивали там – защото там е бил центърът на памукодобивната промишленост. Във времето, когато не е имало синтетични тъкани, памукът е бил една много търсена стока, имало е непрекъснато нужда от работна ръка и те са се заселили там. Това е първата общност, която открива училище за своите деца. Също така са известни с традиционното трудолюбие, което ние си го знаем оттука, и честността – всички тези качества на българите ги поставят на едно доста високо място в общността. Другото – това са българските таланти, които са се развивали не само в сферата, в която работят – да речем литература, музика, живопис, ами и в обществения живот. Има много фигури, които са направили доста и са много уважавани в съответната провинция. Само един пример: нашият сънародник Омар Ценóв, който за съжаление почина, е много известен писател, религиозен деец, държавник и така нататък. Училище в неговия град е наречено приживе на негово име с държавен декрет. Само това говори достатъчно."

Освен да прочете книгата, читателят може да види и чуе нейните герои. QR код го отвежда към фотографии, аудио и видео материали, включително интервютата, записани от Аксиния и Иван. Така зад имената и биографиите се появяват лица, гласове, лично разказани спомени.

Изданието е на български и на испански. Наличието на втория език има своето обяснение в спецификата на българската общност в Аржентина, пояснява събеседникът на Радио България:

"Има една особеност, която държа да поясня, и която малко се знае в България за българската общност в Аржентина. Това е, че тя се състои в преобладаващото си мнозинство от наследници на български имигранти. Единственото, което ги издава, че имат нещо общо с България, е фамилията им, завършваща на -off. Те не знаят български. По тази причина ние излъчваме и пишем на испански, за да достигнем до тях. Иначе никой няма да обърне внимание на това, което творим, ако го правим на български, въпреки че за нас е по-лесно. Дори сме получавали критики, че сме българска медия, пък пишем на чужд език. Но това е причината."

Дори когато езикът на предците вече не се говори у дома, семейните разкази се предават нататък. Те будят у следващите поколения желание да опознаят страната, от която е тръгнало семейството им. През последните години социалните мрежи създават усещането, че все повече потомци на българи се обръщат към корените си. Засилва ли се този интерес или просто става по-видим?

"Държа да поясня, че интерес към техните корени, към България, винаги е имало. Той е перманентен – категоричен е Иван Цанков. – Тези хора, с които контактуваме и които съставляват общността, вече достигат до четвърто поколение наследници на имигранти. Първите им впечатления са били от предците им, от дядовци, баби, които са им разказвали за България. Знаят много добре какво е баница, например. Обожават носиите. За тях България е нещо много свято. За съжаление, малка част от тях са идвали в България и я познават."

И така, докато потомците на преселниците търсят връзка с България, книгата на Аксиния Иванова и Иван Цанков ни дава възможност ние да се доближим до тях. Да опознаем хората зад имената и да открием как техните дела са станали част от живота на един далечен континент.