Голяма загуба за българската общност в Албания – отиде си Янка Селими

сряда, 4 ноември 2026, 13:30

Янка Трифонова - Селими

Янка Трифонова - Селими

СНИМКА: Личен архив на Милена Селими

Размер на шрифта

Почина Янка Селими – един от стожерите на българщината в Албания, създала нетленни мостове между българските, албанските и други балкански автори.

Родена в Добрич през 1935 г., Янка Селими изучава руски език в Московския университет, където се запознава със съпруга си албанец и заминава да живее в Тирана. В продължение на години е водещ и преводач на емисиите на български език на Радио Тирана. Професионалната и дейност включва преподавателска работа в Университета на Тирана. Тя е сред утвърдените преводачи на балканска литература и непоколебим защитник на българското малцинство в Албания.


Голяма загуба за българската общност в Албания – отиде си Янка Селими

СНИМКА: личен архив

"Янка Селими напусна този свят, оставяйки ценен принос под формата на преводи – първите стихотворения на Георги Господинов на албански език ще носят нейното име, едно историческо интервю в списание Biograph, озаглавено "Глас от бункера" (б.р. тя е била последната чужденка в Албания, преживяла комунистическия режим), както и мемоари, които, вярвам, скоро ще попаднат в ръцете на читателите" – написа нейната дъщеря Милена Селими, която продължава чрез преводи на съвременна българска литература да гради културните мостове между Албания и България, чиито основи поставя Янка Селими.

Янка Селими

Янка Селими

СНИМКА: Фейсбук страница М.Селими

"Чрез своята мъдрост, знания, нежност, любов и способност за саможертва, тя ме научи – чак до последния миг на физическото си съществуване – че най-висшата задача в живота е да се научиш как да си отидеш от него. Тя изпълни и тази задача с достойнство и стоицизъм, точно както подхождаше към всеки друг дълг в живота си. Моята великолепна майка – тя, която никога не спря да пише, да превежда и да разказва истории, чак до последните си мигове. Тя е истински пример за сила, кураж и талант не само на преводач, но на жена, майка и любима!" – споделя Милена Селими.

"Милата Янка... Обичах я без да съм я срещал. Моята първа преводачка на албански. Ще пазя нейните съобщения. Обич и памет" – написа във Фейсбук писателят Георги Господинов.

Благодарение на преводаческата работа на г-жа Селими до албанските читатели стигат произведения на Йордан Йовков, Блага Димитрова, Стефан Цанев, Боян Биолчев и др.

Милена Селими и Янка Селими

Милена Селими и Янка Селими

СНИМКА: Личен архив на Милена Селими

"Янка Селими попада в Албания, когато страната се затваря херметически към целия свят, а това белязва живота ѝ. Тиранията се опитва да погуби семейството ѝ, тайните служби Сигурими (DSSh) я следят денонощно, защото като чужденка я подозират, че е шпионка. Тя започва работа в комунистическото албанско радио и десетилетия наред е длъжна да води предаванията на български език за чужбина, да превежда и чете в ефир трудовете на диктатора Енвер Ходжа – разказва в публикация в социалните мрежи Божидар Божков, работил по статията за сп. "Биограф", и допълва:

"Янка бе на 91 г., когато се съгласи да ми помага за текста, макар и тежко болна. Близо два месеца общувахме пълноценно през интернет, тя разказваше спомените си, изпращаше ми снимки. Успя да дочака излизането на статията в началото на октомври. Дочака да получи преди две седмици и самото списание, което ѝ изпратих в Албания". 

Милена Селими споделя още един съкровен и много красив спомен, свързан с българските корени на скъпата ѝ майка:

"В паметта ми оживява омайната приказка, разказвана от моята *майко* – скъпата ми Янка – за къщата на хълма, откъдето се открива гледка към златните добруджански ниви. Там, още петгодишна, тя се опитваше да улови слънцето, докато то се скриваше зад хълма. Изкачваше стъпало след стъпало, изпълнена с удивление, любопитство и очакване за голямо откритие: къде отива слънцето? Какво има отвъд хълма, където то залязва? Има ли там къщи, хора или други земи? Но слънцето никога не изчезваше напълно, а стъпалата сякаш нямаха край, докато настъпваше здрачът.

"Намерих слънцето; *ти* си моето слънце“, написа ми тя преди време."

Светлината на един живот угасва, но красотата на словото остава. Поклон пред паметта ѝ!

 

Редактор: Елена Каркаланова

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!