Ще продължи ли "българският Холивуд" да създава кино магия?

Там, където доскоро световни звезди като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и Райън Рейнолдс снимаха холивудски блокбъстъри, днес се усеща напрежение, което няма нищо общо с филмов сюжет. Кинокомпанията Nu Boyana Film Studios, разположена в полите на Витоша върху площ от 302 декара, се намира в най-решаващия момент за последните две десетилетия. На 17 ноември изтича 20-годишното ограничение за разпореждане с имотите, които владее "Ню Бояна филм". Краят на тази законова пречка предизвика вълна от тревога. През септември представители на филмовата общност и независимия културен сектор излязоха на протести пред Киноцентъра и Министерството на културата. Основният въпрос в гилдията е: ще остане ли "Бояна" дом на киното или този апетитен терен ще стане част от строителния бум в българската столица?

Какво ще се промени на 17 ноември?

За да разберем защо този есенен ден е толкова важен, трябва да се върнем към 2006 година. Тогава държавното предприятие "Бояна Филм" ЕАД е приватизирано от американската компания "Ню Имидж България" за сумата от над 6 млн. евро. В договора е заложена желязна клауза – купувачът няма право да прехвърля акции, да продава терени или да променя дейността на студиото за срок от 20 години. През този период американските инвеститори превърнаха "Бояна" в една от най-модерните снимачни площадки в Източна Европа. Краят на срока обаче означава, че от юридическа гледна точка собствениците вече имат пълната свобода да се разпореждат с имота.

Фабрика за блокбъстъри: Магията на декора

Зад оградата в софийския квартал "Бояна" се крие цял един свят. Там са изградени огромни сцени и мащабни декори – от детайлни улици на Ню Йорк, древен Рим с неговия Колизеум, до средновековни площади и арабски селища. Там са заснети такива филми, като екшън поредицата "Непобедимите", "Рамбо: Последна кръв", "Хелбой", "300: Възходът на една империя" и "Бодигард на убиеца".

Нарастващото обществено напрежение изведе на преден план две противоположни позиции по казуса. От една страна, кинодейците предупреждават за липса на гаранции за инфраструктурата и риск от жилищно застрояване. Те настояват за незабавен държавен одит на приватизацията. От друга страна, изпълнителният директор на Nu Boyana Ярив Лернер категорично отхвърля тези твърдения. В официална позиция от студиото заявяват: "Бояна" не се продава. Продължаваме да снимаме. Продължаваме да инвестираме. И възнамеряваме да останем част от бъдещето на българското кино", като допълват, че редовно са отхвърляли изгодни оферти за земята именно с цел да запазят филмовата индустрия.

Междувременно Министерството на културата съобщи, че проверките не са открили нарушения на приватизационния договор.

Какво може да загуби България?

"Бояна" отдавна не е просто частен бизнес терен. Тя се превърна в социално-икономически стълб. Киноцентърът осигурява постоянен поминък и високи професионални стандарти за хиляди български каскадьори, оператори, звукорежисьори и т.н.

Освен това, чрез обучителни центрове като Film Forge Vocational Training Center, младите български таланти получават изключителен шанс да се учат директно от професионалисти с опит в световни суперпродукции. Ако бъде свита дейността на Киноцентъра, България рискува да загуби водещата си позиция като филмова дестинация на Балканите, изградена през последните десетилетия.

Бъдещето на Киноцентър "Бояна" остава сериозен тест за баланса между икономическите интереси и опазването на културната памет. Макар изявленията на ръководството да дават известна надежда, филмовата общност остава нащрек.

Обществото и институциите ще трябва внимателно да следят всяко бъдещо инвестиционно намерение в полите на Витоша. Така ще гарантират, че "българският Холивуд" ще продължи да създава кино магия, а няма да се превърне в поредния жилищен комплекс.

Вижте също:

Българската история на режисьора, който създаде "Рамбо"