Новина
Елисавета Попантонова – история на достойнството по време на диктатура
След пламенна реч в Народното събрание "Зелената попадия" е изпратена в концентрационен лагер
вторник 10 ноември 2026 08:10
вторник, 10 ноември 2026, 08:10
Елисавета Попантонова (1910 – 1992)
СНИМКА: Регионален исторически музей Габрово
Размер на шрифта
Изборът да устоиш на изстъпленията и да останеш човек, когато себеподобни се превръщат в зверове, с една цел – да съхраниш ценностите, предадени от твоите родители, в името на справедливостта. Този урок ни преподава Елисавета Попантонова, която бива подложена на унижения, побоища, мъчения, но никой не успява да пречупи духа й, обграден с непристъпна стена.
Елисавета Попантонова се ражда през 1910 г. в София в семейството на Георги Миладинов, технически директор на Народния театър, и завършилата педагогическа гимназия и отлична цигуларка Виктория Сейзова. В просторния й дом във възрожденски стил в центъра на града гостуват видни майстори на словото като Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, а куриери на ВМРО се укриват в създаденото за тях скривалище.
През 1932 г. в Православното доброволческо просветно братство при църквата "Света Троица", на чието настоятелство е член, Елисавета се запознава със студента от Богословския факултет на Софийския университет Антон Попалександров, за когото скоро се венчава. Но вместо да замине за Италия и да надгради образованието си, последва съпруга си в родното му село Станчов хан в Тревненския Балкан. Той става кмет и строи път, каптира извор, докарва вода, поставя основите на училище, а тя организира шивашки курсове и учи младите жени на домакински умения и хигиена.
Елисавета Попантонова със съпруга си Антон Попалександров
СНИМКА: Личен архив на д-р Мирела Костадинова
Две години по-късно Антон Попалександров е ръкоположен за свещеник в църквата "Света Богородица" в Габрово и се занимава с множество дейности в полза на обществото. Елисавета пък става учителка в Стопанското училище и също така членува в женското дружество "Майчина грижа" и в Православното християнско братство към храма на своя съпруг. Раждат се и двете им деца Виктория и Александър. Но идва 5 септември 1944 г. – деня, в който Съветският съюз обявява война Царство България, а последващите събития водят до задълбочаване на политическата криза и преврата от 9 септември 1944 г., когато се налага насилствено комунистическият режим. Животът на семейството на Елисавета и Антон Попалександров се преобръща.
"На 9 септември Отечественият фронт завзема властта и новото правителство е оглавено от Кимон Георгиев – разказва журналистът Магдалена Гигова пред Радио София на БНР. – Семейство Попалександрови очаква, че България ще се спаси от чужди влияния, ще заздрави раните, нанесени от войната, и ще тръгне по пътя на демокрацията. Междувременно министърът от БЗНС Никола Петков отправя призив към всички земеделци за незабавно възстановяване на организацията. Скоро Елисавета Попантонова е избрана в градското и околийско настоятелство на партията в Габрово. На събрание на ОФ я карат да подпише лист с имената на хора, които ще изпратят принудително в гората да секат дърва. Председателят на комунистическата партия я заплашва, че ще я прати в затвора, ако не сложи подписа си. Тя обаче не подписва, на следващия ден взема влака за София и отива в дома на Никола Петков, който, видимо ядосан, одобрява стореното."
Скоро започват сблъсъците между комунистите и земеделците и Съветският съюз заповядва акция за обезглавяването на БЗНС. На 26 август 1945 г. земеделските министри напускат кабинета, а Никола Петков застава начело на опозицията.
Никола Петков говори на предизборния митинг на БЗНС, 22 октомври 1946 г.
СНИМКА: bzns.bg
В Габрово Елисавета Попантонова се превръща в духовен лидер на земеделците – наричана "Зелената попадия", както ще остане позната и до днес.
"Във вестник "Народно земеделско знаме" тя публикува статия "Насилието е безсилно срещу волята на народа", в която прави паралел между страданията на българите по време на петвековното турско робство и комунистическото време – продължава разказа си Магдалена Гигова. – Констатира, че бъдещето на младите се определя от Отечествения фронт, че децата на земеделците не получават бележка за честност и благонадеждност, че биват изпращани в лагери и затвори. Подчертава и че БЗНС е създадено от честни хора, които искат в България да има ред и законност както във всяка демократична държава."
След публикацията Елисавета Попантонова е предложена за народен представител от Габрово, а хората в околността започват да и доверяват тревогите си – вземат им къщите, земите и добитъка, правят ги зависими от партийните секретари, гладуват. Въпреки манипулациите от страна на комунистите, през 1946 г. тя е избрана за депутат. По повод проекта за бюджет от парламентарната трибуна тя пита мнозинството, което твърди, че слага край на нищетата, мизерията и безработицата и решава радикално всички социални проблеми: "С основаването на новото министерство направено ли е нещо повече в социално отношение, което действително да е променило облика на нашата действителност сега, когато претендираме, че живеем в нова отечественофронтовска ера?". От парламентарните банки се чуват подвиквания, на които тя отговаря, че просията е станала масово явление.
