Раждането на БРЦК и българското освобождение

След битката при Варна – 1444 г., и падането на Константинопол през 1453 г. средновековните български земи окончателно попадат под властта на османските султани. До 19-и век българската народност не може да бъде асимилирана и не спира да търси път към възстановяване на своята държавна независимост. През всичките векове на чужда власт българите се опират на три фактора: своята общинска независимост в рамките на османската система; християнската вяра и липсата на по-висок обществен, стопански и културен модел, който да възприемат от султаната. Съпротивата срещу имперския гнет се изразява в хайдушкото движение и периодични въстания.

Големите въстания винаги били свързвани с войните и пораженията на Османската империя и появата на чужди армии, които българите припознавали и подкрепяли като съюзници в своята борба. След Великата френска революция и Наполеоновите войни в началото на 20-ти век, по думите на историка Йоно Митов, българските дейци възприемат принципа – "ние сами". (Подобно на името на ирландската съпротива "Шин фейн"  – "Sinn Féin" - бел.авт.)

След революциите от 1848 г., които разтърсват Европа, по-будните българи също надигат глава. През 1862 година, когато Сърбия влиза в конфликт с Османската империя в Белград, под ръководството на Георги Раковски се събира въоръжена легия от 600 души, които през следващия четвърт век ще бъдат водачите на българската национално-освободителна борба. Идеята на легията е да настъпи в България и по примера на Похода на Гарибалди да вдигне всеобщо въстание. Поради политически причини това не се случва и легията води сражения само в превземането на Белградската крепост. Тогава първи помощник на Георги Раковски е Иван Касабов. Юристът Касабов пише през 1862 г. в Белград "Статут на един привременен български комитет" или "Привременно българско началство". Така за първи път в българското национално-освободително движение се появява думата комитет.

След разпускането на първата легия Иван Касабов създава в Букурещ Таен български централен комитет (ТБЦК). Издава пропагандните вестници "Народност" и "Тъпан". Поради вътрешни раздори, свързани с проруски и просръбски тежнения сред българската емиграция, Касабов се оттегля от ТБЦК и комитетската дейност замира. Но именно Касабов и неговата общност "Млада България" подпомагат втората обиколка на Васил Левски в българските земи за създаване на местни революционни комитети. Тези комитети ще бъдат свързани в мрежата на Вътрешната революционна организация (ВРО), която в крайна сметка след 1875 г. ще доведе до освобождението на голяма част от България. Касабов създава и отпечатва "Прокламация от името на Българското привременно правителство в Балкана", която Левски и комитетите ще разпространяват из българско.

Така на 31 октомври 1869 г. се стига до създаването в Букурещ на нов "Български революционен централен комитет" (БРЦК) начело с Любен Каравелов. Историците все още спорят за отношенията и субординацията на БРЦК в Букурещ с Българския революционен комитет, създаден от Васил Левски като главен за Вътрешната революционна организация със седалище в Ловеч. Но повечето изследователи са единодушни, че двата комитета са проява на една и съща организационна цел, в която Букурещкия комитет е външно представителство на ВРО.

Васил Левски пише и редактира основния документ на БРЦК – "Нареда на работниците за освобождението на българския народ".

Още в началото на "Наредата" или "Устава" се казва:

"Подбуда –Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел – С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере".

Гибелта на Васил Левски през 1873 г. и неуспехът на Старозагорското въстание през 1875 г. водят до разпадане на БРЦК. Но апостолите от временния емигрантски комитет в Гюргево през 1876 г. само за 4 месеца възкресяват ВРО, вдигат Априлското въстание и завъртат колелото на историческите събития, довели до Освобождението през 1878 г. и появата на Българското княжество.

Вижте още:

• Макгахан и българската кауза
  
  
• Арсеналът на свободата в Априлското въстание – Първа част
  
  
• Арсеналът на свободата в Априлското въстание – Втора част