Димитър Димитров – пазител на историческата памет в Западните покрайнини

Дните от 6 до 8 ноември през 1920 година са белязали със страх и тъга живота на българите в  Западните покрайнини. Окупацията на Босилеградска, Царибродска и Струмишка област от сръбските войски преди малко повече от век все още е жива в паметта им.

Видими и днес са последиците от раздялата на България с изконни нейни територии след края на Първата световна война – 1545 кв. км, в които попадат 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула. Всяка година сънародниците ни, които с болка в сърцето, определяме като "толкова близо, а всъщност толкова далеч от България", отбелязват тези, определяни от тях като черни дни, с различни инициативи, кръгли маси и дискусии за поуките от изминалото време и незарасналите рани.

106-ата годишнина от историческите събития е повод за специална конференция, посветена на Западните български покрайнини, тяхната история и перспективи, която се проведе в два дни, на 5 и 6 ноември в София и Кюстендил. Участник в срещата в София беше и един от доайените на българската общност – Димитър Димитров, посрещнал по-рано тази година своя 80-годишен юбилей.

• Борец за българската кауза в Западните покрайнини получи Златна значка от ИАБЧ
  

Една от целите, на които той се е посветил e събирането на солиден архив от документи и информация, като се надява един ден някой да се заинтересува и издаде събраните исторически свидетелства. Друга важна за Димитров кауза е опазването на паметта на петима български войници, дали живота си в Междусъюзническата война от 1913 година:

"Това са хора, избити от сръбска дивизия, без все още да е обявена война. Понася се мълва, че те са задържани заради комарджийство. Извеждат ги на един километър от Босилеград по пътя за Враня и там ги питат – "искате ли да подпишете капитулация, или не?".

Петимата с вързани ръце са казали, че български войник не подписва никаква капитулация. Избиват ги, а да убиеш хора е престъпление по всички конвенции, но никой не дръзна да каже нищо по този въпрос. Даже и днес си мисля, че имаме право да съдим виновните за стореното. За 100-годишнината от избиването им, реших да предприема нещо и работих – почистих, направих една платформа, сложих пет плочи, които поръчах в Кюстендил и така ги реализирах. Много ми е мило, че това нещо го направих."

Денят на Западните покрайнини е повод за българина от Босилеград да напомни важен за сънародниците ни момент и поуката от него:

"Още през 1919 година на 27 ноември е подписан Ньойският мирен договор и от тогава до днешен ден все е черно и по-черно не може да бъде. Българските политици трябва по-мъжки да постъпват, когато се срещат със сръбските – съветва Димитър Димитров, спомняйки си една среща на политици от двете страни на границата през 2019: – Тогавашният премиер Бойко Борисов и тогавашният президент Александър Вучич се срещат и сръбският държавник поздравява с изречение на български, а Борисов отговаря, че "от днес пада Берлинската стена в отношенията между Сърбия и България". Истината е, че нищо не е паднало и всичко е катастрофа!" – категоричен е Димитър Димитров.

На финала на разговора, събеседникът ни изразява една своя плаха надежда за бъдещето, свързана с резултатите от парламентарните избори в Сърбия, спечелени от движението "Студентска листа":

"Да се надяваме, че сега студентите наистина ще могат да направят нещо. Аз лично гласувах за тях, макар че рядко излизам да го правя на избори в Сърбия. Много ядове съм набрал от властите" – заявява с горест в гласа Димитър Димитров, връщайки се към миналото и годините на юношество на един българин в най-източните части на днешна Сърбия.