Депутатите на БЗНС Никола Петков и Коста Лулчев в Шестото Велико народно събрание - 1946-1947 г.
СНИМКА: bzns.bg
Започват сблъсъци в пленарната зала. Мнозинството иска Елисавета Попантонова да бъде свалена от трибуната, повлечена е от тълпата, но я спасява опозиционният депутат Коста Лулчев. Дни по-късно тя е в Габрово, за да отпразнува със семейството си Възкресение Христово. На Велика събота по време на заседание в местния клуб на БЗНС "Никола Петков", обкръжен от началници на Държавна сигурност и милиционери, нахлуват комунисти, заплашвайки опозиционерите с унищожение. На улицата лумпени застигат Елисавета Попантонова и разкъсват дрехите й, но тя успява да се добере до храма, където служи нейният съпруг.
"Първият, който ме настигна, извади пистолет и започна да ме бие с него. Набута ме в един от владишките тронове срещу кандилото и още по-силно продължи да ме удря с пистолета по главата, където свари, така че ми изби предните зъби. В този момент аз си измъкнах ръката и го пернах по пистолета, който изхвърча на 5-6 метра… Той беше по-силен, събори ме на земята и започна да ме рита и гази. В този момент към него се присъедини още един побойник и още един, и още един… Десетина души влетяват вътре, вдигат ме от земята с бой и ми натискат главата върху иконостаса на Света Богородица. Дърпат кандилото с желанието да ми запалят косата, но при движението олиото се разсипва и то загасва. Помислих – Света Богородица ме спаси от запалване и може би предотврати големия пожар", ще разкаже след години жертвата.
Никола Петков говори в Шестото Велико народно събрание
СНИМКА: bzns.bg
На 16 октомври 1947 г. земеделският опозиционен лидер Никола Петков е осъден на смърт и започват арести на депутати. Държавна сигурност намира Елисавета Попантонова в 4,00 ч. в дома на майка й, където е с двете си деца. Следва арест, побоища, държат я гладна и овързана с тел на два дирека, докато плъхове се гонят около нея. Накрая се озовава в лагера "Босна" близо до село Ножарево.
"Милиционерите ме заведоха в една стая при домакина, съблякоха ми моите дрехи и ми дадоха риза от американ – мръсна, но аз бях толкова зле, че не обърнах внимание на нищо. Целия ми гръб беше без кожа – от месото течеше жълта вода, която миришеше… В лагера заварих 70 жени. Заведоха ме в стаята на политическите –учителки, аптекарки, съпруги на царски офицери, земеделки, които поддържат идеите на Никола Петков, дори прима балерина от Кооперативния театър. В съседната стая са криминалките. Всяка сряда и събота пристигат още жени и скоро техният брой достига 1800. Те работят, правят тухли, за да строят помещения за новопристигналите. Пренасят дървета по нанадолнище, някои от тях падат под тежестта им с премазани крайници. Случвало се е ние да копаем ниско долу, горе минава път. Мине някоя каруца от селото, спре и ни подхвърли бохча. Тя се търкулне в шубрака и ние я вземем – в нея е погача със сирене и цигари. Турците са добри хора. Жените изнасят на гръб камъни, които трябва да чукат, но никога не успяват да си изпълнят нормата. Винаги са гладни. На проверка се нареждахме една до друга. Началникът Димитров питаше: "Гладни ли сте? Отворете си устата!" Ние отваряхме уста и тогава той се изхрачваше в нечия."
След като е освободена от лагера, поставят Елисавета под домашен арест. Семейството е преследвано на всяка крачка – дори в градината има съгледвач, и съпругът й е заточен в гробищната църква на град Елена. Едва когато е на 62 години, й позволяват на половин щат да продава свещи в храма, в който някога бива пребита. Така и не получава пенсия, тъй като стажът й като народен представител не е признат. Съпругът й умира през 1982 г., но тя остава вярна на габровчани и не се завръща в родния си град.
Елисавета Попантонова с внуците си
СНИМКА: Личен архив на д-р Мирела Костадинова
Елисавета Попантонова доживява падането на комунизма през 1989 г., но напразно очаква някой от съпартийците й да я потърси, а и повечето вече не са между живите. Изненадват я обаче хора, които във времето нараняват и тялото, и душата й. Милиционерът, който стои пред вратата на Държавна сигурност, докато я водят на разпит, й се извинява, биячът в храма провожда съпругата си да измоли прошка, а друг насилник от репресивните служби, виждайки я на гарата в Горна Оряховица, коленичи пред нея в разкаяние и дори й предлага да я назначи в неговата бригада.
Днес, когато отбелязваме 37 години от официалната раздяла с комунистическия режим (10 ноември 1989 г.), обявен за престъпен със закон през 2000 г., е добре да помним, че някога е имало хора, които не са скланяли глава, дори това да е коствало живота им. Защото ако не забравяме миналото, по-лесно ще разпознаем знаците на потисничество и посегателство над свободата,преди те отново да се превърнат в реалност.
Текст: Диана Цанкова (По разказ на Магдалена Гигова в рубриката "Адресите на любовта" на Радио София на БНР)
По публикацията работи: Иван Петров
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!