Защо 1 ноември е толкова специална дата в българския календар

Има дати с отдавна запазено място в сърцата на българите. Празници, които сплотяват и окриляват. Дни, наситени с радост и гордост, вместо с толкова обичайните за времето ни полемики. Първи ноември е точно такъв празник – Ден на народните будители. Автентично български, неговият смисъл не оставя никого равнодушен. Посветен е първоначално на просветителите, книжовниците, революционерите и водачите, които с мисъл за народното благо се борят за свобода и напредък по време на Българското възраждане, докато все още земите ни са под османско владичество.

Днес тези личности са легенди. Надали има българин, който да не изпитва дълбоко възхищение към светли образи като духовника Паисий Хилендарски, епископ Софроний Врачански, възрожденския просветител Неофит Рилски, автора на първия новобългарски учебник Петър Берон, революционерите Георги Сава Раковски, Христо Ботев, Васил Левски или автора на първия български роман Иван Вазов… А те са само част от героите на перото и борбата, които не спират да повдигат българския дух и да призовават към свобода и национално израстване преди Освобождението на България през 1878 г.

• Денят на будителите продължава да напомня за смисъла на духовността и националната ни идентичност

Тези личности не са просто вдъхновители – не и в смисъла, в който разбираме тази дума днес. За да се пробуди и призове към осъзнаване и борба един народ, само убеждаване и личен пример не са достатъчни. Нужни са и страст, откритост, понякога настъпателност. Неслучайно много народни будители се обръщат смело, понякога остро, към съвестта на българите; те са онзи толкова необходим "трън в петата", без който, на пръв поглед парадоксално, няма как да се тръгне гордо напред.

Дълбоко залегнали в колективната ни памет например са онези прословути думи от възрожденското произведение "История славянобългарска" (1762 г.) на Паисий Хилендарски: "О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин?". Но настойчивият призив за промяна и осъзнаване продължава и в годините след Освобождението. Достатъчно е да си спомним пламенното възклицание на патриарха на българската литература Иван Вазов: "Стресни се, племе закъсняло!" от емблематичното му стихотворение "Линее нашто поколенье", писано през 1883 г.

Всеки народ има нужда от своите духовни и морални водачи, които не го оставят да изпадне в летаргия. А българите си имаме и техен празник.

• Да събудиш един народ – светла мисия през вековете

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив на 1 ноември, денят на покровителя на българския народ св. Иван Рилски по стар стил. Официалното учредяване на празника е през 1922 г. , като инициативата е на Стоян Омарчевски, тогавашния министър на народното просвещение. Той вярва, че трябва зорко да пазим спомена за делата на будителите – само така те могат да се превърнат в неугасващ пример за подражание и да поддържат жив националния идеал! Родолюбивата инициатива продължава до 1945 г., когато е отменена от комунистическия режим. Празникът се възстановява официално чак през 1992 г., като с времето думата "будител" постепенно добива по-широк смисъл – на личност, която държи буден българския дух независимо от епохата и нейните предизвикателства.

Тази година 1 ноември съвпада с втория тур на президентските избори. Мнозина ще видят в това символика, други – ирония. Но може би най-полезно би било да разтълкуваме това съвпадение просто като напомняне: за това какви личности са вдъхновявали някога българския народ и каква остра нужда имаме точно от такива водачи.

А такова осъзнаване, в крайна сметка, е също пробуждане…   

Вижте също:

• За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството