Малко Търново и Петрова нива – историята и духът на Странджа

В сърцето на Странджа, само на няколко километра от границата с Турция, се намира Малко Търново – единственият град в българската част на планината. Заобиколен от гори, извори и хълмове, югоизточният български град съчетава живописната странджанска природа с история, която започва много преди създаването на съвременната българска държава. Именно тук древни следи, възрожденска архитектура и споменът за борбите за национално освобождение се срещат на едно място. 

Историята на района отвежда още към тракийската древност. В околностите на днешния град са открити долмени и могилни некрополи, а според основоположниците на археологията у нас – чехите Карел и Херман Шкорпил, тук се е намирала римската крайпътна станция Утсургас.

Самото селище Малко Търново възниква вероятно в края на XVI или началото на XVII век, когато жители на околните колиби и малки села се заселват около извора, известен като Големия врис. 

Разходката из центъра на града позволява да се усети и по-късната история на Малко Търново. Сред запазените сгради особено място заемат къщите от странджанската възрожденска архитектура, в които днес са разположени експозициите на Историческия музей "Проф. Александър Фол". Музеят е създаден през 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа", а през 2002 г. е преструктуриран в общински исторически музей. Експозициите са разположени в странджански възрожденски къщи – паметници на културата.

Посещението на музея е своеобразно пътуване през различни пластове от историята на региона. Археологическата експозиция представя находки от обекти в града и около Малко Търново. Отделно са показани образци на иконна живопис от местни майстори, предмети и традиционни облекла от източнорупската етнографска област, както и материали, свързани с борбата за национално освобождение. Природната сбирка пък насочва вниманието към характерния свят на Странджа.

Историята на Малко Търново е неразривно свързана и с борбата за национално освобождение. След Освобождението на България през 1878 г. Берлинският договор оставя Странджа извън пределите на новата българска държава. В региона продължава дейността на революционни комитети, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1903 г. именно в Странджа се подготвя едно от най-значимите въстания в българската история – Преображенското.

За да се стигне до едно от най-паметните места в тази история, пътят продължава през странджанската гора към Петрова нива. Историческата местност се намира в близост до село Стоилово, на около 32 километра от Малко Търново според информацията на Природен парк "Странджа". Днес мястото е обект от национално значение и е сред местата, които свързват историята на Странджа с природата на планината. 

На 29 юни 1903 г. на Петрова нива ВМОРО взема решение за обявяване на Преображенското въстание в подкрепа на започналото вече Илинденско въстание в Македония. В конгреса участват над 300 делегати, войводи и четници. За ръководители на въстанието са определени Михаил Герджиков, капитан Стамат Икономов и Лазар Маджаров, а за началник на въоръжените сили е избран Георги Кондолов. Въстанието в Странджа избухва на 6 август – празника Преображение Господне. 

Днес тишината на гората и широката гледка към странджанския пейзаж са част от усещането при посещението на Петрова нива. В центъра на мемориалния комплекс се издига паметникът, посветен на участниците и жертвите на Илинденско-Преображенското въстание. В комплекса има и музейна експозиция, а по повод 100-годишнината от въстанието е изграден и осветен параклис-костница "Св. Петка". Мемориалният комплекс, заедно с Историческия музей в Малко Търново, е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Но Петрова нива не е само място за историческа памет. В непосредствена близост до мемориала се намира едно от живописните места за наблюдение на странджанския пейзаж и меандрите на река Велека. Природният парк "Странджа" е известен със своите гористи територии, вековни дървета, извори и многобройни параклиси. Така пътуването до Петрова нива естествено се превръща в среща не само с историята, но и с природата на планината. 

Малко Търново и Петрова нива могат да бъдат разгледани като две части на едно пътуване. В града са музеят, възрожденските къщи и следите от многовековното минало на региона. 

А между тях остава Странджа – тиха, зелена и различна от познатия образ на България като морска или планинска туристическа дестинация. Тук разстоянията между историята и природата са малки, а едно посещение на Малко Търново може да бъде начало на по-дълго пътуване из една от най-слабо урбанизираните и най-богати на културно наследство планини в страната.

Вижте също:

• Поклоннически маршрут ще свързва Созопол и Малко Търново