Пазителят на времето в Тараклия – музеят, събрал духа на бесарабските българи

В сърцето на Бесарабия, където паметта за българските преселници е жива във всеки дом, Музеят за културно наследство на Тараклия живее своя нов живот. След мащабна реконструкция, през месец май тази година той отвори врати в напълно обновен вид. Площта му нарасна значително – с над 150 кв. м., а увеличената квадратура даде възможност за откриването на две важни зали: за наука и техника, както и конферентна зала с киносалон.

Състоянието на този музей е важно за българското културно наследство в тази част на Молдова, особено предвид факта, че близо 80 % от населението на град Тараклия е с български корени. Експозицията на музея се фокусира върху две исторически концепции: основната е посветена именно на преселението, бита и културата на бесарабските българи, а втората проследява военните години и съветския период.

Съкровищница от оригинали: От 150-годишни килими до сватбени венци

Всички автентични предмети в музея са дарени от самите жители на Тараклия. Наред с уникални килими на век и половина и икони от началото на миналото столетие, посетителите могат да видят и плугове, дикани (земеделски уреди за вършитба), стари ютии на въглища и ръчни мелници.

Особено трогателен е специално оформеният кът за български сватбени традиции. Освен традиционният чеиз на булката, тук също така са изложени венци за кумовете и близките гости.

Изключителна рядкост е и булченският венец, който според една стара българска традиция се съхранявал след сватбата, подпъхнат в рамката на иконата на Богородица с Младенеца – тази, с която родителите благославяли новото семейство.

Музеят пази и ценности от национално значение, като уникалната колекция от везани орнаменти без аналог в цяла Молдова, събирана през 60-те години на XX век от известната керамичка Есфир Греку и дарена на музея от нейната дъщеря Тамара Греку.

Днес можем да бъдем спокойни за състоянието на тези находки. След ремонта музеят вече разполага с общо пет основни експозиционни зали. Ако по-рано в оскъдните и рушащи се помещения е имало около 1300 предмета без ясна хронология и стриктна организация, то днес посетителите могат да се насладят на над 3500 оригинални експоната. Това представлява половината от богатия фонд на музея, докато останалата част се съхранява грижливо в специализирани депо хранилища.

От колхозна детска градина до съвременен музей

Самата сграда носи в себе си сложната история на град Тараклия. Първоначално е служила като база за управление на колхоза "Калинин", а по-късно в нея се настанява колхозната детска градина. Когато тя затваря врати, сградата дълги години пустее. Едва през 2011 г. кметството на Тараклия взима решението да създаде музей за културното наследство, който е открит официално през август 2013 г. Сложният път на развитието му продължава през годините, за да се стигне до днешния съвременен музей.

В него научаваме и за богатата занаятчийска слава на молдовския район Тараклия, за която сериозен принос имат българските преселници. Важно място в експозицията заемат грънчарството (с традиционните кюпове, стомни и бъклици), кожухарството, изработването на конски сбруи и плетенето на метли. Днес тези занаяти са почти изчезнали под натиска на модерните технологии.

Богатият архив от над 2500 фотографии позволява на историците да възстановят ключови събития от живота на града.

Военната експозиция съхранява и оригинални униформи, дарени от България. Тук се пазят и личните вещи на Владислав Кара – офицер, признат за местен герой в града – център на българите в Молдова. Бесарабският българин е загинал в Чечня и е удостоен с Орден за мъжество, чийто баща лично е дарил за реликвите на музея.

Тараклийският музей за културно наследство приютява историята, но и гледа смело към бъдещето. В партньорство с кметството на града се планира изграждането на цялостен етнокултурен комплекс, както и поставянето на интерактивни екрани във всяка зала. Този дом на паметта доказва, че всяка дарена снимка, вещ или късче семейна история помага да оживеят безценните страници от миналото на Бесарабия и да се запази връзката с българските корени и традиции.