Автор:
Цветана Тончева
Новина
"Гугутка гука в усои" – тъжната невестинска песен на легендата Гюрга Пинджурова
петък 6 ноември 2026 20:30
петък, 6 ноември 2026, 20:30
Гюрга Пинджурова
СНИМКА: Архив
Размер на шрифта
Гласът на Гюрга Пинджурова – една от най-обичаните български народни изпълнителки, днес е жива памет, останала в сърцата на поколения с топлия, плътен и въздействащ звук. Наричана с обич Гуга, тази певица превръща фолклора на родния си Трънски край в истинско съкровище и оставя трайна следа в историята на българската култура.
Музиката присъства в дома ѝ от най-ранно детство. Майка ѝ пее, баща ѝ свири на гъдулка, а десетилетия по-късно Гюрга си спомня, че семейството им може и да не е било заможно, но е имало друго богатство – песента. След ранната смърт на бащата, майката е принудена да работи като прислужница в чужди къщи и жетварка по нивите. Малката Гюрга я съпровожда и буквално попива красивите мелодии на родния край. Дарбата ѝ е забелязана. Съдбовна се оказва срещата с голямата оперна прима Христина Морфова, която е възхитена от таланта ѝ и настоява момичето да получи професионално музикално образование в Държавното музикално училище в София. Впоследствие с помощта на Морфова, Гюрга заминава за Прага, където завършва оперно пеене в Консерваторията. Въпреки възможностите за международна оперна кариера тя избира да се завърне в родния град Трън.
СНИМКА: фото архив на Тодор Славчев
През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България – с арии и обработки на народни песни. Става учителка по пеене в отдалечено село, омъжва се, ражда две деца, не спира да пее и... още една среща се оказва решаваща в живота ѝ. В Трън гостува директорът на Радио София Сирак Скитник и случайно чува Пинджурова. Следва предложение да започне работа като солистка в Радиото, където по онова време песните се изпълняват на живо. През 1935 г. певицата и семейството ѝ се преместват в София, а Гюрга става редовен участник в радиопрограмата. Изпълнява предимно песни от трънския край, специално обработени за нея, акомпанирана от фолклорната група "Тракийска тройка". Емблематични за времето са и участията ѝ всяка неделя в Детския час на Радиото.
През 1939 г. се появяват първите ѝ грамофонни плочи. Характерният ѝ глас и самобитните интерпретации печелят огромна популярност. "Омиле ми, Ягодо" е може би най-известната ѝ песен. Много обичани са и "Попей ми, Янке ле, невесто", "Чича рече да ме жени", "Страхил войвода","Пушка пукна", "Слънце зайде", "Кавал ли свири", "Закукала кукувица".
СНИМКА: БНР
Гюрга Пинджурова оставя богато наследство – над 80 са само записите ѝ, запазени в Българското национално радио. Изпълнява не само фолклора на родния си Трънски край, а и от други етнографски области на страната ни, възрожденски и хайдушки песни... От 1955 година започва турнета в България и чужбина. Навсякъде я помнят като жизнена, весела, сърдечна и слънчева жена, намираща винаги общ език с всички, помагаща на всеки, изпаднал в нужда.
СНИМКА: архив
"Нейното присъствие респектираше, всички искаха да приличат на нея, да ѝ подражават. И аз го исках" – спомня си прочутата странджанска певица Магда Пушкарова. "Нямаше село, нямаше град да не разплака хората, тя беше един голям майстор на сцената. Беше като наша майка, така топло и сърдечно се държеше, че всички я наричахме "мама Гуга" – добавя големият македонски музикант Костадин Гугов. Заради любовта на почитателите ѝ и за заслугите ѝ към народната музика Гюрга Пинджурова получава най-високите държавни награди и звания. И днес песните ѝ продължават да живеят. В родния ѝ град се организират конкурси в нейна чест, общинският читалищен дом носи нейното име.
Паметникът на Гюрга Пинджурова в Трън
СНИМКА: БТА
Сред незабравимите изпълнения на Гюрга Пинджурова "Гугутка гука в усои" заема особено място. Невестинската изповед разкрива дълбока тъга и носталгия по детството. Гугутката, позната от народните обичаи и песни като символ на нежност и любов, от част от пейзажа се превръща в довереник, пред когото героинята изплаква тъгата си. Птичката събужда спомени за времето, когато жената е била малко момиче, нежно обичано и обгрижвано от родителите си. Сватбата и новото семейство бележат прехода от моминството към зрелостта, но сърцето продължава да пази топлината на майчината ласка и бащината закрила. Повторението на обръщението "леле" придава характерна народнопесенна емоционалност и подсилва усещането за едновременно топъл и болезнен спомен. Песента има и сръбска версия – "Гугутка гука во осоје", разпространена в Южна Сърбия. Текст, записан в областта Босилеградско Краище, демонстрира огромно сходство с българския – показателно за близостта на фолклорните традиции от двете страни на българо-сръбската граница. В изпълнението на Гюрга Пинджурова песента придобива особена нежност и искреност. Гласът не търси излишна драматичност, а разказва и преживява фино и естествено. Пинджурова превръща малката изповед за детството, майчината обич и неизбежната раздяла с родния дом в послание: всеки човек, независимо къде го отвежда животът, носи в сърцето си онова място, където някога е бил дете и където винаги ще копнее да се завърне.
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!