Автор:
Йоан Колев
Новина
От колекцията на Радио България:
Музиката на Прехода – парченцето свобода, за която бленуват поколения
вторник 10 ноември 2026 09:05
вторник, 10 ноември 2026, 09:05
СНИМКА: БНР - архив
Размер на шрифта
„Това, което стана, си го спомням като на кино. Беше нещо, за което всички бяхме мечтали, а последните години в гимназията бях убеден, че не може да продължи по този начин. И то се случи…“ – казва за преживяното на 10 ноември 1989 година музикантът Стефан Вълдобрев. Новината, че управлявалата 45 години Българска комунистическа партия сменя своя ръководител Тодор Живков, заварва Васил Георгиев, придобил популярност като Васко Кръпката, в собственото му такси - в момент, в който качва поредния клиент. Ето така музикантът, който облича в блус емоциите на хиляди българи, научава, че преходът от социализъм към демокрация е започнал.
Следват години на надежда – че скъсването с комунистическото минало ще премине бързо, а цялата истина за 45-годишния социалистически период ще излезе наяве. Уви, това не се е случило напълно и до ден днешен. Но, както и преди, така и в първите години след 10 ноември 1989 г., музиката оказва огромно влияние върху формирането на личности, чиито гласове се чуват, въпреки ограниченията на времето.
„Мисля, че изкуството е един паралелен свят. Човек може да избяга в него, когато спре да му харесва онова, което го заобикаля – казва в интервю за Радио България обичаният Валди Тотев от „Щурците“. – През онези „соцгодини“ музиката беше парченце, къс свобода. Най-верните ни привърженици дори отнасяха боя за дързостта си открито да ни харесват. В един момент се наложи да спрем да свирим, за да не изглеждаме като капан, в който се ловят нашите почитатели.“
Валди Тотев
СНИМКА: БНР - архив
Макар демокрацията да има много несъвършенства, Валди Тотев твърди, че тя е предоставила безценни възможности, които осмислят всяка жертва, правена преди. „Днес човек има възможност да избира къде да живее, къде да работи – нещо, което не сме и сънували, че може да ни се случи тогава. Огромната ни придобивка е свободата. Без нея знаем какво беше и достатъчно време го живяхме. Моите деца, както и тези на втората ми съпруга, живеят и работят в България, внуците ми също са тук. Аз никога не съм и помислял да остана някъде в чужбина. Хубаво е и, че можем да свирим музиката, която искаме, че можем да казваме каквото мислим, което по-рано беше немислимо“, допълва авторът на песните „Светлина“ и „Вдигни очи“, огласяли площадите в първите години на демокрацията.
„Тогава, за разлика от сега, протестът имаше ясна цел – казва композиторът Стефан Димитров в интервю за Радио България през 2020 година. – Искахме да свалим комунизма и това беше желанието на целия народ. Успешните песни, които създадоха моите колеги, помогнаха много за осъществяването на тази цел. Музикантът е свободолюбив по природа и не можеш да го ограничаваш.“
Стефан Димитров
СНИМКА: личен архив
От дистанцията на времето, Димитров признава, че не би променил нито едно от решенията, които е взел в дните около 10 ноември 1989 г., защото „всичко тогава беше откровено и спонтанно“. Що се отнася до това как се е променило участието на музикантите в обществено-политическия живот, композиторът казва, че това не може да стане по поръчка:
„Просто това поколение остаря и след 30 години вече няма същата сила. Сигурно трябва да дойдат други. Но щом не се появяват, значи все още не е необходимо.“
По публикацията работи: Марта Рос
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!