Автор:
Весела Кръстева
петък 6 ноември 2026 12:00
петък, 6 ноември 2026, 12:00
Вежди Рашидов
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Скулпторът, два пъти министър на културата и бивш председател на Народното събрание на България Вежди Рашидов е починал рано тази сутрин, съобщиха от пресцентъра на партия ГЕРБ, която той представляваше повече от 15 години. Новината по-късно беше потвърдена и от семейството му пред Нова телевизия, като стана ясно, че причината за смъртта е сърдечен удар. Големият творец остави след себе си непреходно изкуство – бронзови произведения във Ватикана и Палма де Майорка, сграда, която промени музейната карта на София, и политическа биография, за която мненията ще останат разделени.
СНИМКА: БТА - архив
Кой е Вежди Рашидов?
Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград, в семейство на етнически турци. Когато е на две години, семейството се мести в Хасково, а детството му минава в лишения и години в сиропиталище след смъртта на неговата майка – известната певица Кадриè Латѝфова (среща се и като Лятифова) загива в автомобилна катастрофа, когато Рашидов е само на 10 години. Въпреки трудния живот, или може би именно заради него, изкуството се оказва спасението, което той сам създава с ръцете си. Вежди Рашидов завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. и Националната художествена академия със специалност "Скулптура". Години по-късно той се връща в Академията, но като преподавател, за да предава на следващите поколения таланта си да вдъхва живот на металите.
През 1985 г. печели конкурс на Международен център за изкуства в Париж (Cité internationale des arts) Cité des Arts във Франция и заминава на творческа резиденция във френската столица. Престоят там, в разгара на късния социализъм у нас, му дава нещо, което малцина български творци от неговото поколение имат: пряк контакт със западната художествена сцена и самочувствие, че може да бъде част от нея. Три години по-късно, през 1988 г. в Париж печели наградата за най-добър чуждестранен художник на Art Dialogue с маските на Бетовен. Именно това е една от най-запомнящите се серии от произведения в неговата кариера, като през годините създава над 60 бронзови маски на композитора. Днес една от тях е в колекцията на Ватиканските музеи. Други дванадесет стоят в парка на скулптурите в Палма де Майорка, в съседство с творби на Хуан Миро, Пикасо, Кандински и Чилида. Последната голяма изложба на поредицата, "Бетовен – Маски", събра 20 бронзови маски и девет рисунки в собствената му галерия Vejdi Art Gallery в София през май 2025 година.
СНИМКА: архив
Друга тема, която съпровожда търсенията през целия му живот е конят и кентавърът. През 2012 г. показа пет скулптури и 17 акварела по темата в Музея на конната цивилизация в Йокохама, единствения музей в света, посветен изцяло на коня. Бронзът остана до края любимият му материал за работа, а една от най-известните статуетки, изработена от Вежди Рашидов, и до днес се връчва на победителите на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна.
През 2002 г., по случай 30 години творчество, президентът Георги Първанов го награждава с орден "Стара планина"- Първа степен. От 2004 г. е член-кореспондент на БАН. Вежди Рашидов е носител на златния медал "Данте Алигиери" на Ватикана, на руския орден "Александър Невски" I степен, на отличия от Украйна и Турция.
СНИМКА: БГНЕС
Политиката пред изкуството
В периода 1999 – 2003 година Вежди Рашидов е общински съветник в Столичния общински съвет от групата "Другите за София" по времето на управлението на кмета Стефан Софиянски. Групата обединява известни общественици, интелектуалци и политически фигури, които влизат в градската управа извън основните партийни листи на големите тогавашни сили (като ОДС и БСП). Истинското му стъпване в голямата политика е през 2009 г. и е белязано от символика, която трудно може да се подмине.
Макар и етнически турчин, Вежди Рашидов години наред е един от най-острите критици на ДПС. На парламентарните избори през 2009 г. е кандидат за депутат от партия ГЕРБ в Кърджали. Печели и става първият от много години насам кандидат извън Движението за права и свободи, избран за депутат от този регион. ГЕРБ печели убедително изборите и Рашидов е избран за министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов. Остава на поста до оставката на кабинета през 2013 г.
През ноември 2014 г. той отново оглавява министерството, този път във втория кабинет на Борисов, и остава до януари 2017 г. Проектът, който Рашидов сам смяташе за свое най-голямо постижение начело на културното ведомство е Националната галерия "Квадрат 500". Комплексът в центъра на София беше открит официално през май 2015 г. и събира под един покрив хилядолетия изкуство от националните колекции на България и даде на столицата модерно музейно пространство, каквото дълго ѝ липсваше.
СНИМКА: БТА
Между двата си мандата, и след тях, неколкократно е
избиран за народен представител, а в парламента дълго време ръководи "Комисията
по култура и медии".
Размах и острота Вежди Рашидов проявяваше не само в работата си, но и в езика
си. Със своите действия той не веднъж е влизал в медийни скандали и е плащал
цената за това. През 2001
г. е задържан за кратко след сбиване с полицай пред сградата на Столичната
община. Като министър неведнъж възмущаваше обществеността с изказвания в
интервюта, които предизвикаха остри реакции. Именно така дойде и краят на
политическата му кариера през август 2023 г., когато по време на дебат в
пленарна зала за промените в Закона за защита от домашното насилие включеният
микрофон записа нецензурни и обидни негови реплики към присъстващите. Реакцията
беше незабавна и категорична и на 7 август Рашидов подаде оставка като
председател на Комисията по култура и медии и като член на ръководството на
ГЕРБ. Последва извинение от негова страна и напускане на българската политика
на 1 септември 2023 г.. През лятото на 2026 година той все пак стана част от
инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова за президент на
страната ни.
СНИМКА: БТА
Завръщане към таланта
След оттеглянето си от политическата сцена Вежди Рашидов се върна към работата
в ателието си и продължи да организира изложби с нови творби. В края на 2025
година, той откри коледната експозиция "Дървото" в БТА с 60 нови
акварела и рисунки, посветени на цикъла на живота. В експозицията той беше
вложил смисъла на земния ни път, който с думи обясни – "Раждаме се,
растем, остаряваме и си отиваме, а след четиридесет дни никой не ни помни".
Днес всичко това звучи почти пророческо с едно малко изключение – талантът,
който остава извън забравата, думите и скандалите.
СНИМКА: БГНЕС
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!