"Самуиловата крепост" пази жив спомена за цар Самуил и неговите ослепени войни

На 3 октомври 2026 с 21 артилерийски салюта България посрещна тържествено тленните останки една от най-значимите личности в последния период на Първата българска държава – цар Самуил (997–1014). Те бяха предадени от Гърция на нашата страна на церемония в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на премиерите на двете страни. Това важно събитие накара много българи да обърнат поглед към историята и да се докоснат до личността на този влиятелен владетел. Днес ще ви разкажем за крепостта на цар Самуил Самодържец в югозападна България, където споменът за величието и трагичната му съдба продължава да живее.

• Българи за завръщането на Самуил: Това е духовно преживяване

На 16 километра от гр. Петрич и на 3 километра от границата със Северна Македония се намира Националният парк-музей "Самуилова крепост", издигнат на мястото, където преди повече от 1000 години войската на цар Самуил е разгромена след нападение от византийците, предвождани от Василий II. Хълмът Куфалница, от който някога царят е контролирал Ключката теснина, разказва легендата за владетеля, който умира от мъка виждайки колоната от своите ослепени войни.

Битката при Беласица (известна още и като битката при с. Ключ) от юли 1014 година е ключов момент от българската история, когато войската на българския владетел цар Самуил се опитва да възпре настъплението на византийската армия. За да подсили отбраната срещу Византия, цар Самуил изградил система от отбранителни съоръжения, които са започвали високо в склоновете на Беласица, южно от село Ключ, стигали до планина Огражден и се простирали на повече от 8 км. Върху хълма царят построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова. Имало е 43 землянки, които са служили за лагер на Самуиловите войни. Разположението на Самуиловата крепост позволявало да се контролира цялата клисура и се ползвало като стратегически пункт за цялата отбранителната система. Именно там се разиграва трагичната битка, при която византийският император Василий II, останал в историята с прозвището "българоубиец", ослепява над 14-хилядната войска на цар Самуил – гледка, която пронизва като с нож сърцето на българския владетел и той умира. Днес мемориалът край Петрич напомня този пагубен момент в историята на Първата българска държава.

"Музеят "Самуилова крепост" е официално открит през 1982 г. и по своя идеен замисъл композицията ни представя една средновековна българска крепост, на чиято стена на бронзови барелефи са изобразени ослепените Самуилови войници, с протегнати ръце, сякаш търсейки помощ от своя цар – разказва Силвия Велчева, главен екскурзовод и административен секретар в Музея. – В центъра се издига скулптура на цар Самуил, която е дело на професор Борис Гондов. Монументът е с височина 5 метра, излята е от бронз и пресъздава момента, когато българският владетел вижда дългата колона от своите ослепени войни, застанал в поза с присвити в коленете крака, сякаш всеки момент ще се строполи. В едната си ръка царят държи меч, което подчертава факта, че над 40 години цар Самуил е пръв военачалник на българската държава. В другата си ръка държи скиптър, символ на царската власт. Главата е повдигната леко нагоре, защото вярва, че България ще пребъде през вековете. Проф. Борис Гондов ни показва онази голяма мъка, която изживява цар Самуил при вида на ослепената си войска. Навсякъде може да видим паметници, издигнати в чест на една победа, на един герой, докато тук виждаме паметник издигнат в чест на една трагедия."

Самуиловата крепост се свързва с една от най-големите трагедии в българската история – допълва Силвия Велчева и разказва историческите факти: "На 29 юли 1014 година византийските войски навлизат в българска територия, командвани лично от император Василий II. Той изпраща двама стратези да намерят пътечки през непроходимите места. Единият е Никифор Ксифий, който участва в конфликта от самото начало и неговият отряд се насочва на юг, към планина Беласица. Другият стратег е Теофилакт Вотаниат. Той командва северния отряд и се насочва към планина Огражден. Така се е стигнало до сражението в Ключката клисура, където българските войници са нападнати на два фронта, не са били подготвени и не са очаквали. Цар Самуил е спасен от неговия син Гавраил Радомир, който го качва на кон и го отнася в крепостта Прилеп. Имало е много убити, но повечето са били пленени – над 14 хил. войници, които малко по-късно са ослепени, като на всеки сто човека е оставен по един с едно око, за да ги води. Незрящите български войни са пуснати да се върнат при своя цар и на 6 октомври 1014 година, потресен от вида на своите войни, сърцето на цар Самуил не издържало и той умира от сърдечен удар. Така завършва пътят на един велик владетел, който в продължение на десетилетия успява да удържи независимостта на българската държава."

Днес парк-музеят се посещава от много ученици по време на т.нар. "зелени училища", а темата за цар Самуил е включена в учебниците по история, допълва Силвия Велчева. "Самуиловата крепост" продължава развитието си с нови международни проекти.

"През 2026 година Община Петрич и Историческият музей в града реализират два мащабни проекта. Единият е трансграничен проект за обновяване и социализация на НПМ "Самуилова крепост" по програма ИНТЕРРЕГ България-Северна Македония. Ще бъдат изградени дигитална реконструкция, визуална комуникация и дом за активност. Вторият проект е свързан с реставрацията и консервацията на голямата землянка, която е един от най-разпознаваемите елементи на Самуиловата крепост, защото се смята, че това е землянката, която е използвана от царя. За Община Петрич това е инвестиция в историята, в културата и в туристическия потенциал на целия регион. За нас като музей е важно посетителят да почувства значението на мястото и да се докосне до историята на цар Самуил и неговите войници, а "Самуилова крепост" да бъде не просто запазена, а разказана за бъдещето."

Как възприемат жителите на Петрич фигурата на този български владетел? Имат ли по-специално отношение към него?

"За хората от града цар Самуил не е просто историческа фигура от учебниците по история, той е час от идентичността на града и района. За тях крепостта е символ на сила и държавност. Когато говорим за Самуил, ние всъщност говорим за нашата местна памет. Затова ролята на НПМ "Самуилова крепост" днес е много важна."

Националният парк-музей "Самуилова крепост" е включен в списъка от 100 Национални туристически обекта на Българския туристически съюз. "Още през 1965 година мястото е обявено за паметник на културата с категория от национално значение, а през 1968 г. започват първите археологически разкопки, които са водени от Димка Серфимова, тогава завеждащ отдел "Археология" в Благоевград", добавя нашият екскурзовод Силвия Велчева.

Мемориалният комплекс е част от важните исторически паметници в "колекцията" на Регионалния историческия музей в град Петрич, в чиято структура са също впечатляващият античен град Хераклея Синтика и къщата-музей на прочутата българска пророчица Ванга. "Историческият музей съществува от 1966, но първоначално е бил музейна сбирка в частен дом. През 1974-а се мести в партерния етаж на читалище "Братя Младинови", а през 2022 г. прави значима крачка в своето развитие, когато е открит новият дом на музея след мащабна реконструкция на бивша военна сграда. Проектът е осъществен в партньорство с община Серес, Гърция. В него могат да се видят експозиции от археология, история и етнография", разказва в специално интервю за Радио България Силвия Велчева, главен екскурзовод и административен секретар в Музея.